Решение № 608 от 22.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Варна, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100500024 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 84902/08.12.2022г. на И. А. Р., ЕГН ********** срещу Решение № 3068 от 13.10.2022г. по гр.дело № 372 /2022г. на Варненския районен съд, 48 състав, с което СЪДА Е ОТХВРЪЛИЛ предявените от въззивника срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията" с aдрес: гр. София, бул. „ Ген. Столетов" № 21, Областна служба „ИН“ -Варна искове:

- с правно основание чл. 71 ал. 1 т.1 от ЗЗДискриминацията за приемане за установено, че спрямо ищеца И. А. Р. е осъществен акт на дискриминация, изразяващ се в поставяне в понеблагоприятно положение в сравнение с друго лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода" в затвора в гр. Варна в периода 16.11.2020г. до 06.08.2021г. на основание признак-лично положение при определяне вида на награда по чл.98 от ЗИНЗС.

- с правно основание чл. 71 ал.1 т.2 от ЗЗДискриминацията за осъждане на ответника Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" да преустанови дискриминационното поведение, изразяващо се в поставяне на И. А. Р. в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода" в затвора в гр. Варна в периода 16.11.2020г. до 06.08.21г. на основание признак-лично положение при определяне вида на награда по чл.98 от ЗИНЗС.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Твърди се, че при постановяване на съдебния акт съда не се е съобразил с основни положения, не е взел предвид европейски правоприлагащи стандарти,както и не е обсъдил в цялост и задълбочено всички събрани по делото доказателства. Твърди, че от същите по делото е установено наличието на дискриминация по смисъла на закона.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от ответника по делото е постъпил отговор от 1 насрещната по жалбата страна, в който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано да бъде потвърдено. Излагат се аргументи идентични от отговора на исковата молба. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът чрез назначения му особен представител поддържа жалбата, претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове като основателни и доказани.

В съдебно заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител, поддържа писмения отговор на въззивната жалба, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на юристконсулско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

В отговора на въззивната жалба ответника въззиваем не е поддържал възражението си за недопустимост на иска с правно основание чл. 71 ал.1 т.2 от ЗЗДкр. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно.Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако този порок се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение.

Настоящия съдебен състав счита, че иска е допустим, доколкото е предявен срещу надлежен ответник - юридическото лице или организация, при чиято дейност се твърди, че е извършено това нарушение, доколкото интересът на пострадалия е свързан с възможността да обвърже със сила на присъдено нещо не лицето, което пряко е нарушило правата му, а именно организацията /ЮЛ/ отговорна да преустанови нарушението и да осигури последващото му неизвършване, независимо от това, дали нарушителят ще продължи да бъде част от състава й или ще отпадне от него. /В този смисъл е Решение № 546/19.12.2012 г. по гр. д. № 828/2012 г., IV Г. О., ВКС./

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред районния съд е образувано по предявени от въззивника срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл.71, ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗДискр за установяване на нарушение на ответника по чл.5 от Закона за защита на дискриминацията, изразяващо се в поставяне в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода" в затвора в гр. Варна в периода 16.11.2020г. до 06.08.21г. на основание признак-лично положение, при определяне вида на награда по чл.98 от ЗИНЗС, както и да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения спрямо ищеца.

2

В исковата молба ищеца твърди, че в периода 18.01.2020г. до 06.08.2021г. е излежавал присъда „лишаване от свобода" в Затвора в гр.Варна. На 16.11.2020г. пред Н. Б.

Г. социален работник на 3 група в Затвора-Варна, е подписал mредупредителен протокол да не заема личната си сметка на друг лишен от свобода- М.Л.Ж.. През месец декември 2020г. със Заповед на Началника на Затвора гр.Варна на осн.чл.98 ал.1т.1 и от ЗИНЗС, ищецът бил награден с „писмена похвала". Ищецът, попитал Н. Г. защо не е награден със свиждане 2 часа, както било съгласно Заповед №242/25.02.2020г., Заповед №468/02.06.20г.,Заповед №816/27.08.2020г. ,всичките на началника на Затвора гр.Варна и отговорът бил, че понеже ищецът е подписал предупредителен протокол, затова не му било удължено свиждането.Твърди се , че при сходни и същите обстоятелства л.св. Н. Х. С. настанен в 3 група, I коридор на Затвора в гр.Варна, също подписал предупредителен протокол през м.април 2021г. да не заема личната си сметка на друг лишено от свобода, но е награден с удължено свиждане за срок от 2 часа.Твърди се, че по този начин ответникът е извършил понеблагоприятно третиране спрямо ищеца в сравнение с това на другия лишен от свобода.

