Акт от 13.03.2018, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е

№ 158/13.03.2018 г.

Административен съд - Монтана, в публичното съдебно заседание на девети март ,през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

Членове: СОНЯ КАМАРАШКА

БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретаря……...А.А*** и с участието на прокурора……..Галя А*** ………като разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№113/2018г. по описа на Административен съд-Монтана............................. взе предвид следното

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

С решение от 22.12.2017г.,постановено по АНД№1467/2017г., Районен съд-Монтана е потвърдил наказателно постановление№17-0996-002572/14.08.2017г. на началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,В ЧАСТТА ,с която на Д.Л.И. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца , на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП , като на основание Наредба Із-2539 на МВР са й отнети 12 к.т.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора Д.И. , с искане да бъде отменено решението на МРС ,като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание ,чрез адв.К. иска отмяна на решението ,по подробно изложени съображения.

Ответникът по касацията – началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,чрез юрк.Д*** иска да се потвърди обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението за правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява неоснователна по посочените по-долу съображения.

Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен АУАН№018416/05.08.2017г.и НП№17-0996-002572/14.08.2017г. за това ,че на 05.08.2017г. около

04,15ч. като водач на л.а.“Тойота Я*** “ с рег.№М*** управлява МПС в Монтана в посока от бул“Т*** м***“ към ул“П***

Е*** “ ,като при извършената проверка водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол ,издаден му е и талон за медицинско изследване №0368044 ,но не е изпълнил предписанието за медицинско изследване ,с което виновно е нарушил чл.174,ал.3 от ЗДвП ,за което му е наложена „глоба“ в размер на 2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24м.,като на основание Наредба Із-2539 на МВР са му отнети 12 к.т.При тази фактическа обстановка съдът прави следните изводи.

За да потвърди наказателното постановление ,съдът е приел ,че нарушението е доказано с гласни и писмени доказателства ,т.к. лицето е отказало да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол ,издаден му е и талон за медицинско изследване,но не се е явило да даде кръв ,при което деянието е съставомерно.Съгласно чл.174,ал.3 ЗДП/редакция ДВ,бр. бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.Безспорно нарушението е доказано и като е потвърдил наказателното постановление съдът не е нарушил процесуалния и материалния закон ,при което неговото решение ,като законосъобразно следва да се остави в сила.Не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН ,в отговор на възражението на касатора,т.к. с нарушението се засягат особено важни обществени отношения,засягащи живота и здравето на всички участници в пътното движение ,при което този текст е неприложим в настоящия случай.Ирелеватни досежно изхода на спора са и представените от адв.К. в съдебно заседание писмени доказателства-удостоверение за раждане на дете и трудова характеристика на нарушителката.Наказанието е точно фиксирано като размер от законодателя ,като в този случай преценката за смекчаващи и отегчаващи обстоятелства ,съгласно чл.27,ал.2 от ЗАНН не намира приложение.Водим от гореизложеното, административният съд Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.12.2017г.,постановено по АНД№1467/2017г.по описа на Районен съд-Монтана.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.