Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 17.02.2022, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
579/2021
Подписан
17.02.2022

Цитирани разпоредби

  • чл.112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 53 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 7 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.7, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 7, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86 · Закон за данък върху добавената стойност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5 гр. Русе, 17 февруари 2022 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският административен съд, в публичното заседание на 07 февруари 2022 год. в състав:

Съдия: Диан Василев при секретаря Бисерка Василева и в присъствието на прокурора Георги Манолов като разгледа докладваното от съдията Василев административно дело №579 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 156 и сл.

ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).

Образувано е след постъпила жалба от „ЕМ ЕМ КОПРОПЕЙШЪН“ /а по справка от търговския регистър ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН / ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, представлявано от управителя М. М., действащи чрез адв. И. Г., САК срещу РА (Ревизионен акт) №Р-03000320005637-091-001 от 18.05.2021г., издаден от М.Т.Г., Началник на сектор, възложил ревизията и Е.Н. Г.

- главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр.

Варна, в частта, потвърдена с Решение №145/30.08.2021г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП. В потвърдената му част с РА са начислени ДДС и лихви за данъчен период 07.2019г. в общ размер на 164 759,12 лева главница и 10 672,90 лева-лихви.

С жалбата се твърди, че погрешно ревизиращите са приели, че през ревизирания данъчен период „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД не е доказало, да е осъществило ВОД(вътреобщностна доставка) на машини за вода към италианското дружество ETEREA SRL. Писмените доказателства събрани в хода на ревизията, съобразно приложимите правни норми, тези на чл. 7, ал. 1, вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и чл. 45 от ПП ЗДДС доказвали извършения ВОД. Съответно, това било достатъчно условие за прилагане на нулева ставка по отношение на осъществения ВОД, по фактура № 52/25.07.2019 г., а не за начисляване на ДДС за данъчния период.

Жалбоподателят иска отмяна на ревизионния акт в потвърдената му част, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира се присъждане на разноски, за които адвокатът на дружеството представя списък и доказателства.

В съдебно заседание адвокат И. Г. поддържа жалбата. Счита се, че не са обсъдени всички относими за определяне на данъчното облагане факти, неоснователно не е съобразена материалната доказателствена сила на събраните писмени доказателства. Подробно аргументира позицията си по спора в писмени бележки.

Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. Е. намира оспорването за неоснователно. Поддържа изложените съображения по съществото на спора в решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 284.32 лева, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителят на Окръжна прокуратура Русе изразява становище за основателност на жалбата. Писмените доказателства и заключението на назначената и приета без възражения съдебно-техническа експертиза доказват, че е налице реализирана ВОД.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, и като съобрази резултатите от назначените по съдебния спор експертизи, намира жалбата за процесуално допустима, подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването - адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа и правна страна приема следното:

Със заповед за възлагане на ревизия

(ЗВР) Р-03000320005637-020-001/

17.09.2020 г., изменена със ЗВР № Р-03000320005637-020-002/ 15.01.2021 г., спирана със Заповед № Р-03000320005637-023-001 от 26.10.2020г. и Заповед № Р-03000320005637-023-002 от 23.11.2020г., възобновена със Заповеди № Р-03000320005637-143-001/09.11.2020г., Заповед № Р-03000320005637-143-002/30.11.2020г., издадени от Началник на сектор при ТД на НАП Варна, е възложена ревизия на жалбоподателя, която обхваща следните видове задължения по периоди: Данък върху добавената стойност от 01.06.2019г. до 31.08.2019 г. – ЗДДС.

Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад № Р03000320005637-092-001/01.04.2021г., връчен на ревизираното дружество на 02.04.2021г. По повод на този ревизионен доклад, „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД е депозирало искане за удължаване срока за подаване на документи, с оглед възможността за подаване на възражение. Възражение обаче не било подадено.

Ревизионният акт №Р-03000320005637-091-001 от

18.05.2021г., е издаден от началник сектор възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал. 2 от ДОПК. С ревизионния акт са установени задължения на ревизираното дружество „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД по ЗДДС, както следва:

· За данъчен период м.06/2019г., досежно фактура №

51/ 06.06.2019г. на стойност 823 795.60 лева, ДДС в размер на 164 759.12 лева, или за внасяне в бюджета на ДДС за този данъчен период м.06/2018 г. 99 375,56 лева.

· За данъчен период м.07/2019г., досежно фактура №

52/ 25.07.2019г. /процесната/ на стойност 823 795.60 лева, ДДС в размер на 164 759.12 лева, или за внасяне в бюджета на Р България на ДДС за този данъчен период м.07/2018 г. 107 604,52 лева.

Ревизиращия екип приема, че стоките, предмет на описаните ВОД към ETEREA SRL не е доказано да са били доставени, съответно РЛ не е доказало, че е налице прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху тези стоки, предмет на ВОД. Не били налице доказателства за транспортиране на стоките до посоченият получател на територията на ЕС и потвърждение за получаването им от него.

С такива мотиви ревизиращия екип приема, че изложените в ревизионния доклад факти и обстоятелства, както и направените фактически и правни изводи са правилни, почиват на доказателствата, събрани в хода на ревизията и предложенията за установяване на задълженията за ДДС за двата периода следва да се уважат, така, както са предложени в РД.

Ревизионният акт е обжалван пред директора на

Дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП. Той приел, след обстоен анализ на доказателствата по преписката, че от тях се установяват изпълнение на условията доставката по фактура № 51/ 06.06.2019г. и следва да се счита, че е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал. 1 от ЗДДС към италианския контрагент ETEREA S.R.L. Така е уважил частично жалбата частично, като е решил РА в тази му част да се отмени като незаконосъобразно издаден, за установените задължения за ДДС за данъчен период м.06.2019г. в размер 164 759,12 лева и съответните лихви.

Не така обаче стоели нещата с фактура № 52/ 25.07.2019г.. Тук доказателствата не водели до извод за вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал. 1 от ЗДДС към италианския контрагент ETEREA S.R.L. Решаващият орган приема, че не е доказано движението на ППС-та, с които е транспортирана стоката от Русе до с.

Казичене, а след това - от базата в с.

Казичене до Италия, и по-скоро-получаването на стоката от насрещната страна - италианският контрагент. Имало разминавания относно датата на получаването й – първото потвърждение било с дата на получаване 02.08.2019г., а след това дата и място на получаване на стоките 05.08.2019г. Налице било и трето потвърждение относно доставката на стоките по фактура №52/25.07.2019г. с различно съдържание - дата на получаване 05.08.2019г., място Bitonto Ва, печат на ETEREA S.R.L. и подпис на получател В.Ч., на длъжност пазач /store keeper/.

Така директорът на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП отхвърлил жалбата в тази й част и потвърдил РА относно определения с него за данъчен период м.07.2019г. ДДС в размер на 164 759, 12 лева и законната лихва върху тази сума.

Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за периода м.06/2019г., м.07/2019г. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт.

Останалите, релевантни за спора факти:

С ревизионният акт органите по приходите са констатирали допуснати нарушения от жалбоподателя във връзка с прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност за конкретни данъчни периоди през 2019г. - м.06/2019г., м.07/2019г.

От събраните в хода на ревизионното производство доказателства по прилагане на разпоредбите на ЗДДС, органите по приходите са достигнали до изводи за липси на извършени вътрешнообщностни доставки към контрагент на дружеството в Италия - ETEREA

S.R.L. по процесните фактури - фактура

№51/ 06.06.2019г. и фактура №52/25.07.2019г., предвид на което са третирали същите като такива с място за изпълнение на територията на страната, в резултат на което са приложили разпоредбата на чл.86 от ЗДДС във връзка с чл. 53 от ЗДДС и са начислили ДДС, както и лихва за забава, начислена на основание чл. 175 от ДОПК. И както видяхме в анализа на решението на директора на Дирекция ОДОП Варна, по отношение на фактура №51/ 06.06.2019г., се приема, че е доказано извършването на ВОД и за този данъчен период м.06/2019г., установените с РА задължения за ДДС в размер 164 759,12 лева и съответните лихви са отменени.

Така предмет на делото е само фактура №52/25.07.2019г., относно която не се приема извършена ВОД.

По делото бяха назначени две експертизи - съдебно-техническа експертиза, с вещо лице, с компетентност в областта на пътнотранспортната техника, технология, организация и управление на транспорта и съдебно-счетоводна, с оглед установяване на факти и обстоятелства, касаещи основния спорен въпрос - доказано движението на ППС-та, с които е транспортирана стоката от Русе до с. Казичене, а след това - от базата в с. Казичене до

Италия, и по-скоро-получаването на стоката от насрещната страна - италианският контрагент. и На следващо място, дали са налице съответните отразявания в счетоводството както на жалбоподателя - „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД на фактура №52/25.07.2019г., съответните плащания по така доставената на ETEREA S.R.L. стока, така и отразяванията за извършената транспортна услуга от „Акт Лоджистик“ АД.

Според вещото лице по назначената и приета съдебно-техническа експертиза, след извършен анализ на приложените в ревизията документи, свързани с транспортирането на процесната стока първо до с. Казичене, а след това до Италия и след справка, предоставена му от фирма „Снаби“ ЕООД и „ТЛС“ ООД, данните от АПИ, данните от тахографа на товарен автомобил с рег. № СВ 7511 НК, с който е извършен международния превоз на стоки, включително и процесната с получател ETEREA S.R.L., от съставените за целите на превоза документи, CMR и др. се установява следното :

1.

Доказва се, че товарен автомобил с рег.

№ СВ 6443 АР е натоварил от гр. Русе, от фирма „ЕМ ЕМ

КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, с адрес бул. „Липник“ 106, на 29.07.2019г., 17 палета с тегло 7 100 кг, стока, превозена до с. Казичене, склад на „Акт Лоджистик“ АД с дата на доставката – 30.07.2019г., 15.15 часа.(л.47, задача 1); 2. Доказва се, че с ППС с рег. № СВ 7511 НК е извършен международния превоз на стоки. Видно от заявка-договор за транспорт с №96860, „Акт Лоджистик“ АД е заявило на „ТЛС“ ООД да извърши транспорт с дата на товарене 02.08.2019г. Стоката, предмет на сделка между дружеството-жалбоподател и ETEREA S.R.L., била натоварена на 03.08.2019г., товарът - 17 палета с тегло 7 100 кг, като обясненията на шофьора на ППС с рег. № СВ 7511 НК са, че действително е има натоварени и други палети-на 02.08.2019г., 2бр. от Пловдив, 2 палета от фирма „Спейс Трейдинг“ и 2бр. от фирма „Синтал груп“, разтоварени на различни места в Италия. Тези 17 бр. обаче е доставил до гр. Биното, Италия, на фирма ETEREA S.R.L. От данните за пътуване на същото това МПС с ферибот е видно, че това се е случило на 04.08.2019г.(л.53); 3. Доказва се, видно от документ-потвърждение към товарителницата, че на 05.08.2019г., стоки, получени от „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД са пристигнали на територията на Р Италия и са предадени на контрагента - ETEREA