Решение № 98 от 25.07.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. гр.Несебър, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно наказателно дело № 20242150200336 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод жалбата на С. Ч., ЕГН **********, живущ в гр.Б., ж.к. И., бл.***, ет.*, против Наказателно постановление № 24-0304-000488/29.05.2024 г. на Началник сектор към ОДМВР- Б., РУ- Несебър, с което за нарушения на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, предложение 3 от същия закон, на жалбоподателят са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

Релевират се възражения за липса на извършени нарушения, поради което се моли да бъде отменено наказателното постановление. Ангажират се доказателства Началник сектор към ОДМВР- Б., РУ- Несебър, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1231454/29.04.2024 г. е съставен за това, че на 29.04.2024 г., около 19.17 ч., в гр. Несебър, кв. Чайка, жалбоподателят управлявал л.а. БМВ с рег.№ *******, като на кръстовището на хотел Беатрис с хотел Каса Роса, използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превод за хора и товари, извършвайки кръгови движения с автомобила, придружени с 1 въртене на гуми и подаване на газ в района на кръстовището. С това била нарушена нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно от страна на Ч. и издал наказателното постановление.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност видно от приложената заповед.

В хода на съдебното производство бе разпитан св.Ш.- актосъставител, който заяви, че не е очевидец на извършване на нарушението. Същият посочи, че по повод подаден сигнал до телефон 112, бил изпратен на проверка. Отивайки на място ги посрещнал подателя на сигнала, който заявил, че автомобила, управляван от жалбоподателя, бил „каран агресивно“, правел въртеливи движения в района на кръстовището.

Бяха ангажирани и показанията на св. А.. Същият заяви, че на 29.04.2024 г. се срещнали с жалбоподателя и тръгнали да се разхождат с колата в гр. Несебър, стара част. През деня валяло дъжд. Надвечер отишли на въпросното кръстовище, където имало локви вода от дъжда и все още било мокро. Навлизайки в кръстовището автомобила поднесъл, но жалбоподателя успял да се справи с управлението.

Преминали през кръстовището и пътя им бил препречен от кола, от която слязъл мъж, който започнал да ги разпитва какво правят, защо правят дрифт и да ги заплашва.

Повикана била полиция, като се отзовал актосъставителя. Последният поискал документите на Ч. и свидетеля, и ги отвел в РУ- Несебър.

С оглед изложеното, съдът намира следното:

Съгласно чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая от страна на наказващият орган не се проведе пълно доказване на обстоятелството, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, подведено под сочената разпоредба. От показанията на св. Ч. се установява, че през деня е валял дъжд, от който на въпросното кръстовище се образували локви и пътя бил мокър. Автомобила поднесъл, но жалбоподателя успял да овладее управлението и продължили. Така изложените факти не се опровергават от показанията на актосъставителя, който заяви, че не е пряк очевидец на нарушението. В тази връзка не се доказа жалбоподателя да е 2 извършвал действия, с който преднамерено да е извеждал автомобила извън контрол, като е използвал участък от пътната мрежа не по предназначение, а за извършване на целена непозволена маневра. В случая в НП са описани действия, представляващи "дрифт", макар и да не е употребена тази дума. В съдебната практика, включително и на Административен съд- Б. (решение № 909/20.07.2020 г. по КАНД № 977/2020 г.), е прието, че под "дрифт" следва да се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия, в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва. В конкретния случай, данните по делото не сочат безспорно за такова поведение от страна на жалбоподателя. Не се доказа, че последният е форсирал двигателя на автомобила, а единствено, че при преминаването през кръстовището вероятно е подал по- рязко газ или е навлязъл с несъобразена скорост, вследствие на което автомобила е поднесъл и Ч. е загубил управлението за кратко. Несъобразяването на скоростта, както и останалите действия на жалбоподателя, вероятно поради липсата на опит, биха могли да водят до нарушение на други задължения като водач на МПС например по чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, за което говори и приложеното по делото писмено сведение от С.К., посочен като подател на сигнала до телефон 112, но такова обвинение не е повдигнато с АУАН и с НП.

Изложеното по- горе навежда на извода за недоказаност на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Поведението на същия не може да бъде квалифицирано като такова с умисъл да бъде използван пътя за други цели, а не за превоз. Касае се за еднократни действия, който законодателят не е запретил. Наказват се целенасочени продължителни действия на водач, в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва. В случая не се установи, а дори не се и сочи от наказващия орган, Ч. да е изгубил контрола на управляваното МПС или пък последното да се е движело напречно на завоя. Това не се извлича и от ангажираните по делото доказателства. Ето защо съдът намира, че неправилно на същия е ангажирана административно- наказателната отговорност по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя му се следва присъждане на сторените разноски, възлизащи на сумата от 600 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, което съставлява минималното предвидено в чл.18, ал.4 вр. ал.2 вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност не следва да бъде уважено.

3

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 24-0304-000488/29.05.2024 г. на Началник сектор към ОДМВР- Б., РУ- Несебър, с което за нарушения на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, предложение 3 от същия закон, на С. Ч., ЕГН **********, живущ в гр.Б., ж.к. И., бл.***, ет.*, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА Началник сектор, РУ- Несебър към ОДМВР- Б., да заплати на С. Ч., ЕГН **********, живущ в гр.Б., ж.к. И., бл.***, ет.*, сумата от 600 лв., представляващи разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Б. в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4