Решение № 105 от 16.07.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 326/2025
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 16.07.2026
- В сила
- 15.08.2026
- Състав
- Ирина Миткова Ганева
Цитирани разпоредби
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.113 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.40 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.478 · Кодекс за застраховането
- чл.493 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.343 ал.2 т.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. Разград, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина М. ГА.а при участието на секретаря Дияна Р. Г.а като разгледа докладваното от Ирина М. ГА.а Гражданско дело № 20253300100326 по описа за 2025 година
Предявен e иск от Х. М. К. за осъждане на „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД да му заплати сумата 13 293,59 евро/26 000лв., предявен като частичен иск от сумата 40 903,35 евро/80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 889,42 евро/1739,56лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие настъпило на 16.01.2025г. ПТП с участието на лек автомобил, застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на застрахователната претенция – 24.03.2025г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание по искане на ищеца е допуснато изменение на размера на иска за неимуществени вреди – размерът е увеличен на 40 903, 35 евро/80 000лв.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за настъпило на 16.01.2025г. пътно-транспортно произшествие в с.Езерче с участието на ищеца като пешеходец и л.а. „Мерцедес“ с рег. № ***. Ищецът твърди, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на автомобила, при следния механизъм: водачът на лекия автомобил, при движение на заден ход, не се е съобразил със заобикалящата го пътна обстановка, като не се е убедил, че пътят зад него е свободен и така със задната част на автомобила, е блъснал пешеходеца Х. К., в резултат на което го е повалил на земята. Вследствие на инцидента пострадалият 81-годишен ищец е получил травматични увреждания - фрактура на латералния малеол и фрактура на медиалния малеол. В увредено общо състояние е постъпил в болнично заведение и е извършена оперативна процедура. Впоследствие останала силно изразена болка в областта на дясната глезенна става и невъзможност за самостоятелно придвижване. Наложило се пострадалият да бъде поставен в преобладаващ постелен режим, който породил необходимостта от чужда помощ. Вследствие на преживяното ПТП ищецът е изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с 1 цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение.
Твърди се още, че вследствие на ПТП пострадалият е претърпял и имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване – за закупуване на 1/3 семитибуларна плака за фибуларна фрактура и медикаменти на обща стойност за сумата 1739,56 лева.
Към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на лек автомобил „Мерцедес“ модел „В 180” с per. № *** била застрахована в ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД.
Ищецът предявил претенция по реда на чл. 380 КЗ към ответника, по повод на която била образувана щета № 0411-720-0001-2025 г. Застрахователят изискал представянето на допълнителни документи във връзка с образуваното досъдебно производство, с каквито пострадалият не разполагал и по обективни причини не можел да се снабди с тях.
Впоследствие ответното дружество отказало изцяло да определи и изплати застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца вреди, поради обстоятелството, че не е представил изисканите документи от досъдебното производство.
Ответникът „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД, представляван от изп.директори А.Л. и Р.Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен адвокат, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва механизма на ПТП и елементите от фактическия състав на деликта. Оспорва размера на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, като го счита завишен.
Ответникът прави възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца, като твърди, че същият не е съобразил поведението си с другите участници в движението, не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата посока и скорост на движение, не се е огледал преди да пресече. Предприел е пресичане на необозначено за това място и при наличие на ограничена и затруднена видимост е навлязъл внезапно на платното за движение. С горните действия ответникът твърди, че ищецът е нарушил чл. 113 и 114 ЗДП. Освен това твърди, че предвид периода на годината – зимен сезон, характерен с по-ранното настъпване на тъмната част на денонощието, както и часът на настъпване на пътнотранспортното произшествие (около 16:30 ч.), ищецът е бил облечен с тъмни дрехи и, предприемайки пресичане на пътното платно на необозначено за това място, е допринесъл в значителна степен за настъпването на ПТП, като е направил същото неизбежно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 16.01.2025 г. в с. Езерче, на ул.
„Димчо Дебелянов“ пред дом №59, на пътната настилка до левия бордюр бил паркиран лек автомобил „Мерцедес В 180" с рег. № ***. От двете страни на улицата има затревени лщи, няма изградени тротоари. Кръстовището между двете улици „Димчо Дебелянов“ и „Космос“, на което е настъпило ПТП, е У-образно, с асфалтова настилка, без хоризонтална маркировка, без пътни знаци и без светофарна уредба. Няма изградени пешеходни пътеки в близост до мястото на ПТП. Атмосферните условия по време на ПТП били нормални за движение през зимния период — ясно, студено време, дневна светлина преди залез слънце, 2 нормална атмосферна видимост, без мъгла, без валежи. Пътната настилка била суха, без заледяване и заснежаване. Около 16,30 часа св.С. А. И. потеглила с автомобила на заден ход в посока към кръстовищито с ул.„Космос“, движейки се със скорост около 5 км/час. В същото време ищецът Х. К. предприел пресичане на платното на ул. „Космос“ в зоната на кръстовището, като се движел първоначално успоредно и попътно на автомобила, а непосредствено преди удара – косо отдясно-наляво. Св.И. не забелязала пешеходеца и последвал сблъсък между автомобила и ищеца, след който последният паднал върху настилката от лявата задна странична част на автомобила, като оставил следи от протрИ.е върху левите заден калник и задна врата, а св.И. спряла в близост до мястото на удара.
Горният механизъм на настъпване на ПТП е установен от разпита на св.С. И. и от вещото лице – автоексперт по назначената съдебна автотехническа експертиза. Експертът е направил своите изводи въз основа на събраните в настоящото съдебно производство доказателства и съдът приема заключението.
Въз основа на изводите в експертизата се установява още, че непосредствената и основна причина за настъпване на ПТП е неосигурявянето на непрекъснато наблюдение на пътя при движение на заден ход от водача на лекия автомобил или с помощта на друго лице вътре или извън автомобила, поради което не е забелязал и не е спрял, за да пропусне пресичащият пешеходец. Водачът е имал възможност да забележи пешеходеца на вътрешното огледало за обратно виждане на 4 метра преди мястото на удара в процеса на завИ.е към ул. „Космос“, които изминава за време 2,84 секунди и е могъл да предотрати удара чрез аварийно спиране в опасната зона 2,3 метра. Водачът е имал и възможността да забележи пешеходеца по всяко време на движението си назад и да предотврати ПТП в случай, че е наблюдавал пътя зад автомобила непрекъснато (да разшири обхвата на видимост през страничните стъкла и задното панорамно стъкло чрез завъртане на тялото и главата) или да го направи с помощта на лице извън автомобила, което да му сигнализира в случай на опасност.
Във връзка с повдигнатите от ответника възражения за съпричиняване, в заключението на САТЕ е направен извод, че пешеходецът е бил извън опасната зона за спиране и не е навлязъл внезапно на пътното платно. От друга страна, опасността за пешеходеца е възникнала в момента на завИ.е автомобила, в който момент същият е бил на 1,6-2,7 метра /от най-бавен до най-бърз ход/ от мястото на удара. В момента на възникване на опасността автомобилът е приближавал отдясно и е бил видим за пешеходеца. В конкретно възникналата ситуация пешеходецът не е забелязал автомобила и не е реагирал, за да се предпази при съществуваща възможност да отстъпи назад и излезе от коридора на движение на автомобила.
В резултат от настъпилото ПТП, ищецът получил телесни увреждания. Установява се от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медеценската експертиза, която съдът приема като изготвена въз основа на приетите писмени доказателства, че Х. К. е получил счупване на двата малеола на дясната подбедрица – счупвания на костите в крайните части на голямопищялната и малкопищялната кост, които влизат в състава на глезенната става.
3
Установеното счупване е причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от тридесет дни като характер и последствия от счупванията. В болнично заведение му е извършена оперативна интервенция – артродеза, която по същество прадставлява оперативно унищожаване на ставата с цел нейното стабилизиране.
Поставени са 1/3 тубуларна ъгловостабилна плака и 3,5 мм. винтове, чиято цел е стабилизиране на счупването на малкопищялната и голямопищалната кост, както и стабилизиране на нарушената връзка между двете кости. Възстановителният период е от четири до шест месеца. Последиците от оперативната интервенция са възстановяване на основната функция на крайника – вървенето. В с.з. вещото лице изрично посочва, че въпреки дегенеративните изменения при ищеца, те не са причина за извършената артродеза, причината е получената при ПТП травма.
След травмата пострадалият не е можел да стъпва на десния крак, а в рамките на възстановителния период е имал трайно затрудняване на движенията на крака в рамките на възстановителния период. Ищецът е имал изразени болки след травмата, след оперативните интервенции и манипулации и при раздвижването на крайника. Пострадалият приемал обезболяващи и други лекарствени препарати, свързани с травмата. Тези болки отзвучават в рамките на възстановителния период. Липсват данни за имобилизация на крайника. След изписване от болницата ищецът се придвижвал с помощни средства, без да натоварва крайника – проходилка за около месец, а след това с едно помощно средство. При прегледа от вещото лице ищецът също се придвижвал с едно помощно средство с накуцване.
Оперативната интервенция за оперативно унищожаване на ставата води до стабилизиране на ходилото, но и до трайно нарушаване на нормалната биомеханика на движенията в глезената става, които са ограничени. Състоянието е за цял живот. Няма да има пълно възстановяване в обема на движенията на дясната глезена става, поради извършената стабилизация на ходилото. Към момента пострадалият се оплаква от болки при натоварване, при промяна на времето. Основната функция е възстановена. Походката е накуцваща поради извършената стабилизация ставата – артродеза. Провеждането на физиотерапия, към която е бил насочен, може да подобри състоянието, но няма да възстанови напълно движенията в глезената става.
Ищецът е опериран повторно за отстраняване на имплантите, по преценка на лекуващите лекари.
По делото са представени фактури за извършените разходи за лечението на ищеца, чийто общ размер е 1739,56лв. По отношение на разходите по поставяне на имплантите вещото лице прави извод, че са били необходими за лечението.
Свидетелката А. К.а – дъщеря на ищеца, дава показания относно неговото здравословно състояние преди и след инцидента. От обясненията й се установява, че след изписването на найния баща от болницата, същият останал в апартамента на брат й, за да могат децата му да го обгрижват. Свидетелката ходела сутрин, обед и вечер, някои вечери оставала да нощува там. Пострадалият не можел да става, имал нужда от помощ при 4 хранене, тоалет. Събуждал се през нощта от болки. След втората операция провел рехабилитация вкъщи, след което постепенно започнал да става и да се опитва да стъпва на крака си. Преди инцидента се грижел за градината си, помагал и на децата си, движел се без помощни средства. След претърпените травми изобщо не ставал между първата и втората операция, а към момента кракът му не е раздвижен. След завръщането му в дома на село се обаждал по телефона в магазина и му носели храна вкъщи, тъй като не можел да отиде до магазина. Станал раздразнителен, плачел, казвал, че не е същия човек, чувствал се непълноценен.