Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6659 от 26.06.2024, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2397/2023
Вид
Решение № 6659
Подписан
26.06.2024
В сила
26.06.2024
Състав
Марияна Бахчеван

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.177 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.282 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.282 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 282 т.8 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.285 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 290 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.294 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.296 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 298 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.298 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.298 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142 ал.10 · Закон за устройство на територията
  • чл.225а ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.96 ал.5 · Закон за устройство на територията
  • чл.17 ал.3 · Конституция на Република България

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6659

Варна, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XIX състав, в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИЯНА БАХЧЕВАН

При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело № 20237050702397 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294 от АПК и е образувано по жалбата на Е. П. С., подадена чрез адв. И. О. срещу постановление на заместник кмета на община Варна за прекратяване на производството по принудително изпълнение на заповед № 674/28.12.2016г. и постановление от същия административен орган за възлагане на разноски по изпълнението в размер на 2144.59 лева – двете обективирани в писмо с рег.№ Д23000205ВН_034ВН/20.10.2023г. на заместник кмета на община Варна.

В жалбата са наведени оплаквания срещу прекратяване на премахването на незаконния строеж, като се заявява, че закона не предвижда премахване до степен „негоден за ползване“. Подчертава се, че оградата все още се намира в имота на жалбоподателя и не е премахната в цялост до кота терен. Смята, че необосновано е било прекратено премахването на незаконния строеж и оградата не представлява подпорна стена, чието премахване да наруши равновесието в съседния имот. Жалбоподателят иска да бъде отменено постановлението за прекратяване на производството по прекратяване на принудителното премахване на незаконния строеж и същия да бъде премахнат. Жалбоподателят оспорва възложените му за плащане разходи за премахване на незаконния строеж, като изтъква, че те не са били строени, защото обектът не е бил премахнат. Частичното премахване на оградата е свързано със значително по-малки разходи от заявените. Иска отмяната и на това постановление.

В съдебното заседание, проведено на 20 декември 2023г. пълномощника на жалбоподателя адв. О. подчертава, че премахването на незаконния строеж е било незаконосъобразно преустановено заради становище на инженер-геолог В., което е било представено от трети лица, които не са участвали в изпълнителното производство: Р. К., М. К. и Ж. Ц. по тяхна жалба срещу възлагателно писмо №Д23000205ВН_002ВН на директора на дирекция „УСКОР“ при община Варна, с който акт е било инициирано принудителното изпълнение на заповедта по премахване. Същите не са имали правен интерес да оспорят възлагателното писмо, който факт е бил потвърден с определение по адм. дело № 1218/2023г. на Административен съд гр.Варна, оставено в сила с определение на Върховния административен съд по адм. дело № 6851/2023г. В същото съдебно заседание, адвокат О. разясни, че въпросната незаконна ограда се намира в имота на Е. С., но тя е била изградена от праводателите на собствениците на съседния [имот номер] и възпрепятства жалбоподателя да влезе във владение на тази част от имота си с площ 195 кв.м, която е присвоена от собствениците на съседния имот чрез поставянето на оградата в пределите на чуждия имот – този на Е. С.. Тоест, оградата не е изпълнена от жалбоподателя.

В хода на устните състезание, жалбоподателят чрез адв. О. иска съдът да прогласи писмото за нищожно, като издадено от некомпетентен орган и в условията на евентуалност, да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено в несъответствие с административно-процесуалните правила. Моли за присъждане на съдебни разноски.

В писмените бележки с.д. № 8617/14.06.2024г., жалбоподателят отново изтъква, че незаконосъобразно е било приключило производството по премахването на незаконната ограда, за която няма спор, че се намира изцяло в неговия имот и неправомерно са му били възложени разходи по неприключило премахване. Подчертава, че от приетата по делото експертиза е установено, че тази ограда няма ролята на подпорна стена или на друго геоложко съоръжение. Нейното премахване няма да навреди на [имот номер], нито на жилищната сграда в него. И поисканите от жалбоподателя разходи са възстановяване не са доказани по основание и размер, което се потвърждава и от разпита на свидетеля А. Д..

Ответникът чрез ст.юрисконсулт П. К. в писмо с.д. № 16574/20.11.2023г. подчертава, че изпълнението на процесната заповед е било съобразено с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, като оградата не е била изцяло премахната за да не се предизвикат свлачищни процеси. Смята, че разноските за частичното премахване са доказани и правилно са били възложени на Е. С., който е бил и адресата на заповед № 647/28.12.2016г. на кмета на район „Приморски“. Иска жалбата да бъде отхвърлена. В хода по същество, юрисконсулт К. допълва, че възразява срещу размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и от своя страна иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Видно от обратната разписка, писмо с рег.№ Д23000205ВН_034ВН/20.10.2023г. е било съобщено на жалбоподателя на 25 октомври 2023г., а жалбата срещу него е постъпила на 30 октомври 2023г., т.е. спазен е 7-дневния срок за обжалване по чл.296 ал.1 от АПК. Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорване и срещу актове на органа по изпълнението, които подлежат на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Доказателствената тежест между страните е разпределена с разпореждане [номер]/03.11.2023г. Въз основа на документите, представени с административната преписка и доказателствата, събрани в хода на настоящото съдебно производство, съдът установи следното от фактическа страна:

Със заповед № 674/28.12.2016г., издадена от кмета на район „Приморски“ при община Варна е наредено на Е. С. да премахне незаконен строеж „масивна ограда от три части с ажурна част“, изградена от неизвестен извършител в неговия собствени имот с [идентификатор], както и да премахне извършеното насипване на терена върху частта от поземлен [имот номер], попадаща между северната имотна граница и трите части на масивната ограда ведно с поставените и изградени върху него градински елементи, декоративна растителност, пътеки с бордюри, площадки и навес.

