Решение № 5945 от 22.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5945 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20231100508529 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от А. И. М., ЕГН: **********, в качеството си на взискател, А. Е. М., ЕГН: ********** и И. Е. М., ЕГН:

********** - в качеството си на наследници на починалия взискател Е.А. М., ЕГН: ********** против Разпореждане от 27.02.2023 г. за прекратяване на изпълнително дело № 1254/2021 г. по описа на ДСИ В.Д. при Софийски районен съд.

Жалбоподателите по частната жалба обжалват в срок разпореждането.

Поддържат, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство, а прекратителният акт е незаконосъобразен.

В жалбата се излага, че длъжници по изпълнителното производство са Е.С.С., ЕГН: **********, М.Л.С., ЕГН: ********** и М.Л.С., ЕГН:

**********. Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 23.01.2013 г., издаден след влизане в сила на Решение от 29.12.2010 г. по гр.д. № 3660/2004 г. по описа на СРС, във вр. с в.гр.д. № 9516/2009 г. по описа на СГС. С него Е.С. и синовете М. и М.С. са осъдени да предадат на А. и Е. М.и владението върху 2,31 кв.м. площ на границата между притежавания от ответниците С. кабинет № 15 и собственото на ищците М.и таванско помещение № 1, да възстановят граничната стена между процесните помещения в първоначалното им състояние, както и да заплатят сумите от по 56,36 лева на всеки, ведно със заплатените от ищците разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 730 лева. Твърдят, че към датата на издаване на 1 изпълнителния лист длъжницата Е.С. е починала, но съдебният изпълнител не е съобразил фактът, че изпълнителният лист се издава въз основа на влязло в сила съдебно решение. Към датата на съдебното решение Е.С. е била жива.

Смъртта на длъжника не е основание за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като то продължава по отношение на наследниците.

Жалбоподателите навеждат твърдения, че съдебният изпълнител възпрепятства изпълнението срещу преживелите длъжници М. и М. С., които междувременно са и конституирани като наследници на длъжника Е.С., тяхна майка.

Молят съдът да отмени разпореждането от 27.02.2023 г., издадено по изп. дело № 1254/2021 г. по описа на ДСИ В.Д. при СРС, като съдебният изпълнител бъде задължен да проведе изпълнение.

Длъжниците по изпълнителното дело не представят отговор на частна жалба.

ДСИ Д. на основание чл.436, ал.3 от ГПК излага следните мотиви : счита частната жалба за допустима, но неоснователна. Видно от представените мотиви, изпълнителното дело е прекратено, тъй като длъжникът Е.С. е починала преди издаването на процесния изпълнителен лист, което възпрепятства провеждането на изпълнителен процес, според ДСИ Д.. На следващо място, Е.С. е била необходим другар, поради което, не било възможно да се продължи изпълнителното дело след нейната смърт.

Твърди, че в хода на изпълнителното производство са пратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците. Твърди, че е без правно значение знанието или незнанието на съдебния изпълнител дали посоченият длъжник в изпълнителния лист е починал преди или след издаването на същия, респективно преди образуване на изпълнителното дело. От гледна точка на процесуалната правоспособност обаче, тъй като тя е предпоставка за допустимост на изпълнителния процес и условие за законосъобразност на последващите изпълнителни действия, без значение е наличието на презумпция за универсално правоприемство по повод наследството на наследодателя Е.С. и нейните наследници и останали длъжници - М.С. и М.

С.. Счита, че разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК е неприложима в процесния случай, тъй като се прилага при образувано изпълнително дело. ДСИ Д. поддържа обжалваното прекратително разпореждане и го намира за правилно и законосъобразно.

СГС, като обсъди фактите по делото и направените доводи, намира следното:

Изпълнителното производство пред ДСИ В.Д. е образувано по молба от 02.06.2021 г. на А. И. М., ЕГН: ********** против Е.С.С., ЕГН:

**********, М.Л.С., ЕГН: ********** и М.Л.С., ЕГН: **********, на осн. чл.

426 ГПК. Искането до съдебния изпълнител е да се възстанови граничната между помещенията стена на първоначалното й място от взискателите за сметка на длъжниците.

2

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 23.01.2013 г., издаден с цел изпълнение на Решение от 29.12.2010 г. по в.гр.д.

№ 9516/2009 г. , с което е оставено в сила Решението от 03.11.2004г. постановено по гр.д. № 3660/2004 г. по описа на СРС в съответната му част .

Видно от съдържанието му, Е.С. и синовете

М. и М.С. са осъдени да предадат на А. и Е. М.и владението върху 2,31 кв.м. площ на границата между притежавания от ответниците С. кабинет № 15 и собственото на ищците М.и таванско помещение № 1, да възстановят граничната стена между процесните помощения в първоначалното им състояние, както и да заплатят сумите от по 56,36 лева на всеки, ведно със заплатените от ищците разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 730 лева.

От приложеното изпълнително дело се установява, че взискателката А.

М. с молба от 25.01.23г. уведомява ДСИ, че длъжницата Е.С. е починала. По делото М. прилага и Удостоверение за наследници на Е.С.С. от 16.02.2023г. , от което е видно, че последната е починала на 07.12.2012 г., т.е. преди датата на издаване на изпълнителния лист - 23.01.2013 г.

