Решение № 5311 от 06.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7478/2026
- Вид
- Решение № 5311
- Подписан
- 06.08.2026
- Състав
- Катя Хасъмска
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5311 гр. С., 06.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Катя Хасъмска при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Гражданско дело № 20261100107478 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, подадена от Х. А. И., с обичайно местопребиваване във Великобритания. Същият отправя искане за връщане на малолетното дете М.Х. И.а, родена на 09.01.2024 г., с твърдение за незаконното му отвличане и задържане на детето на територията на Р. България. Твърди се, че детето е родено на 09.01.2024 г. във Великобритания, от фактическото съпружеско съжителство между Х. А. И. и Г. П. Д.. Поддържа се, че детето има обичайно местопребиваване във Великобритания, в Лондон, ул. ********. М . е посещавала детска градина, откъдето майка й я е отписала на 11 май 2026 г., имала е лична лекарка - д-р Ойебаде, която я е проследявала от раждането й.
На 19.05.2026 г. страните са имали скандал в дома си. На 20 май молителят е бил арестуван и задържан от полицията по подаден от ответницата сигнал за извършено от него домашно насилие. По сигнала е образувана преписка и на молителя е забранено до второ нареждане да доближава квартирата им, ответницата и детето М.. В последствие, на 8 юни, бащата е разбрал, че ответницата е извикала баща си и с негова помощ, без знанието и съгласието на молителя е извела незаконно детето в България. В България ответницата е завела дело по ЗЗДН, по което в края на месец юни по мейла на молителя е 1 изпратена издадена заповед за незабавна защита, по подадена молба от ответницата и детето. Претендира присъждане на разноски.
Ответницата Г. П. Д. оспорва молбата по чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна. Връщането на детето на територията на Великобритания не следва да се допуска, тъй като е налице изключението по чл. 13, буква „б“ от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца – съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Софийският градски съд, като взе предвид събраните по делото относими доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете М.Х. И.а, родена на 09.01.2024 г. по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от възникването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало постоянно местопребиваване във Великобритания; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените във Великобритания правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече 1 година от прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.
2
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1254/16.07.2024 г. на Населено място град Плевен, община Плевен, област Плевен, детето М.Х. И.а, е родена на 09.01.2024 г. , във Великобритания и е с майка Г. П. Д., и с баща Х. А. И..
Чл.4, ал.1, б. „а“ от Закон за децата от 1989 г. гласи, че ако майката и бащата не са били женени един за друг към датата на раждане на детето, бащата получава родителска отговорност за него ако бъде записан като негов баща по силата на посочените в чл.1А законови положения, включващи чл.10 от Закон за регистрация на раждане и смърт от 1953 г., а видно от представеното по делото удостоверение за раждане на М., ответникът е вписан като баща на детето М., т. е. бащата е носител на родителска отговорност, заедно с майката. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Закон за децата от 1989 г. предвижда, че повече от едно лице могат едновременно да носят родителска отговорност за едно и също дете.
Раздел 3 (1) от Закона за децата от 1989 г. определя родителската отговорност като всички права, задължения, пълномощия, отговорности и власт, които според закона родителят притежава по отношение на детето и неговото имущество. Несъмнено в обхвата на родителските права, дефинирани в Закона за децата от 1989 г., се включва и даването на съгласие за отвеждане на детето извън Обединеното Кралство.
Относно обичайното местоживеене на детето във Великобритания между страните липсва спор, а и това обстоятелство се установява със събраните по делото писмени доказателства – удостоверения от Дневна детска ясла Гроувбъри Роуд Лондон и от Здравен център „Темсмийд“, признанието на ответницата при изслушването й от съда на 28.07.2026 г., както и с гласните доказателства- показанията и на двамата разпитани свидетели.
Безспорно е, че детето понастоящем живее в село Ясен, община Плевен, ул. „Георги Димитров“ № 32, заедно с майка си.
Бащата не е дал съгласие за прехвърлянето и задържането на детето в Република България-установи се по делото, че молителят е задържал паспорта на детето М. превантивно, с цел осуетяване извеждането й от страната от майка й, нито впоследствие е приел задържането на детето в Република България – бащата се противопоставя на задържането на детето в България, което противопоставяне е обективирано в молбата по чл. 8 от Хагската 3 конвенция. Установи се по делото й, че майката е отписала М. от детската ясла, която детето е посещавало, на 11 май 2026 г., без знанието и съгласието на бащата, както й че се е снабдила с друг паспорт на М., при наличието на валиден такъв, намиращ се у бащата на М..
При това положение прехвърлянето на детето от Великобритания в Р.
България е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права на молителя- налице и втората от горепосочените предпоставки за възникването на правото да се върне детето М. във Великобритания по реда на Хагската конвенция. Към датата на прехвърлянето на детето в Република България молителят е носител на качеството родител на детето и е упражнявал ефективно родителските си права-установено при изслушването на страните и със събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелката И.а(преценени през призмата на чл. 172 ГПК), поради което неговите права са били нарушени.
Молбата за връщане на детето М. по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е подадена пред съда на 15.07.2026 г.-т.е. преди да е изминала една година от прехвърлянето на детето в България, извършено на 01.06.2026 г.
По делото не се ангажираха никакви доказателства бащата да е дал съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето в Република България или впоследствие да е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България.
При тази фактическа обстановка се налага извод, че прехвърлянето и задържането на детето в Република България е незаконно по смисъла на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
В настоящия случай, обаче, съдът счита, че е налице предвиденото в чл.
13, б. ”б” от Хагската конвенция изключение за връщането на детето във Великобритания - че съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация, тъй като на молителя са наложени ограничителни мерки от английската полиция и от Районен съдПлевен, да не доближава ответницата и детето им М., като към настоящия момент е прието, че е извършител на домашно насилие по отношение на тях4 обстоятелство, което е безспорно между страните по делото, което се установява и от определение рег. № 2715/19.06.2026 г. на Районен съд-Плевен и заявка за полицейски доклад(листи 111-119 от делото). Връщането на детето М. във Великобритания би го поставило в неблагоприятна ситуация, което произтича от твърде ниската му възраст – на 2 години и 8 месеца. От обясненията на страните и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че от момента на раждането му до настоящия момент детето не е било отделяно от майката за по-продължителен период от по няколко часа(докато майката е била ангажирана с образовнието си), през които бащата да е полагал самостоятелно преки и непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. Ноторно известен факт е, че дете на тази възраст, което е отглеждано от майката-какъвто е настоящия случай, е свикнало с грижите и физическата близост с майката и възможността М. да живее без майката(майката отказва да се върне в Лондон, дори и съдът да постанови връщането на М. там), ще бъде рискова за нейното психично и соматично ( телесно ) здраве, тъй като М. е възприела на съзнателно и несъзнателно ниво ( чрез физическия контакт ) за базов родител майката, от това, че тя е постоянния в ежедневието отглеждащ родител. Социалната служба в Плевен, изготвила социалния доклад за целите на настоящото производство, излага становище, че в емоционален аспект между детето и майката се наблюдава силна емоционална привързаност, любов, обич и загриженост от страна на майката към момиченцето. М. е дете на 2,6 годишна възраст- дете което е във възраст, изцяло зависимо от обгрижващите го възрастни.
Безспорно по делото е и, че молителят има полицейска забрана да доближава жилището, в което страните са живеели заедно, което е напуснато от всички тях, като със свидетелските показания на майката на молитея се установява, че бащата живее в Лондон при негов приятел Филип.
С оглед на изложеното, съдът отхвърля молбата за връщането на детето държавата по обичайното му местопребиваване –Великобритания, като неоснователна.
Претенции за присъждане на сторени разноски са направени своевременно от двете страни по спора, като с оглед актуалната редакция, към датата на приключване на устните състезания по делото, на чл. 22а, ал. 3 от ЗЗДт, такива не следва да бъдат присъждани. В този смисъл е и актуалната 5 практика на Апелативен съд – С., обективирана в Решение № 243 от 06.03.2025 г. по в. гр. д. № 387/2025 г. и Решение №301 от 18.03.2025 г. по гр. д. №41/2025 г. на Апелативен съд- С., І граждански състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Х. А. И., ЕГН**********, с обичайно местопребиваване във Великобритания, за връщане на малолетното дете М.Х.
И . а , ЕГН**********, родена на 09.01.2024 г . във Великобритания, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по делото, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6