Претендира уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК, ответника Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Излага се, че не е налице дискриминация по отношение на ищеца различно, при това по-неблагоприятно третиране на дискриминирания субект, както и че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците очертани в чл. 4 ЗЗДискр., като и не е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Счита, че не е налице правен интерес от предявения иск за преустановяване на нарушението. Излага , че мерките за поощрение съгласно чл. 98, ал.1 от ЗИНЗС - „За подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви" се прилагат по преценка на инспекторите "Социална дейност и възпитателна работа" съобразно цялостното поведение на лишения от свобода и съгласно изискванията на чл.98, ал.1, т. 1-5 от ЗИНЗС. Същите са правна възможност и нямат императивен характер. Наказанието или наградата на един лишен от свобода в никой случай не е правопораждащ фактор за определянето на наградата или наказанието на друг лишен от свобода.Твърди , че на 16.11.2020 г. на л.св. И. А. Р. и л. св. М.Л.Ж. са съставени предупредителни протоколи за извършени помежду им не регламентирани възмездни отношения, които се потвърждават от снетите им писмени обяснения.Със Заповед №1131/29.12.2020 г. на началника на затвора-Варна л.св. И. А. Р. е награден с „писмена похвала" съгласно чл.98, ал. 1, т.1 от ЗИНЗС.През 2021 г. за извършени дисциплинарни нарушения от л.св. И. Р. са издадени Заповеди №259/19.02.2021 г.;

№266/22.03.2021 г.; №267/22.03.2021 г. и №273/26.03.2021 г. на началника на затвора- Варна, с които са му наложени дисциплинарни наказания.Със Заповед №428/23.04.2021 г. на началника на затвора-Варна л.св. Н. Х. С. е награден с „ удължено свиждане за срок от 2/два/ часа" на основание чл.98, ал.1, т.5 от ЗИНЗС.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и приобщените в първоинстанционното производство доказателства, прие за установено следното от фактическа страна и прави следните правни изводи:

По делото няма спор, а и е установено от приетите писмени доказателства,че към процесния период – 18.01.2020г. до 06.08.2021г. ищецът изтърпява наложено му с влязла в сила присъда наказание - „доживотен затвор без замяна“ в Затвора гр.Варна.

Не се оспорва от ответника, а и е установено от представените писмени доказателства, че: Със Заповед №1131/29.12.2020г. на Н-к Затвора Варна лишеният от 3 свобода И. Р. е награден с „писмена похвала", а със Заповед №428/23.04.2021г. на Н-к Затвора Варна лишеният от свобода Н. С. е награден с „удължено свиждане за срок от 2 часа".

С предупредителен протокол от 09.04.21г. ИСДВР в Затвора Варна -Й.К. е предупредил л.св. Н. Х. С. на осн.чл.97,т.2 от ЗИНЗС да не взема, заема, продава, купува, дарява и заменя личната сметка, както и други вещи с л.св. Васил Дотков и с други лишени от свобода.

С предупредителен протокол от 16.11.2020г. , ИСДВР в Затвора Варна -Н.Г. е предупредил л.св. И. Р., на осн.чл.97,т.2 от ЗИНЗС лишения от свобода да не заема личната си сметка на л.св.

М.Л.Ж.. В производството пред ВРС е приет заверен препис от цялата преписка изискана от Затвора Ловеч.

Във ВРП е образувана пр.преписка №17524/21г. , която е приключила с постановление от 04.01.22г. за отказ да се образува наказателно производство.

Приети по делото са и писма и справки от Затвора Варна касаещи лишените от свобода Р. и С..

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. –Н. С. Х., които не допринасят за установяване на релевантните по делото факти и св.

Н. Б. Г., чиито показания съда кредитира като непосредствени и в унисон със събраните по делото писмени доказателства. От същите се установява , че свидетеля работи като инспектор социални дейност и възпитател,преди- 2021г. в трета , а по настоящем в шеста група От показанията му се установява , че Н. С. е подписвал предупредителен протокол.

Наградите на л.св. се определят съобразно цялостното поведение и съобразно критериите в чл. 98 от ЗИНЗС, като за доживотно осъдените и доживотно осъдените без замяна се стига до поощряване с награда свиждане два часа.

В чл. 4 от ЗЗДискр., по реда на който нормативен акт се развива настоящото производство, законодателя ясно е регламентирал забраната за "всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна".