Решение № 228 от 25.06.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. ХАСКОВО, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20265600500278 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрк. К. З., с което се обжалва Решение № 63/27.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1334/2025 г. по описа на Районен съд Димитровград, в частта с която съдът е прогласил за недействителен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, договор за потребителски кредит № *** г. сключен между П. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. ***.

В жалбата са развити съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателя счита извода на съда, че процесният договор е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е неправилен.

Твърди, че процесният договор отговаря на тази разпоредба, тъй като в него изрично и подробно бил описан размерът на ГПР и въз основа на кои допускания същият е изчислен. Счита, че тъй като сключването на застраховка не било условие за получаване на кредита, застрахователната премия не била част от общите разходи по него. Развива съображения относно 1 характера на застрахователната премия и посочва, че потребителят можел да се откаже от нея без това да повлияе на договора за кредит, а също и би довело до връщане на заплатените от него суми по договора за застраховка.

Твърди също, че между страните не било спорно дали застрахователната премия била включена при изчисляването на ГПР като разход или не, като изрично посочва, че същата не е включена. Жалбоподателя застъпва, че застрахователната премия не била задължително условие за сключване на договора и поради това не следвало да бъде включена в ГПР. По тези съображения счита, че изводът на първоинстанционният съд, че действителния ГПР по процесният кредит не отговарял на посочения в договора е неправилен. Искането към Окръжен съд Хасково е да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. М. И., чрез адв. Л. Б., с който се изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Развити са съображения,, че с включването на застрахователната премия в главницата изкуствено се завишавал нейният размер, без реално потребителя да получи тази сума, а това от своя страна водило и до увеличаване на допустимия размер на ГПР, тъй като същият се изчислява върху главницата. Счита, че застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР като разход по кредита, тъй като скрито оскъпява същия, а това от своя страна би довело до ГПР по процесния договор, надвишаващ значително законоустановения максимум. По тези съображения иска от съда да потвърди изцяло обжалваното решение и претендира разноски пред въззивната инстанция.

Окръжен съд Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд Димитровград е образувано по искова молба, подадена от П. М. И., чрез адв. Л. Б. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, за обявяване недействителността на договор за 2 потребителски кредит № *** г., сключен между страните, а в условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожни клаузите на чл. 7.1 и чл. 19 от договор за потребителски кредит № *** г., поради противоречие със закона и добрите нрави.

В хода на производството в условията на евентуалност е предявен насрещен иск от ответника с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждането на ищеца да заплати сума в размер на 11 464.93 лева, представляваща чиста стойност на кредита невъзстановена от ищеца по договор за кредит № *** г.

За да постанови обжалвания съдебен акт Районен съд Хасково е приел, че не било спазено изискването да се посочи действителния размер на ГПР, доколкото в него не били включени вземанията за застрахователна премия.

Съдът е счел, че кредиторът недобросъвестно е определил сумата по застрахователната премия като част от главницата, с цел да не го включи при формиране на ГПР, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид това, действителния ГПР не отговаря на посочения по договора. В случая застрахователната премия представлявала разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което водело до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, поради това съдът е прогласил, сключения между страните договор за потребителски кредит № *** г. за недействителен.

В тази връзка първоинстанционният съд е разгледал и уважил изцяло и предявения насрещен иск ответника с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като е осъдил ищецът да заплати на ответника сумата от 11 464.93 лева, представляваща чиста стойност на кредита невъзстановена от ищеца по договор за кредит № ***

Настоящият съдебен състав на Окръжен съд Хасково напълно споделя изводите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 от същата разпоредба годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

3

Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на лихвен процент (30.40 %), годишен процент на разходите (33.95 %) и обща сума, дължима от потребителя (36 513.62 лв.). В същото време, към главницата по потребителския кредит кредиторът е прибавил сумите общо в размер на 4 769.40 лева, представляващи застрахователна премия по сключена застраховка „BANK пакет 3 кредит + сметка (bill)“, като същите автоматично са прибавени към месечните погасителни вноски и формират общия им размер, подлежащ на заплащане от кредитополучателя.

Посочената сума за застрахователна премия не би следвало да се включва в главницата. Главницата по потребителски договор за кредит представлява общият размер на предоставената като заем сума, която потребителя усвоява от кредитора. В тази сума не се включват сумите, които кредитора използва, за да покрие свързаните със съответния кредит разходи, тъй като те не се усвояват от кредитополучателя. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Съответно доколкото между страните е уговорено, че застрахователната премия ще се изплаща от кредитора и ще се включи в погасителния план, то несъмнено това задължение за сумата в размер на 4 769.40 лева представлява вид разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, който е известен на кредитора и който потребителят трябва да заплати, поради което съгласно предвиденото в чл. 19, ал. 1 ЗПК, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва да бъде включено в ГПР по кредита.

На практика, така вмененото задължение да се заплатят допълнителните услуги, прикрива предварително уговорено задължение на 4 потребителя - освен договорната главница по заема и произтичащите от нея лихви, да заплати още една, допълнителна сума, с която общият размер на задължението се увеличава значително. Включвайки задължението за застрахователната премия в главницата кредитора увеличава основната сума по кредита, която се олихвява и представлява допълнително плащане с което се оскъпява всяка месечна вноска и общия размер на дължимата от потребителя сума по кредита. Няма съмнение, че за заемополучателя това допълнително плащане представлява предварително заложени, но скрити разходи по кредита, а за кредитора - скрита печалба над размера на договорената възнаградителна лихва.

В процесният договор за заем е посочен размер на ГПР 33.95 %, но безспорно в него не са включени допълнителните разходи по заплащане на застрахователна премия. Не е посочено, че включвайки тази сума към главницата същите се олихвяват месечно, поради което несъмнено променят изчисленията при годишните разходи по кредита. Включвайки разходите по сключената застраховка във връзка с договора за потребителски кредит в главницата, кредиторът изкуствено е увеличил допустимия размер на ГПР, доколкото същият се изчислява върху главницата. Съответно посочвайки, че предоставя като кредит сума в общ размер на 18 669.40 лв., при действителен размер на кредита от 13 900 лв., кредиторът е опитал да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като си е осигурил ГПР в максимален размер пет пъти законната лихва върху главница, по-голяма от действително предоставената на заем сума. Освен това, включвайки тази сум в главницата, кредиторът е натоварил потребителя с допълнителни лихви, тъй като месечната лихва се изчислява върху главницата. Съответно сумата за застрахователна премия се олихвява наравно с главницата по договора за потребителски кредит. Простите математически сметки показват, че ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи по двете застраховки и се съобрази реалният размер на главницата (без в него да се включва сумата от 4 769.40 лв. ) - то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максималния допустим размер, визиран в чл. 19, ал.

4 от ЗПК - пет пъти законната лихва. За да се заобиколи тази законова забрана, в договора не е посочен действителният размер на ГПР. Още повече, че от твърденията на въззивника се установява, че размера на застрахователната премия не е включен в ГПР, което както бе посочено по-горе е нарушение на 5 разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение, тъй като той на практика няма ясна и достъпна за него информация за това - как и с колко се оскъпява кредитът му, за да вземе информирано решение дали да го сключи.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково не споделя възражението, че сумата, представляваща застрахователна премия не следва да бъде включена в ГПР. Както бе посочено същата несъмнено влияе върху общо дължимата от потребителя сума по договора за кредит. Същевременно сумата в размер на 4 769 лева не е предоставена на потребителя като кредит, доколкото същият не я е усвоил и не е имал възможност да се ползва от нея.

Поради това тя не може да бъде приета като главница по кредита. От друга страна така посочената сума представлява разход по застраховки, сключени именно във връзка с договора за потребителски кредит. При това положение сумата, представляваща застрахователна премия несъмнено представлява разход по кредита. Доколкото кредитора е бил наясно с неговия размер (застраховките са сключени заедно с договора за кредит и при знанието на кредитора) същите е следвало да бъдат включени в ГПР като общ разход по кредита за потребителя.