Решение № 2208 от 10.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2208 гр. Бургас, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120101941 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД против Г. Д. Я., с която са предявени пет установителни иска по чл.422 от ГПК.

С определение № ***/24.04.2025 г. съобщението, с което са изпратени на ответника книжата по делото за отговор, е приложено като редовно връчено и му е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, като с определение № ***/09.05.2025 г. е назначена адвокат Е. А., която депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на банката поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната направените по делото разноски.

В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да постанови решение, съобразно приетите по делото доказателства.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и Г. Д. Я. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ***** (за краткост Договора), по силата на който банката предоставя на физическото лице правото да ползва кредитен лимит в размер до 500 (петстотин) лева, който може да бъде усвояван до определения от банката текущ разполагаем кредитен лимит под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към сметката на ответника при условията и по реда, предвиден в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa (за краткост ОУ). Срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит (овърдрафта) е до **** г., като същият може да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ.

Според т.7 от Договора за всички операции, изпълнени до размера на текущия 1 разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, Я. има право на гратисен период със срок съгласно ОУ, според вида на картата. Ответникът има право на гратисен период, само при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период.

Според т.8 от Договора при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо по сметката при условията на т.7, но не по-късно от датата на падежа на съответния отчетен период, длъжникът заплаща на Банката фиксирана годишна лихва, в размер на: 16% - за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции; 18% - за всички останали дебитни салда по сметката. Лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката до датата на погасяването.

Според т.11 от Договора годишният процент на разходите по кредита (ГПР) е в размер на 17.48%. Общата сума, дължима от ответника, е в размер на 581,11 лева. ГПР и общата дължима сума са изчислени в съответствие с изискванията на ЗПК и при следните допълни допускания: овърдрафтът е усвоен изцяло чрез терминално устройство ПОС за първоначалния срок; към сметката има издадена една карта, като при промяна на някой от параметрите, послужили като база за изчисляването им, независимо от причината за това, същите се променят.

Според т.13 от Договора за поддържане и ползване на кредитната карта и ползване на кредитния лимит ответникът заплаща на банката лихви, такси и комисиони според вида и класа на картата и съгласно действащата към деня на операцията Тарифа. Към датата на сключване на Договора таксата за поддържане на първа карта MasterCard PayPass – стандартна е в размер на 39 лева, а за всяка следваща карта към сметката в размер съгласно Тарифата.

Според т.8.1.4. от ОУ банката капитализира начислените лихви и такси чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта, за което с подписването на Договора ответникът дава своето изрично съгласие.

На *** г. Я. получава международна револвираща кредитна карта с чип MasterCard PayPass без депозит.

На 24.03.2023 г. е връчено на длъжника чрез ЧСИ писмено предизвестие от банката, с която тя уведомява Я., че поради неизпълнение на задълженията по Договора има 7-дневен срок да заплати доброволно всички дължими суми, като при неизпълнение банката обявява всички задължения по Договора за предсрочно изискуеми.

На 27.06.2023 г. банката подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Я., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2023 г. по описа на БРС. По това дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № ***/30.06.2023 г. и изпълнителен лист въз основа на нея срещу Я. за следните суми: 500 лева главница по Договора; 11,22 лева непогасена договорна лихва за периода 19.02.2023 г. – 02.04.2023 г. включително; 1,31 лева наказателна лихва за периода 07.03.2023 г. – 02.04.2023 г.; 13,48 лева законна лихва за периода 03.04.2023 г. – 26.06.2023 г.; 45 лева годишна такса за поддръжка за 2023 г. за периода 01.01.2023 г. – 26.06.2023 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Издаден е и изпълнителен лист в полза на банката, по който е образувано изп. дело № ***/2023 г. по описа на ЧСИ С. Н.. Тъй като заповедта за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение са връчени на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с определение № 856/07.02.2025 г. е спряно изпълнението по изпълнителното дело и е указано на банката да предяви установителни искове срещу Я., по които е образувано настоящото производство.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, сумата по Договора е усвоявана, като е плащано на ПОС-терминал и е теглено от АТМ, т.е. в брой. Я. е платил чрез ПОС-терминал сумата от 2

71,34 лева на 22.01.2021 г. и сумата от 59,32 лева на 26.01.2021 г., а изтеглил 200 лева на 26.01.2021 г., 20 лева на 26.01.2021 г. и 100 лева на 27.01.2021 г. По Договора са извършени погасявания общо в размер на 247,65 лева на следните дати: 27.01.2021 г. – 0,88 лева;

11.02.2021 г. – 12,78 лева; 23.02.2021 г. – 0,06 лева; 11.03.2021 г. – 0,12 лева; 16.03.2021 г. – 2,55 лева; 09.04.2021 г. – 38,26 лева; 20.10.2021 г. – 60 лева; 22.03.2022 г. – 133 лева.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложеното частно гражданско дело и заключението на вещото лице съдебно-икономическа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, които са допустими.

Съдът намира Договора за недействителен, като мотивите за това са следните:

Според чл.3, ал.2 от ЗПК разпоредбите на закона се прилагат и за договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок, по-дълъг от три месеца. В случая срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е една година, поради което разпоредбите на ЗПК са приложими и по отношение на Договора.

Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Според чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита (ГПР) изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В ОУ към Договора (т.1.1.б.“в“) е дадено определение на ГПР, според което той изразява общите разходи по кредита за кредитополучателя, включващи всички разходи по кредита (лихви, такси, комисиони и други разходи съгласно ЗПК, свързани с Договора), които Я. трябва да заплати, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.

След като определението „препраща“ към ЗПК, то следва да се установи, кои „такси“ според този закон се включват в ГПР.

Според чл.19, ал.3, т.3 от ЗПК при изчисляване на ГПР не се включват разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Според пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Според Договора ответникът дължи такси за поддържане и ползване на кредитната карта (т.13), включително и при теглене на суми от АТМ, и такси за поддръжка на сметката (т.13.2.), които според правилото на чл.19, ал.3, т.3 от ЗПК не следва да се включват при изчисляване на ГПР.

Според т.8.1.4 от ОУ банката капитализира начислените лихви и такси чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта, за което с подписването на Договора 3 ответникът дава своето изрично съгласие. Установява се от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, че още на 21.01.2021 г., т.е. ден след сключване на Договора, е начислена като задължение годишна такса за поддръжка на картата в размер на 39 лева. Тази сума, заедно с такси за теглене от АТМ в размер общо от 24 лева са „добавени“ към усвоените от Я. 450,66 лева, поради което според банката кредитният лимит е „надвишен“ с 13,66 лева (513,66 лева).

След като таксите се прибавят към главницата, то същите следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР, защото представляват „разход по кредита“, който е известен на кредитора, и който се „добавя“ към общия размер на кредита.

Според т.11 от Договора ГПР е изчислен в съответствие с изискванията на ЗПК (без конкретизация какви са те) и при следните допълни допускания: овърдрафтът е усвоен изцяло чрез терминално устройство ПОС за първоначалния срок; към сметката има издадена една карта, като при промяна на някой от параметрите, послужили като база за изчисляването им, независимо от причината за това, същите се променят. Следователно таксите, дължими по Договора, които се „прибавят“ към главницата, не са включени при изчисляване на ГПР. В този смисъл, формално е изпълнено изискването и ГПР е посочен в Договора, но размерът му не е правилно определен, тъй като не включва част от разходите за кредита.

На следващо място, с разпоредбата на т.8.1.4. от ОУ се създава изначална неяснота за задълженията, които поема потребителят – каква главница и обща сума дължи, защото същата се „актуализира“ след всеки един падеж на отчетен период (добавят се лихви и такси), което според настоящия съдебен състав представлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Дори и да не е усвоил сума от кредитния лимит, потребителят дължи още към първия отчетен период „главница“ в размер на 39 лева, колкото е таксата за поддръжка на картата. В този смисъл, не може да се направи категоричен извод, че самият кредитополучател е бил наясно с условията, при които сключва Договора, за да прецени дали кредитът е икономически изгоден и за да може да сравни параметрите му с тези, при които се предлагат продуктите при заемане на парични средства от други кредитни институции.