Решение № 4336 от 20.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4336 гр. Пловдив, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20215330102932 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 345 ТЗ и чл. 92 ЗЗД по искова молба на „Амиго Финанс“ ЕООД /с предишно наименование „Мого България“ ЕООД/с ЕИК 204009205, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 16-А представлявано от управителя И. Г., чрез юрисконсулт К. против И. Н. В., ЕГН ********** с адрес: гр. *********, ул.

„********“ № ***, ет. *** за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумата 30,94 лева - главница, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за периода ********* г. – ******** г.; сумата 296,21 лева – възнаградителна лихва върху главницата за периода ******** г. – ********* г.; сумата 0,22 лева – неустойка за забава за плащане на лизингови вноски, дължима за периода ********* г. – *********** г.; сумата 388,14 лева – неустойка за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя; сумата 777,60 лв.-разходи за възстановяване на лизинговия актив; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – ********* г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ********* г. на *******. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на ****** г., между страните бил сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобИ.е на собствеността № ***********. В изпълнение на задължението си лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „*****”- модел „****“, идентификационен номер на рама ************, рег. № *********** и е предоставил ползването му на 1 лизингополучателя, за което бил съставен приемопредавателен протокол от ******** г.

Размерът на финансирането възлизал на 3550 лева. Срокът е 84 месеца, до ********* г.

Договорен е фиксиран годишен лихвен процент на 41,16 %. Месечната анюитетна вноска от 129,38 лева. Към ********* г. били просрочени две пълни вноски от договорачетиринадесета ********* г. и петнадесета ********* г. Отправено е е заявление от лизонгодателя за прекратяване на договора, и автомобила е иззет на ********* г. В договора е предвидена неустойка за прекратяване на договора и неустойка за забава, начислена в размер на законна лихва от надежа д о ********** г. За издирване и връщане на вещта след прекратяване на договора е наето трето лице „Фиксед Асистанс“ ЕООД, на което се дължи възнаграждение 540, лв. с ДДС по договор от ********* г. Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК, по което било издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д . № ********* г., *******. на *****, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.

В законоустановения срок за отговор е постъпил такъв от назначения особен представител на ответника, в който се оспорва иска. Оспорва се прекратяването на договора, тъй като не е даден срок за изпълнение на задължението. Неустойката за прекратяване в размер на три лизингови вноски се определя като недействителна, тъй като излиза извън определената и по закон функция. Посочва се, че същата е прекомерна. Отрича се осъществяването на разходи за възстановяване на вещта.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените писмени доказателства- Договор за финансов лизинг № *********** от ********** г.,погасителен план и ОУ е видно, че на ******** г. между страните бил сключен догов за лизинг с възможност за придобИ.е на собствеността върху лек автомобил марка „*****”- модел „****“, идентификационен номер на рама **************, рег. № **********. Размерът на финансирането е 3550 лева. Размера на разходите е 7293,56 лв.

Срокът на лизинга е 84 месеца. Фиксирания годишен лихвен процент е 41,16 %. ГПР е 49,41 % и включва лихва върху главницата.

От представения приемо-предавателен протокол от ********* г. е видно, че автомобила е предаден на отвеника на същата дата.

От представеното уведомление от ********* г. и протокол от ******** г. е видно, че на ******** г. лизингополучателя е уведомен за прекратяване на договора и същия е предал на същата дата автомобила. възникване на задължение за връщане на автомобила.

От представения договор от ******** г. и фактура от ********** г. е видно, че ищеца е възложил на трето лице издирване на автомобила и заплати разходи за това.

От изготвеното заключение от ********* г. по извършената ССЕ е видно, че по договора ответника е заплатил сума от 3647,77 лв.

От приложеното ч. г. д. *********** г. е видно, че вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК и срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника.

2

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради постъпилотовъзражение по ********* г. на **** е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК.

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че е сключен договор за финансов лизинг № ********** от ********г. по силата, на който ищцовото дружество е предало на ответника за временно и възмездно ползване, с уговорка за възможно последващо придобИ.е лек автомобил, марка и модел „*****”- модел „****“, идентификационен номер на рама ***********, рег. № ************, както и че ответникът е ползвал лизинговата вещ в периода ********** г.- ********* г.

Тъй като се касае за физическо лице, което придобива стоки или ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност по смисъла на §13 т.

1 от ДР на ЗЗП ответника се явява „потребител” и сключеният договор между страните следва да се разглежда като потребителски такъв подлежащ на регулация от нормите на ЗПК, което е било съобразено и отразено и в текста на същия.

Съобразно с изложеното съдът следва да провери служебно съответствието на клаузите на договора с разпоредбите на чл. 10 и 11 от ЗПК. Съобразно чл. 10. ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да бъде написан с размер шрифт – не по-малък от 12 рt.

Настоящия състав намира, че това изискане не е спазано.

На следващо място не е ясно върху каква основа се начислява лихвения процент и каква е методиката за изчисляване на ГПР. Това е пречка да се определи дали в него са включени всички дължими разходи по лизинга. По изложениет съображения съдът намира, че е наличе нарушение и на чл. 11 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В случая размера на кредита е 3550 лв. Същевременно от заключението по ССЕ се установява, че платената по договора сума е 3647,77 лв. Последната надвишава предоставената.

Ето защо иска по чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъдят такива поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Амиго Финанс“ ЕООД /с предишно наименование „Мого 3

България“ ЕООД/с ЕИК 204009205, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.

М. Димитров“ № 16-А представлявано от управителя И. Г., чрез юрисконсулт К. против И.

Н. В., ЕГН ********** с адрес: гр. ********, ул. „***********“ № ****, ет. 1 иск за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумата 30,94 лева (тридесет лева и 94 ст.)- главница, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за периода ********* г. – ********* г.; сумата 296,21 лева (двеста деветдесет и шест лева и 21 ст.) – възнаградителна лихва върху главницата за периода ********* г. – ********* г.; сумата 0,22 лева (22 ст.)– неустойка за забава за плащане на лизингови вноски, дължима за периода ********** г. – ********* г.; сумата 388,14 лева (триста осемдесет и осем лева и 14 ст.) – неустойка за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя; сумата 777,60 лв.

(седемстотин седемдесет и седем лева и 60 ст.) -разходи за възстановяване на лизинговия актив; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – ********г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ********** г. на ******.

Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

4