Решение № 3428 от 25.10.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3428 гр. Варна, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20223110108098 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „С.-49“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к.

„С.К.Е.“, ресторант „***“, с която против „Е.П.П.”АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, В***, е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, получена без основание сума в общ размер на 11233,78 лева, начислена като мрежови услуги пренос/достъп ниско/средно напрежение, за периода от 02.12.2017 г. до 31.05.2018 г., по кл. № ** и кл.№***, за обект на потребление с адрес: гр. Варна, к.к. „С.К.Е.“, ресторант „***“. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място с обща площ 4950 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот III-146,144, квартал 19, по плана на к.к. „С.К.Е.“, гр.Варна, при граници на имота: МО, крайбрежна ивица, улица, паркинг, ведно с построените в това място сгради.

Въз основа издадено разрешение за строеж №29/ГИ от 17.05.2003 г., в имота е изграден /бетонов/ комплектен трансформаторен пост (БКТП), с кабелно захранване 20kV от трафопост №*** по плана на к.к. „С.К.Е.“, гр.Варна, 1 който се намира в „Жилищна сграда на три етажа“, хотелския комплекс „*** Бийч“. Ползването на БКТП е разрешено с разрешение за ползване №24 от 04.02.2004 г. на началник РДНСК-Варна.

В исковата молба се сочи, че електроенергията, която се консумира в имота на ищеца, се пренася до обекта на потребление, чрез кабелна линия средно напрежение 20kV, собственост на ищеца, които транспортират енергията от трафопост №*** /собственост на трето частно лице/ д о БКТП №1811, който също е собственост на ищеца. Последният е изграден към собствена на ищеца сграда, като трансформаторът намалява напрежението от средно в ниско напрежение - до 220 волта. Твърди се, че чрез тези съоръжения имотът и сградите на ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. От мопмента на изграждане на БКТП и кабелната линия средно/ниско напрежение, само ищецът потребява ел. енергия в имота. Същият е единствен собственик на ел. съоръженията, чрез които получава електроенергия, поради което е потребител по смисъла на ча.117, ал. 5 и ал.7 ЗЕ. Сочи, че БКТП №1811 е захранен с кабелна линия средно напрежение (КЛСрН), чрез разкъсване и муфиране на извод „Трапезица“ (между ТП*** и ТП1732), подстанция „Златни пясъци“. Тази кабелна линия СрН, не е собственост на „Електроразпределение Север “ АД в т.ч. и подстанция „Златни пясъци “, която е собственост на „Електроразпределение Златни Пясъци“ АД, т.е. преносът и достъпът от високо към средно напрежение не се извършва от „Електроразпределение Север“ А Д , а от друго дружество „Електроразпределение Златни Пясъци“ АД.

Доставената през процесния период ел.енергия се заплаща на ответника, с когото ищецът се намира в договорни отношения. Сочи, че в издадените от ответника фактури - №№0261237347 от 12.01.2018 г.;

*** от 09.02.2018 г.; *** от 09.03.2018 г.; *** от

10.04.2018 г.; *** от 09.05.2018 г. и *** от 08.06.2018 г., е включена цена за пренос ниско/средно напрежение и за достъп средно/ниско напрежение. Сочи, че установил, че от изграждането му, в собствения му БКТП с №1811 е поставено СТИ - електромер с № 1114090935659207, който свързан към страна ниско напрежение и измерването на доставяната електрическа енергия се извършва след трансформация от собствените съоръжения на потребителя. Според ищеца е налице разминаване в 2 определената крайна цена на доставяната в обекта ел.енергия по тарифи, тъй като ответникът е начислявал по-висока цена, относима за потребители присъединени към страна на ниско напрежение. Намира, че таксата за пренос и достъп ниско напрежение е начислявана от ответника без правно основание за това и в противоречие със ЗЕ, ПИКЕЕ и ПТЕЕ. За периода от 02.12.2017 г. до 31.05.2018 г., ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 11233,78 лв. за таксата за пренос и достъп ниско напрежение, поради което тази сума е получена без основание. Оспорва ответното дружество да е предоставило услугите, за които е начислена процесната сума, а тъй като имотът на ищеца се захранва с електроенергия чрез собствена ел. мрежа средно/ниско напрежение, както и меренето е извършвано от страната на ниското напрежение, то се оспорва правото да се начислява такса за пренос ниско напрежение през разпределителната мрежа, тъй като за процесния обект не е присъединен на ниво ниско напрежение.

В условията на евентуалност заявява, че в случай, че меренето на доставяната ел.енергия се е извършвало на страна средно напрежение, то след приспадането на цената за пренос през разпределителната мрежа за обекти, присъединени на средно напрежение то получената разлика от начислената и заплатена цена за пренос, през разпределителната мрежа за обекти, присъединени на ниско напрежение, то разликата между двете цени следва да бъде възстановена, тъй като е платена без правно основание.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на ищцовата претенция. Твърди, че претенцията на ищеца е насочена срещу ненадлежен ответник, тъй като фактическите обстоятелства в исковата молба са относими към предоставянето на мрежови услуги по пренос и достъп, съответно до отричане предоставянето на такива услуги. Ответникът не е разпределително предприятие и не извършва мрежови услуги. Същият не е страна по правоотношенията по пренос и достъп на енергия, не е собственик на електроразпределителната мрежа или на монтираното в обекта на ищеца, СТИ. Заявява, че издаването на посочените в исковата молба фактури се извършва не в изпълнение на договорно задължение, а по силата на закона.

Поради това, тези документи не отразяват извършването на реална доставка на услуга, нито обективират съществуващи между страните договорни отношения. Ответникът не е страна по договор за мрежови услуги и 3 начислените за тях суми, не се дължат на него, а на електроразпределителното дружество – „Електроразпределение Север“ АД.

