Решение № 26 от 21.02.2024, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Каварна, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Анастасия Г. Митева като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20233240100279 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.10 от ЗПК.

Гражданско дело №279/2023г. е образувано по искова молба с вх.

№2263/21.07.2023г., подадена от „****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*****“, №52-54, представлявано от А. Ч.

Д. и Н. Г. С. – изпълнителни директори на дружеството, чрез пълномощника юрк.С. С., против И. М. П. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“****“, №3А.

В исковата си молба ищецът излага, че е образувано ЧГД № 89/2023 г. по описа на РС Каварна по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника И. М. П.. С издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 279/2023 г. по описа на ЧСИ Н. Н.. Посочва, че на 14.06.2023 г. съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване на иск за установяване на вземането си срещу длъжника, тъй като същият е подал писмено възражение по чл.414 от ГПК.

Излага още, че на 20.04.2022 г. ищецът „****“ ЕАД сключил Договор за потребителски кредит № 7001064230 с ответника И. М. П. ЕГН **********.

На основание сключения Договор ищецът е предоставил сума в размер на 4000.00 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлизало на 9483,49 лв., която сума била разсрочена на 60 погасителни 1 месечни – 59 вноски всяка в размер на 158,07 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 157,36 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 41,15 % (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора). Така предоставената сума, ответникът - кредитополучател имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 (два) компонента: главница и договорна лихва.

Ищецът твърди в молбата, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 05.09.2022 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.09.2022 г., 05.10.2022 г, 05.11.2022 г., като на 01.02.2023 г. настъпила предсрочна изискуемост на задължението съгласно чл. 16.2. от Договора.

Твърди още, че било договорно уредена автоматичната предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение при неплащане на три месечни вноски, (осн. чл. 16, ал. 2 от Договор за потребителски кредит), като ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, на адреса посочен в договора, а именно: гр. Каварна, п.к. 9650, ул. „****“ № 3А.

Посочва, че към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (24.02.2023 г.), задължението на И. М. П. ЕГН ********** към ищеца „****“ ЕАД, по Договора било в размер на 4746,17 лв. (3935,09 лв. главница и 777,54 договорна лихва), като дължи и обезщетение за забава съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, в размер на 33,54 лв.

С оглед на изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът И. М. П. ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № **** от 20.04.2022 г., дължи изпълнение на парично задължение към „****“ ЕАД в качеството му на Кредитодател по същия договор за сума в общ размер на 4746,17 лв. от които 3935,09 лв. – главница, 777,54 лв. договорна лихва за периода 05.09.2022 г. до 01.02.2023 г., 33,54 лв.

– обезщетение за забава за периода от 05.09.2022 г. до 15.02.2023 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.

417 ГПК (24.02.2023 г.) до окончателното плащане на задължението.

2

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В о.с.з., ищецът, редовно призован, представлява се от юрк.С. С., който поддържа исковата молба.

Ответникът И. П. е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, чрез адв.Е. К. К..

Счита, че подадената искова молба е неоснователна и недоказана като оспорва претенциите изцяло по основание и по размер.

Твърди, че процесният договор за кредит е нищожен, поради нарушение разпоредбите на Закона за потребителски кредити, като посочва конкретни аргументи, а именно:

В чл. 11, ал. 2 от ЗПК било регламентирано, че общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница трябва да бъде подписана от страните по договора. Твърди, че ищцовото дружество не е представило такива общи условия с изпълнение на горните изисквания, поради което и счита, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 11, ал.

2 от ЗПК.

На следващо място посочва, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която в договора следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния процент на разходите, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които кредитополучателят ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите. Счита, че в процесния договор не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в годишния процент на разходите. В процесния договор за кредит не е посочен и метода на изчисляване на предвидения в него годишен процент на разходите, което счита, че е самостоятелно основание за нищожност на същия.

На следващо място ответникът счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която договора за потребителски кредит трябва да съдържа задължително информация за „размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различните лихвени проценти за целите на погасяването.“ Твърди, че нито от текста на процесния договор, нито в 3 погасителен план става ясно, каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част - лихва, и каква част – такса за обслужване на кредита.

На следващо място твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, т.

12 от ЗПК. Съгласно чл. 11, т. 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под форма на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителния план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до погасяваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Твърди, че никъде в процесния договор не се съдържа информацията, която следва да бъде предоставена, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.

Ответникът твърди нарушение и на чл. 11. ал. 1, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК, като договора не съдържал клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срок в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва съгласно чл. 29, ал. 4 и чл. 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липсвал реда за прекратяване на договора за кредит (т. 23), както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24).

Ответникът твърди нищожност на процесният договор за потребителски кредит в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД) и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащи 4 от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно, че ако договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва или други разходи по заема. Уговореният в договора лихвен процент от 41,12 № е в противоречие с добрите нрави, което води до недействителност на договора.

Счита, че в случая поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по процесния Договор за потребителски кредит и до злепоставяне на интересите на ответника с цел извличане на собствената изгода на ищеца. Размерът на годишният лихвен процент от 41,12 % надхвърлял над четири пъти законната лихва.

Твърди, че нищожността на клаузата, регламентираща лихвения процент представлява част от същественото съдържание на договора, поради което нищожността и води до нищожност на целия договор за потребителски кредит. Като това разрешение съответства на задължителното тълкуване на цитираната Директива относно неравноправните клаузи от СЕС, приемащ, че директивата допуска възможността при спазване на правото на Съюза, сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, да бъде обявен за нищожен в неговата цялост – решение по дело С-453/10 Perenicova и Perenic , т. 35 и C397/11, Erika Joros, т. 45.

В предвид наведените възражения, ответникът счита, че договорът за кредит е недействителен и моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

На последно място твърди, че вземанията са погасени по давност, тъй като всяка погасителна вноска по кредита е със самостоятелен падеж и за всяка тече отделна погасителна давност.

В о.с.з., ответникът редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от упълномощения адвокат.

Каварненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове за установяване вземанията на ищеца към 5 ответника с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 414 от ГПК във вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същите са процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, след подадено възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т. ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.

Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В конкретния случай между страните не е спорно, че процесният договор за кредит е сключен между тях, при посочените в него параметри. Спорно е дали същият съдържа нищожни клаузи, с оглед направените с отговора на исковата молба възражения за противоречие с добрите нрави и закона.

От представения по делото Договор за потребителски кредит **** от 20.04.2022 г., сключен между "****" ЕАД и И. М. П., е видно, че Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 4000, 00 лева, с краен срок за издължаване 05.05.2027 г. (60 месечни вноски, считано от неговото усвояване, съгл. Погасителния план, при ГЛП от 41,15% и ГПР от 48,37%. В погасителния план е посочено по месеци каква сума се дължи за главница и каква сума се дължи за лихва, като крайната обща сума е в размерна 9483,49 лева, от която сумата за главницата е в размер на 4000 лева, а дължимата лихва е в размер на 5 483,49 лева.