По изпълнителното дело, видно от представените изпълнителен лист и решения на СРС и СГС, последното влязло в сила на 29.12.2010г. и удостоверението за наследници се установява, че длъжникът Е.С. не е починала във хода на процеса, а две години след решението на СГС , но преди да бъде издаден изпълнителния лист срещу нея.

По съществото на спора съдът намира следното :

Частната жалба е депозирана в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащия на обжалване акт, поради което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество съдът намира, че частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от разпореждането за прекратяване на изп.дело № 1254/2021 г. от 27.02.2023 г., ДСИ В.Д. прекратява делото поради настъпила смърт на един от длъжниците по същото - Е.С.. Съгласно правилото на чл. 227 ГПК и т. 1 от ТР № 1/2017 г. по т.д.№ 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, процесуалната правособност на страната е абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на иск и предявен иск срещу починала страна или прекратено юридическо лице е винаги недопустим поради липса на легитимирана страна. Видно от фактите по делото обаче настоящият случай не е такъв. Е.С. е починала след влизане в сила на съдебното решение.

Изпълнителния лист, издаден за да се приведе в изпълнение постановеното от съда със съдебните решения, е издаден около 2 седмици след като длъжника Е.С. е починала. Съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК, влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

Именно поради тези обстоятелства законодателят е предвидил правилото на чл. 429, ал. 2 ГПК - издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и срещу неговите наследници при посочените в закона предпоставки, т.е. след като съд.изпълнител установи приели ли са 3 наследниците наследството.

Тук стои отворен въпроса има ли задължение съда, при издаване на изпълнителния лист да изследва дали страните по делото продължават да са правоспособни. Съгласно чл.405 ГПК изпълнителния лист се издава въз основа на някой от посочените в чл.404 ГПК актове, между тях е и постановеното съдебно решение.

Изпълнителния лист е копие на осъдителния диспозитив на съдебния акт. Вярно е, че за издаване на изпълнителния лист е предвидено самостоятелно производство – чл.404 до чл.409 ГПК, но в неговите рамки не е предвидено съдът да може да излезе извън диспозитива на съдебния акт. В противен случай, ще следва съдът да е длъжен да изследва отново правоспособността на страните и да установява настъпило правоприемство, приемане или отказ от наследство след съдебното решение. При едно такова тълкуване задължението по чл.429,ал.2 ГПК вменено на съдебния изпълнител би следвало да се яви и задължение на съда при издаване на изпълнителния лист . Такова изрична процесуална норма няма предвидена в гл.36 ГПК. Доколкото издаването на изпълнителния лист е уредено в гл.36 от дял І на част V „Изпълнително производство“ на ГПК, то настоящия състав намира, че с издаване на изпълнителния лист се пристъпва към изпълнително производство. С новия ГПК производството по издаване на изпълнителен лист е именно в част V на ГПК Изпълнително производство.

Вярно е, че съдебната практика на ВКС приема, че задължението на съдебния изпълнител по чл.429,ал.2 ГПК е приложимо за съдебния изпълнител след образуване на изпълнителното производство, но това е буквалното тълкуване на нормата, в съдебни актове които не са задължителни за настоящия състав.

Съобразявайки, че обхвата на действието на влезлия в сила съдебен акт важи и за наследниците и за правоприемниците на страните / чл.298,ал.2 ГПК/, че издадения изпълнителен лист срещу наследодателя може да се изпълнява и срещу имуществото на наследниците – чл.429, ал.2 ГПК, то съдът намира, че формално издадения изпълнителен лист въз основа на съдебния акт, е редовен и годен акт да сложи началото на съдебното изпълнение, по искане на взискателите. Последните нямат задължение да сочат кои са им длъжници при отправяне искането си до съдебния изпълнител за отпочване на изпълнение, видно от нормата на чл.426 ГПК, те сочат единствено изпълнителния способ. Длъжниците въз основа на изпълнителния лист ще се установят в рамките на образуваното изпълнително дело, включително и наследници и правоприемници на починала страна длъжник, съобразно изпълнителния лист.

С оглед на така изложените съображения съдът намира, че разпореждането, с което ДСИ е прекратил изцяло изпълнителното дело е незаконосъобразно. Действително не би могло да се изпълнява срещу починал длъжник, тъй като същият не е правен субект и по отношение на починалата Е.С. изпълнението правилно е било прекратено. Липсва обаче каквото и да било основание да се прекрати производството спрямо останалите двама длъжници, тъй като същите са обвързани от влязлото в сила 4 съдебно решение в лично качество и в качеството им на наследници, в зависимост от приемане на наследството. Фигурата на необходимото другарство е такава в рамките на исковия процес, с оглед необходимостта силата на присъдено нещо по конкретния съдебен акт да обвърза всички необходими другари. Такава необходимост обаче не съществува в рамките на изпълнителното дело, предвид че изпълнението може да се проведе спрямо всеки един от длъжниците по различен начин, с различни изпълнителни способи.

Предвид на горните изводи прекратителното разпореждане спрямо М. и М.С. се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени в тази му част, като изпълнителните действия спрямо тези длъжници следва да продължат.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.02.2023 г. за прекратяване на изпълнително дело № 1254/2021 г. по описа на ДСИ В.Д. при Софийски районен съд, с което е прекратено изпълнителното дело в частта спрямо длъжниците М.Л.С. и М.Л.С..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5