Решение № 260505 от 26.07.2021, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 209 Година 2021, 26.07 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд .…………..…...……..… граждански състав ……………………

На дванадесети май

…………….………...….. Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина

Калиманова

Членове: ………………………………

Съдебни заседатели: ………………………………

Секретар …………………...……

Жана Кметска …….......………………………………

Прокурор

……….....…………………………………........……….......……………………… като разгледа докладваното от ………...…… Радостина Калиманова …………...… гражданско дело номер ……… 1008 ……… по описа за ……. 2020 .….. година.

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 430 от Търговския закон във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Димитрова, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. Хан Аспарух“ №54, ет. 4, офис №9 против С.П.М., ЕГН **********, от град Н., ж. к. „М.“ №**, ет. *, ап. * за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 45706.79 швейцарски франка, представляваща част от общо дължимата главница, цялата в размер на 72685.45 швейцарски франка за периода от 11.05.2015 година до 20.04.2020 година по сключен между тях договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 29068 от 07.11.2007 година, както и 1156.24 лева, представляваща цялата дължима сума за нотариални разноски по кредита за периода от 10.05.2017 година до 20.04.2020 година, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на депозирането на исковата молба до окончателното плащане на вземането, представляващо част от общото задължение по договора за кредит. Претендира се от ищцовата страна и заплащането на сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се от ищеца в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че между него и ответника бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL

29068/07.11.2007 година. По силата на същия банката предоставила на кредитополучателя-ответник кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 80000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита за срок от 324 месеца, считано от датата на усвояване на кредита - 22.11.2007 година, от които 44315 лева за покупка на недвижим имот и 35685 лева за други разплащания. Дължимата годишна лихва била уговорена в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 4.5 %. Кредита следвало да се погасява на равни месечни погасителни вноски. Било договорено още при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят да дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В договора била предвидена и такса за управление в размер на 0.5 % върху размера на непогасената главница, а при предсрочното му погасяване такса в размер на 4% върху размера на предсрочно погасената главница. Уговорени били и условия и за „кеш бонус“ и застраховка по договора. Постигнато било съгласие между страните и относно просрочването на погасителните вноски по кредита, като в тази насока било договорено при непогасяването на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, че банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а при неизпълнение на задължението за плащане на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръщал в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпвала без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. В този случай, банката имала право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по установения от закона ред.

Процесният кредит бил усвоен на

22.11.2007 година, Към датата на усвояването приложимият курс „купува“ за швейцарския франк на банката към лева бил 1.1706, поради което съобразно този курс, размера на предоставеният и усвоен кредит бил 68342 швейцарски франка.

На 26.05.2009 година между страните било сключено допълнително споразумение, с което те констатирали, че задълженията на кредитополучателя по договора за кредит били в размер на 69349.08 швейцарски франка. Ищецът твърди, че бил договорен облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на кредитора. Кредитополучателят се задължавал да внесе еднократно сума в размер на 510 швейцарски франка, като внасянето й било основание за влизане в сила на допълнителното споразумение.

Той дал и съгласие сумата на формираните просрочия да бъде преоформена чрез натрупването им към редовната главница. Договорен бил и дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга. Считано от 26.05.2009 година, била променена и обслужващата сметка по дълга.

Отношенията между страните в настоящото производство били предоговорени с допълнително споразумение от 29.06.2010 година. Със същото те предоговорили съществуващите задължения на кредитополучателя към кредитора. Постигнали съгласие формираните просрочия да бъдат преоформени служебно от кредитора чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от главницата. Отново бил договорен и дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, като през периода на облекчено погасяване върху дълга се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 2.60 % при месечна вноска в размер на 161 швейцарски франка. Съгласно чл. 5 от това споразумение, след изтичането на този период върху дълга се натрупвала начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което кредитополучателят давал своето изрично и неотменимо съгласие.

След изтичането на периода на облекчено погасяване и след натрупването на лихвата съгласно чл. 5 от допълнителното споразумение, се начислявала годишна лихва в размер равен на сбора от действащия БЛП на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.07 пункта.

В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване кредитополучателят не заплатял изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същият губел правото да ползва уговореното облекчение.

