Решение № 23237 от 20.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23237 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110119049 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.318 и сл.ГПК

Образувано е по предявен от В. Е. П., ЕГН **********, иск по чл. 49, ал. 1 СК против Е.

В. П., ЕГН **********, за развод обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие родените от брака дете Емил В.ов П., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че ответницата не е полагала грижи за домакинството, че са живели в дома на родителите на ищеца в с.о. „Арапя“, както и че са били издържани финансово от родителите на ищеца, тъй като не работили. Сочи, че не се и дипломирали.

Твърди, че лятото на 2022г. е предложил на ответницата да оставят детето на родителите на ищеца и да се върнат в гр. София, за да потърсят работа, но ответницата не била съгласна, скарали се и тя взела детето и заминала в неизвестна посока. Сочи, че на 22.09.2022г. се прибрал в гр. София, но ответницата не била там и че от тогава са разделени. Изразява готовност за постигане на споразумение. Прави искане родителските права да бъдат предоставени на майката, а на ищеца да бъде определен по широк режим на лични контакти с детето.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор по исковата молба, в който по същество не оспорва претенцията за развод, оспорва наведените в искова молба фактически твърдения. Излага твърдения за осъществен физически и психически тормоз от страна на ищеца върху нея в последните три години от брака им. Твърди, че на 02.08.202г. при последния им скандал, когато ищеца отново бил повлиян от алкохол и нанесъл побой, пред 1 майката на ищеца, което поведение станало причина ответница заедно с детето да избягат.

Сочи, че на 30.08.2022г. ответницата и детето се прибрали в семейното им жилище в гр.

София, но ключалката на жилището била сменена, а част от вещите на ответницата били занесени в гаража, като се сочи, че по този начин неправомерно ответницата и детето били отстранени от семейното жилище. Предявен е от ответницата и насрещен иск по чл. 49, ал. 1 и 3 СК за развод по вина на ищеца по първоначалния иск, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняване на родителските права и местоживеене на детето Емил В.ов П., ЕГН **********. Претендира се издръжка в размер на 700,00 лева месечно, считано от предявяване на исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение. Предявява се и претенция за издръжка за минало време една година преди подаване на исковата молба в размер на 700.00 лева. Отправя се искане с правно основнаие чл. 56 от СК за предоставяне на ползване на семейното жилище, находящо се на адрес : гр.

София, ***, вх. Г, ет. 12, ап. 38 за ползване на ищцата и детето. Прави искане и по реда на чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното си фамилно име – И..

Депозираната е и насрещна искова молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК за замистващо съгласие за пътуване на детето извън пределите на страната в страни членки на Европуйския съюз, придружавано от майка си , както и за издаване на международен паспорт на детето. Искането е отправено, с довода, че ищеца/ ответника не оказва необходимото съдействие поради влошените отношения между страните и последните немогат да постигнат съгласие по този въпрос. С уточнителна молба се сочи, че целта на пътуванията до държави в ЕС е за почивки и екскурзии, както и да посетят родните на майката, които живеят в Р. Германия.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника/ищец по първоначалната искова молба депозира отговор, с които оспорва твърденията изложени в отговора/насрещен иск, че ответника в последните три години злоупотребява с алкохол и марихуана и предизвиква скандали, държи се агресивно. Оспорва се претенцията за предоставяне на семейното жилище, като се твърди, че жилището е собственост на семейство П.и- родителите на ищцета, като намерението на последните да устроят страните с отделно тяхно жилище се изчерпва с настъпилата фактическа раздяла и поведението на ответницата.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищецът заявява , че невъзможно страните да съжителстват заедно.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответницата/ ищец по насрещната претенция поддържа, че тя и детето са били изхвърлени по най- грозния начин от ищеца и неговите родители от жилището в което е вложила много усилия и средства. Твърди, че желае детето да се вижда с баща си събота и неделя. Сочи, че както детето се върне след контакт с бащата има лошо поведение. Подържа, че бащата употребява алкохол и марихуана.

В депозирания по делото социален доклад на ДСП-Красно село е посочило, че детето от раздялата на родителите се отглежда от майката, като по нейни сведения бащата не се интересува от детето и не помага в отглеждането.Сочи се че в грижите а детето майката е подпомагана от нейните родители, и че дохода и е в размер на 1400 лева. В доклада е 2 отразено, че детето посещава детска градина, без да се сочи, коя е тя, както и че е записан на допълнителни дейности в самата градина както и и звън нея. Посочено е, че между майката и детето е налице силна емоционална връзка, но между родителите има дълбоко нарушено родителско сътрудничество.

В депозирания по делото социален доклад на ДСП-Слатина също е посочено, че детето се отглежда от майката, както и че тя възпрепятства контактите на бащата с детето въпреки желанието му да го вижда. Посочено е отново по сведение на ищеца, че страните са разделени от лятото на 2022 година, че ответника живее на адрес в гр. **********, собственост на родителите на ищеца, състоящо се от всекидневна, кухнески бокс и тераса, спалня и санитарно помещение. Посочени е, че в спалнята има детско креватче, в жилището има обособен детски кът както и много вещи на детето. Бащата е посечил, че работи в транспортна компания в сферата на логистиката с възнаграждение от 1200 лева. В доклада по сведение на бащата детето посещава детска градина №107 „Бон - бон“, като изразява готовност и желание да води и взима детето.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Относно брачния иск: Установява се, че страните са сключили граждански брак на 15.06.2018 г. /л.7 от делото/, както и че са родители на малолетното дете Емил В.ов П., ЕГН ********** /л.8 от делото/.

