Решение № 671 от 31.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Пловдив, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330206190 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4391000, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Д.В.Е.., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в допълнителни писмени становища , жалбоподателят Е., чрез процесуалния си представител адв. А.Т., моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез гл. юрисконсулт Ивелина Пенкова, моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен и претендира присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висши адвокатски съвет. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Обжалваният ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 17.01.2021г. в 10:35ч. на Републикански път II-64, км.50+500, посока с. Труд към гр.

Пловдив, извън населено място, установено и заснето с мобилна система за автоматично фиксиране TFR1-М № 529, като при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, при управление на л. а „Мерцедес ЦЛС 550“ с рег. № ***, жалбоподателят Е. превишил допустимата скорост с 46 км/ч. За установена и наказуема скорост била приета скоростта от 106 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача от измерената от автоматизираното техническо средство скорост.

За така установеното нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП бил санкциониран жалбоподателят Е., като собственик на процесното МПС, с налагане на адиминистративно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.5 от ЗДП.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства - 1 бр. снимково изображение на заснетото нарушение с АТСС, Протокол за използване на АТСС от дата 17.01.2021г., справка за нарушител/водач относно жалбоподателя Е., Протокол от проверка № 2-32-20/12.06.2020г. на БИМ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г., писмо изх. № 20-10-107-2818.12.2020г. на БИМ, снимка на разположението на уреда, снимка на разположението на пътния знак, писмо изх. № 11-00-1012/01.12.2021г. на Директора на ОПУ – Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура“.

В настоящото производство съдът следва да провери законността на обжалвания ЕФ, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че ЕФ съдържа всички изискуеми, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП реквизити териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението /превишение на разрешената скорост/, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По преписката е приложен снимков материал на заснетото в нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на 2 автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя.

Техническото средство е от одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване

№

10.02.4835/24.02.2010г. и писмо изх. № 20-10-107-2818.12.2020г. на БИМ.

Следва да се отбележи, че макар и срокът на валидност на приложеното по административната преписка удостоверение да е до 24.02.2020г., съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно представения по делото Протокол № 2-32-20/12.06.2020г. на БИМ, процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на измерване, като периодичността на проверката на видео-радарните системи е една година, т.е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения тип. В този смисъл е и писмо изх. № 20-10-1072818.12.2020г. на БИМ.

Предвид вида на АТСС са спазени и изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като надлежно е попълнен протокол за използване на АТСС.

Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът формира извод, че не се установява и доказва извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДП.

Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Безспорни са обстоятелствата, че управляваният от жалбоподателя Е. л. а. „Мерцедес ЦЛС 550“ с рег. № *** се е движил по Републикански път II-64, км.50+500, в посока с. Труд към гр. Пловдив, извън населено място, със скорост от 106 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача от измерената от автоматизираното техническо средство скорост. Видно обаче от приложеното по делото писмо изх. № 11-001012/01.12.2021г. на Директора на ОПУ – Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура“, км.50+500 на Републикански път II-64 „Карлово – Пловдив“ попада в отсечката с две платна за движение преди гр. Пловдив.

Нарастването на километража е в посока Карлово – Пловдив. В посоката с.

Труд – Пловдив /дясното платно за движение по километража/ при посочения километър няма налични пътни знаци. Група знаци А27 „Кръстовище с път с 3 предимство отдясно“ и В26 /60 км/ч/ „Забранено движението със скорост, повисока от означената“, са монтирани на км.49+860. Същите са поставени във връзка с организацията и безопасността на движение в района на крайпътния обект „Амек Тойс“ и предшестващата го новоизградена пътна връзка.

Съгласно Наредба № 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци, зоната на действие на забранителния знак В26 е в сила до следващото кръстовище, в случая вход/изход на крайпътния обект „Амек Тойс“, км.49+942.

Следователно от обективна страна водачите на ППС на този участък нямат нормативно установено задължение да намаляват скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило да се движат с 90 км/ч. Предвид горното следва да се приеме, че не се установява жалбоподателят Е. да е извършил нарушението, във връзка с което е издаден обжалваният ЕФ, доколкото се установява неспазване на правилата за използване на АТСС, тъй като последното е използвано на пътен участък, който не е бил контролиран с ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Действително жалбоподателят е превишил допустимата скорост с 16 км/ч, управлявайки автомобила със скорост от 106 км/ч. Съгласно чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лв. Чл.39 ал.4 от ЗАНН обаче предвижда, че за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоба в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Необжалваемият минимум по чл.39 ал.2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер на 50 лв.

Разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с ЕФ.

Същевременно, както е изяснено в практиката на касационната инстанция, макар посочената разпоредба да се намира в общия закон, тя се явява специална спрямо чл.182 от ЗДП. В тези случаи законосъобразният ред за ангажиране отговорността на дееца е чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.

Поради всичко изложено, съдът счита, че неоснователно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Е., което води и до отмяната на атакувания ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя, а искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лв., сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По 4 делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено, че възнаграждението е било заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4391000, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Д.В.Е.., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДП.

О С Ъ Ж Д А ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Е.., ЕГН **********, с адрес: ......, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5