С допълнително споразумение от

10.02.2011 година страните се съгласили да прекратят действието на въведеното облекчено погасяване на дълга, считано от датата на подписването му. Постигнато било споразумение върху дълга да се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписването на същото кредитополучателят давал своето изрично и неотменимо съгласие. Върху общия размер на дълга се начислявала годишна лихва, равна на договорената между страните за периода след изтичането на действащия към момента период за облекчено погасяване на дълга.

На 18.02.2011 година било подписано поредно допълнително споразумение по повод на процесния договор за кредит. По силата на това споразумение страните констатирали размера на дълга и се съгласили всички формирани просрочия да бъдат преоформени служебно от кредитора чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от главницата. Договорен бил и шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, през който се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 0.43 %, при равни месечни вноски в размер на 27 швейцарски франка. Съгласно чл. 5 от допълнителното споразумение, след изтичането на този период върху дълга се натрупвала начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписването на допълнителното споразумение кредитополучателят давал своето изрично и неотменимо съгласие. Дължимата годишна лихва след изтичане на гратисния период била уговорена в размер на сбора от действащия БЛП на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.26 пункта Плащането на падеж на всяка от вноските било задължително условие за начисляването на намалената фиксирана лихва върху дълга. Като условие за влизане в сила на споразумението било договорено внасянето на застраховка на имота, който бил обезпечение по договора за кредит в размер на 124 швейцарски франка.

С договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 06.12.2007 година ищецът, в качеството си на кредитор, прехвърлил на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД вземанията си по договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL 29068/07.11.2007 година и споразуменията към него, с кредитополучател ответника С.П.М..

На 23.12.2016 година „Бългериън ритейл сървисиз“ АД прехвърлило на ищеца обратно цедираните преди това от банката вземания по процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 29068/07.11.2007 година и допълнителните споразумения към него.

С нотариална покана с per. № ****, том 1, акт **, връчена на С.П.М. на 04.05.2018 година по реда на чл. 47 от ГПК, чрез нотариус Мария Бакърджиева, с per. № 110 на Нотариалната камара, той бил уведомен, че вземанията по процесния договор прехвърлени на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД били прехвърлени обратно на „Юробанк България„ АД с договор за цесия за прехвърляне на вземания по договор за кредит от 23.12.2016 година.

С нотариална покана с per. № ****, том 1, акт **, връчена на С.П.М. на 04.05.2018 година по реда на чл. 47 от ГПК, чрез нотариус Мария Бакърджиева, с per. № 110 на Нотариалната камара същият бил уведомен, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит банката обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. С нея банката го поканила в седемдневен срок от получаването й да погаси изцяло задълженията си и го уведомила, че в противен случай ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора. От страна на ответника не били постъпили никакви плащания. Налице били 96 непогасени вноски за главница, считано от 10.05.2012 година и 102 непогасени вноски за лихва, считано от 10.11.2011 година. Към настоящия момент общото задължение по кредита възлизало на 138468.67 швейцарски франка и 1156.24 лева.

Поради изтичането на предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност била погасена дължима главница по договора за периода от 10.05.2012 година до 11.05.2015 година в размер на 3846.30 швейцарски франка, която сума не се включвала в претендираните такива в настоящото производство. На основание чл. 111, б. „в" от ЗЗД, погасени по давност били и дължимите по договора лихви, такси и имуществени застраховки, както следва: 32804,49 швейцарски франка - възнаградителна лихва от периода от 10.11.2011 година до 10.05.2017 година; 2948.36 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) от периода от 10.06.2012 година до 10.05.2017 година; 2324,17 швейцарски франка - просрочени такси за периода от 12.11.2011 година до 22.11.2017 година; 362.32 швейцарски франка - имуществени застраховки за периода от 31.01.2012 година до 20.11.2017 година. Тези суми също не се претендирали в настоящото производство.

Ответникът, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба, чрез назначеният му от съда особен представител, в указания от съда и закона срок е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.

Според ответника, договорът за кредит и допълнителните споразумения били сключени при явно неизгодни условия, съдържащи неравноправни клаузи, поради което били нищожни. Не се оспорва обстоятелството, че на 07.11.2007 година между страните е бил сключен процесния договор за кредит, както и при какви условия е бил сключен същия. Твърди обаче, че клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 12, чл. 21 и чл. 23 от договора били неравноправни по смисъла на Директива 93/13/ЕИО, чл. 146, чл. 143 от ЗЗП във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което и нищожни, както и че същите не били индивидуално уговорени.