Сумите се събират от ответника, но се заплащат на титуляра на вземането „Електроразпределение Север“ АД. При горните доводи, намира за недопустимо да се търси връщане на суми, които не са постъпили в патримониума на дружеството – ответник, а само са събирани от името и за сметка на електроразпределителното дружество.

Оспорва предявения иск и като неоснователен. Не оспорва, че през процесния период, ищецът и електроразпределителното дружество се намират облигационно правоотношение, възникнало на основание чл.104 ЗЕ вр. чл.11, т.1 и т.2 ПТЕЕ на ДКЕВР, чрез договори за достъп до електроразпределителната мрежа

(ЕРМ), собственост на електроразпределителното дружество и договор за пренос на електрическа енергия през ЕРМ, собственост на електроразпределителното дружество.

Договорите имат за предмет „достъп“ до електроразпределителната мрежа и „пренос“ през електроразпределителната мрежа на електроразпределителното дружество, на количества ел. енергия, които ищецът консумира в обекта си, срещу задължението на последния да заплаща съответната цена за тези услуги, одобрена от КЕВР.

Сочи, че както в ЗЕ, така и в договора, изрично е предвидено задължението на ищеца да заплаща за мрежовите услуги за електрозахранването на неговия обект - цената за достъп, както и цената за пренос на ел. енергия през ЕРМ. Същото задължение се съдържа в нормата на чл.104 ЗЕ и в чл.29 ПТЕЕ. Сочи, че съгласно ПТЕЕ не е позволено освобождаването от цена за достъп за обекти присъединени към електроразпределителната мрежа, какъвто безспорно е и процесния обект на ищеца. Напълно запретено е и клиенти да бъдат освобождавани от заплащането на цена за пренос през съответната мрежа, към която са присъединени. Такава възможност относно цената за пренос, е предвидена единствено за производителите на ел. енергия, каквото качество ищецът не притежава за процесния обект. При горните доводи намира, че за имущественото разместване извършено между ищеца и ответника, е съществувало годно правно основание, а именно сключените два договора и съдържащото се в императивните правни норми, с които се установява 4 изрично и задължително възмездно насрещно заплащане на тези мрежови услуги, а именно достъп и пренос.

Според ответника, нормативно установените правила ясно и безпротиворечиво определят задължението на всички клиенти с обекти присъединени и електроразхранвани от електроразпределителната мрежа (ЕРМ), да заплащат на съответния оператор на тази мрежа, какъвто е ответникът, цените за мрежовите услуги - цена за пренос и достъп по ЕРМ, като единственото достатъчно условие за това е клиентът да е консумирал ел. енергия в обекта си, за което намира, че страните не спорят. Ищецът не би могъл да потреби ел. енергия в процесния обект ако ответникът не е изпълник поетото договорно задължение за мрежови услуги - „достъп“ до ЕРМ и „пренос“ на ел. енергия през ЕРМ до обекта на ищеца. Електрозахранването в обекта на ищеца не се осъществява от друго лице, освен от електроразпределителното дружество, чийто клиент е ищецът. Обектът на ищеца е присъединен към ЕРМ на електроразпределителното дружество, като ищецът е получил и консумирал в обекта си процесните количества ел. енергия, фактурирани от ответника.

През процесния период е налице утвърдена от КЕВР цена за електроенергията, включително за мрежовите услуги - цена за достъп и цена за пренос по ЕРМ, като размерът на цената за пренос е правилно определена.

Цената за достъп е дължима и е правилно начислена, като дължимостта на цената за достъп не е обвързна с мястото на монтиране на СТИ.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

С договор за доброволна делба №3369/17.09.2004 г., вписан с вх.

№20506/20.09.2004 г. на СлВп – Варна, е прекратена съсобствеността между ищеца и Държавата, по отношение на недвижим имот - дворно място с площ от 4950 кв. м, съставляващо УПИ III - 146, 144, в кв. 19 по плана на к.к.

„С.К.Е.“, гр. Варна, при граници: терен на МО, крайбрежна ивица, улица и паркинг, като „С.-49“ ЕООД получава в дял недвижимия имот и става изключителен собственик на същия.

С разрешение за ползване №24 от 04.02.2004 г. на началника на РДНСК – Варна е разрешено ползването на осъществения в горепосочения недвижим 5 имот, строеж, представляващ: хотелски комплекс „*** бийч“; водопроводно и канализационно отклонения за хотелски комплекс „*** бийч“, както и бетонен комплектен трансформаторен пост /БКТП/ с кабелно захранване 20 kV, от трафопост №*** по плана на к.к. „С.К.Е.“, гр. Варна.

От договор за достъп до електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго - Про Мрежи“ АД изх.№ СвП14-184/07.03.2014 г. от 13.03.2014 г., се установява, че по силата на постигнатото съглашение, електроразпределителното дружество е поело задължението да предоставя на ищеца услугата пренос през разпределителната си мрежа на количествата ел. енергия, постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка, срещу заплащане на цена за пренос на ел.енергията по електроразпределителната мрежа. Договорът е със срок на действие до 31.12.2014 г.

С договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго - Про Мрежи“ АД изх.№ СвП17-695/03.01.2018г. от 09.013.2018 г., сключен между ищеца и електроразпределителното дружество, страните уреждат отношенията си във връзка с начините и сроковете за фактуриране и запплащане на утвърдените от КЕВР цени за мрежови услуги, предоставяни от „Енерго - Про Мрежи“ АД /раздел I I , чл.2 от договора/.

Постигнато е съгласие договорът за достъп и пренос да влеза в сила при подписването му и да има срок на действие до сключване от ползвателя /ищец в настоящото производство/ на комбиниран договор по смисъла на чл.20 ПТЕЕ.