Решение № 12644 от 18.11.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12644

Варна, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

Членове:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА канд № 20257050702011 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ - София срещу Решение №176/17.06.2025г. по НАХД №62/2024г. на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3б във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП на „Голдън Фийлд“ООД-гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. С решението Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на дружеството сумата от 550лв. за разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на процесуалния закон. Оспорват се като неправилни изводите на съда във връзка с давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, която разпоредба не е приложима за ЕФ. Цитира се практика на съдилищата и Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВАС и ВКС, с оглед на които за електронния фиш са приложими само давностните срокове в чл.80 и чл.81 от НК, които в случая не били изтекли. Неправилни били мотивите в решението на РС за липса на правна възможност за издаване на електронен фиш за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП. Направен е анализ на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999/ЕО, противоречието на която с вътрешната правна уредба и приложените разпоредби от ЗДвП счита, че неправилно е констатирано от РС, тъй като било в компетентността на СЕС. По изложените съображения се иска отмяна на решението на РС и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден електронния фиш като правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условие на евентуалност, ако жалбата бъде оставена без уважение прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „Голдън Фийлд“ООД-гр.Шумен чрез упълномощен процесуален представител депозира писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на РС-Девня за правилно и законосъобразно. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като оплакванията в нея за неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила са неоснователни. Излагат се подробни съображения в подкрепа на решаващите мотиви в решението за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш. Счита за правилна преценката на РС, че изискванията на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г. са неправилно транспонирани. Моли жалбата да бъде отхвърлена и решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Преди съдебното заседание пълномощникът депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа отговора и моли касационната жалба да бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на дружеството на разноските за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., заплатени съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС да бъде потвърдено като постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна участвала в производството пред РС, за която е налице активна легитимация и правен интерес да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, които са основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

Решението е валидно и допустимо.

При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание са призовани страните, като съдът е приел и приложил представените от тях писмени доказателства, вкл. материалите от административнонаказателната преписка. Правилно РС съобразил , че представителя на страните не са имали други искания по доказателствата и като преценил делото за изяснено от фактическа страна при събраните писмени такива в проведените две открити заседания дал ход по същество. Правилно РС преценил доказателствата и постановил решението, в което изложил установяванията за фактите и правните си изводи за незаконосъобразността на електронния фиш и на производството по издаването му.

Съгласно чл.348 ал.3 от НПК съществено нарушение на процесуални правила е когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. РС не е допуснал такова нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че във въззивното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не е налице основание за отмяна на решението на РС и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК неправилно приложение на закова е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Като контролно-отменителна инстанция касационният съд проверява приложението на закона въз основа на фактите установени от ВРС в решението, по аргумент от забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания.

Въззивния съд приел за установена следната фактическа обстановка: на 12.11.2020г. в 07:42часа, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се в землището на гр.Девня, обл. Варна, на път А–2, км.399 + 703 било установено, че по пътя с посока нарастващ километър се движило ППС – влекач с рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18000, с 2бр. оси, категория ЕВРО 5 в състав с ремарке с технически допустима максимална маса 44000, с 5бр. оси. Установено е, че пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа, а за описаното ППС собственост на „Голдън Фийлд“ООД-гр.Шумен не била заплатена частично дължимата пътна такса съобразно категорията по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за ППС имало подадена тол – декларация, но за по-малка категория .

РС установил, че извършеното е квалифицирано като нарушението на чл.102 ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП на дружеството-собственик „Голдън Фийлд“ООД-гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. с електронен фиш №********* издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/.

По делото не е имало спор между страните, че в електронния фиш е указано, че независимо от наложената имуществена санкция наказаното дружество дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б ал.5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от дружеството ППС в размер на 133лева, както и че при заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750лв., нарушителят може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

С Решението РС-Девня постановил отмяна на електронния фиш на няколко основания.

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение от въззивния съд на чл.34 от ЗАНН, което обусловило незаконосъобразния извод, че конкретния ЕФ е издаден след като са изтекли сроковете предвидени в чл.34, ал.1 от ЗАНН считано от датата на деянието, което е основание за отмяната му изцяло.

Въз основа на посочената от А“ПИ“ информация, че процесния електронен фиш е издаден/подписан на 07.11.2023г. в решението РС възприел тази дата като дата на издаването му и приложил чл.34, ал.1 от ЗАНН, като достигнал до извода, че от датата на извършване на нарушението – 12.11.2020г. до датата на издаване на ЕФ са изтекли давностните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Налице е неправилно приложение на закона, тъй като изискванията за спазване на сроковете в чл.34, ал.1 от ЗАНН не са приложими в производствата по издаване на електронните фишове.

Процесния ЕФ е издаден за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП според която изпълнителното деяние се изразява в допускане на движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато за превозното средство не са изпълнени задълженията за заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП – в случая такса за изминато разстояние (тол такса). Адресат на електронния фиш, респ. административнонаказателно отговорното лице, е собственикът на ППС. Същият подлежи на санкция на основание чл.179, ал.3б, вр. с чл. 187а ал.2, т.3 ЗДвП, съгласно които собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от същия, се наказва с глоба в размер 2500лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500лв. Нарушение от процесния вид се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен период, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението е задължителен реквизит и релевантна при преценка за давностния срок. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП, съответен на приложените към него статични изображения във вид на снимков материал. Електронният фиш няма реквизити като дата на издаване и издател, което следва от дефинициите в §6, т.63 и т.65 от ЗДвП. Съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В несъответствие на тази правна регламентация е извода на РС, че посочената от Агенция „ПИ“ дата 07.11.2023г. е дата на издаване на конкретния ЕФ. Дори тази дата да е датата на разпечатване на хартиен носител на електронното изявление, тя не може да се приравни нито на дата на издаване на АУАН, което е волеизявление на актосъставител, нито на дата на издаване на НП, което е волеизявление на административнонаказващ орган. Тъй като по дефиниция ЕФ е електронно изявление, то не се издава, а се генерира в момента на установяване и автоматично заснемане на нарушението от автоматизираното техническо средство или система, което става в момента на извършване на нарушението. Поради това единствено релевантната дата, която фигурира в електронното изявление каквото е ЕФ е датата на извършване на нарушението. Тъй като ЕФ е електронно изявление, а не волеизявление на оправомощено длъжностно лице, то няма задължителните реквизити дата на издаване, име и длъжност на издателя му и подпис на същия, които за АУАН и НП са императивно изискуеми в чл.42-43 от ЗАНН и в чл.57 от ЗАНН. Поради това за ЕФ са неприложими давностните срокове в чл.34 от ЗАНН, а намира приложение срока в чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс. В този смисъл е изложеното в Тълкувателно решение №1/26.02.2014г. по т.д.№1/2013г. на ВАС, че съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен към АУАН и НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Чл.34, ал.1 ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП, т.е. единствено по отношение на неговото правно действие. Следователно що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, който в процесния случай не е изтекъл към датата на постановяване на решението на РС-Варна.

Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e443a68-efc7-4436-a14c-6ca58fb17ac5