По делото е представено Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 57, том III, рег№ 9669, дело №372/2016г. от които се установява, че апартамент № Гз8, находящ се в гр. **********, е собственост на Емил В.ов П., които е отдаден под наем с договор за наем на недвижим имот /л. 75 от делото/

По делото са представени жалби и сигнали във връзка с твърденията на ответната страна Е. В. П., че ищеца без нейно съгласие е взел детето Емил П. на 20.02.2023г. в 10:20 часа в забавачница „Алианс“ която е посещавало детето и го е отвел, като и се обадил да й каже само ,че ще пътуват и от които момент тя нямала връзка със сина си. /л. 34 до 45/ Постановлине за отказ от образуване на досъдебно производство във връзка със същия случай /л. 48 от делото/.

По делото са представени разписки за заплатени от страна на майката допълнителни дейности които посещава детето Емил П. по английски език, йога, танци за периода от м. ноември до м. април 2024г. /л. 120-125 от делото/, както и разписки отново за допълнителните дейности /л.164/ от делото и фактура/л. 165 от делото / за заплатена такса в размер на 900,00 лева за куклено театрална школаза периода от 03.06.- 21.06.2024г.

От представената по делото справка от НАП /л. 144 от делото / се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с „ШАВЕМАКЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като за периода м. януари 2023 г. – м. ноември 2031 г. е реализирал средномесечен осигурителен доход в размер на около 1 200,00 лв. По отношение на ответницата от справката от НАП /л. 141 от 3 делото/ се установява, че за периода м. 02.23г. до п. 10.23 е реализирала доход в размер на 800,00 лева по правоотношение с „РАДИАЛ“ ЕООД , а за м.10. 2023г. и м. 11 2023г. в размер на 1600,00 лева по правоотношение с ОББ /АД/. Това се потвърждава от постъпилата справка от НОИ.

За изясняване на спора е допусната и комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза /л. 184-195 от делото/, от заключението на която се установява, че и двамата родители разполагат и притежават необходимия капацитет да се грижат за детето си, както и чи двамата родители изпитват трудности да зачитат и утвърждават авторитета на другия родител поради натрупани разочарования един към друг, като това затруднение при бащата е по – изразено, които демонстрира незачитащо и обезценяващо поведение спрямо майката , включително пред детето. Вещите лица са посочили, че при бащата се наблюдава индиректно негативно влияние от страна на бащата върху отношението на детето към майката. Вещите лица са подчертали в експернто си заключение, че това поведение на бащата демонстрирано пред детето носи риск, че детето ще възприеме това поведение и още повече, че това поведение носи риск от въвличае на детето в конфликт на лоялност спрямо родителите му. В заключението се сочи, че детето има емоционална връзка и с двамата си родители, както и че не се наблюдава отчуждение на детето от който и да било от родителите. По отношение на зависимости на страните вещите лица в експетното заключение са посочили, че няма данни за активна злоупотреба и клинично изразена зависимост от психотропни вещества от която и да е от страните. В съдебно заседание експертите подържат заключението, като вещото лице С. допълва, че конфликта между страните не е за детето, а е с оглед и се основава върху невзаимодействието между тях.

По делото е разпитана като свидетел лелята на ищеца – Б. Б. И., която сочи, че страните са сключили граждански брак през месец юни 2018 година, като тя и съпруга й са им кумове. Сочи, че отношенията им по време на брака им са били нормални, дето им се е родило на 03.07.2018 година. Като твърди, че от миналата година на рождения ден на детето е усетила, напрежение между страните, като 20 дни по късно е разбрала от сестра си, че страните са се скарали. Сочи, че след скарването страните са се разделили и че детето живее с майка си, а тя от този случай го е виждала веднъж.

От показанията на разпитания по делото св. Силвия Валентинова Колева, приятелка на ответницата, се установява, че детето живее с майката. Изложеното от свидетелите съдът кредитира, доколкото показанията на същите са ясни и кореспондиращи с останалия събрани по делото доказателства, като показанията на св. И. съдът прецени и по реда на чл. 172 ГПК и им дава вяра, като кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът не кредитира и показанията на св. Коева досежно осъществено от ищеца физическо и психическо насилие доколкото свидетелката категорично твърди, че последното й е съобщено от ответната страна и тя лично не е става свидетел на подобно поведение от страна на ищеца нито пък е виждала последици от насилие по отношение ответницата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

4

Относно брачните искове: От събраните по делото гласни доказателства се установява, че страните са във фактическа раздяла от 02.08.2022 г., не живеят заедно, като отношенията между същите са силно влошени. При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което същата следва да бъде прекратена.

Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая искане е отправила съпругата. Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, които са нарушили изискванията на чл. 14 СК. Същите не са проявили необходимото уважение и разбиране един към друг. Не се установиха по делото твърденията за осъществено насилие от страна на ищеца спрямо ответницата. По делото от изложеното от самите страни и показанията на свидетелката И. се установи, че е налице конфликт между страните. Следва да се посочи, че това поведение на страните обуславя и извод за вина и на двамата съпрузи за разстройството на техния брак. При това положение настоящата инстанция счита, че запазването на този брак не е в интерес нито на семейството, нито на обществото и следва да бъде прекратен по взаимна вина.