По жалба на Е. С. срещу бездействието на кмета на община Варна като орган по изпълнението да извърши принудително изпълнение на заповед № 674/28.12.2016г. е било образувано адм. дело № 2474/2023г. на Варненския административен съд. С решението си с №5265/22.05.2024г. съдът е задължил кмета на община Варна като орган по изпълнението да извърши дължимите действия по цялостното премахване на незаконен строеж „масивна ограда от три част с ажурна част“, изградена изцяло в [имот номер] ведно с построените и изградени върху него градски елементи, декоративна растителност, пътеки, бордюри, площадки и навес, като е определен срок от 20 дни от уведомяването за съдебното решение, което е окончателно (не подлежи на обжалване).

С възлагателно писмо рег.№ Д23000205ВН_002ВН/ 10.05.2023г. от директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при община Варна е възложено на „Поли Йорд“ ЕООД съгласно сключен договор №Д23000205ВН/16.02.2023г. с община Варна, принудително да изпълни заповед № 674/28.12.2016г. на кмета на район „Приморски“ гр.Варна за премахване на незаконен строеж в [имот номер] в м. „Старите лозя“ гр.Варна.

Собствениците на [имот номер]: Р. Г. К. и М. Г. К. (по [нотариален акт] том ІІІ рег.№ 3668 дело № 353/2019г., към приложеното за послужване адм.дело №1218/2023г. на Адм.съд-Варна) са поискали конструктивно становище относно ограда – подпорна стена в [ПИ], в което е описано, че на южната граница с [имот номер] има изпълнена стоманобетонна подпорна стена, която обира разликата между равнищата в терените на двата имота, тъй като [имот номер] е с по-висок терен. Инженерът, изготвил становището е споделил, че тази подпорна стена между имоти 6491 и 213 изпълнява ролята на укрепително съоръжение на терена между тях и евентуалното му премахване би застрашило сигурността и целостта на жилищната сграда в [имот номер].

С определение № 1520/01.06.2023г. на Административен съд гр.Варна, постановено по адм. дело № 1218/2023г. е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес жалбата на Р. К. и Ж. Ц. против възлагателно писмо с рег.№ Д23000205ВН_002ВН/10.05.2023г. на директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при община Варна. Липсата на правен интерес у собствениците на [имот номер]. 6491 да обжалват както възлагателното писмо, така и заповед № 674/28.12.2016г. на кмета на район „Приморски“ е потвърдена и от Върховния административен съд в негово определение № 7980/19.07.2023г., постановено по адм. дело № 6851/2023г.

Собствениците на [имот номер] отново са се снабдили със становище, този път изготвено от инж. В. В., което са приложили към своя молба рег.№ Д23000205ВН_001ВН от 14.06.2023г. до началника на отдел „Строителен контрол“ при община Варна. В становището на инж. В. относно инженерно-геоложките и хидрогеоложки условия на обект „подпорна стена по границата между [ПИ] и [ПИ] в местност „Старите лозя“ гр. Варна, е направено следното заключение: „Подкопаването на терена при премахването на подпорната стена ще доведе до активизирането на свлачищни процеси.“ Признава се, че в случай, че подпорната стена не се намира на имотната граница на [имот номер]. Предложено е, че ако бъде премахната трябва да бъдат извършени инженерно-геоложки проучвания и да се проектира укрепителна конструкция на имотната граница, за да се гарантира устойчивостта на терена.

Вместо да изпълни влязлото в сила решение адм. дело № 2474/2023г. на Варненския административен съд, с което кмета на община Варна като орган по изпълнението е бил задължен да извърши дължимите действия по цялостното премахване на незаконен строеж „масивна ограда от три част с ажурна част“, изградена изцяло в [имот номер] ведно с построените и изградени върху него градски елементи, декоративна растителност, пътеки, бордюри, площадки и навес, е последвало писмо рег.№ Д23000205ВН_034ВН от 20.10.2023г., издадено от заместник кмета на община Варна, което се обжалва в настоящото съдебно производство. В писмото е посочено, че след възлагане изпълнението на заповед № 674/28.12.2016г. на кмета на район „Приморски“ е било входирано становище от инж. В. В., с което е дадено заключение, че теренът се намира в гранично равновесие и премахването на оградата, която в становище е наречена „подпорна стена“ ще доведе до активизиране на лавинообразни свлачищни процеси и необратими последствия за целия склон. И. В. е дал съвет, че оградата наречена от него „подпорна стена“ трябва да бъде премахната до степен „негоден за ползване“, като частта от оградата изпълняваща функциите на укрепващо земните маси съоръжение трябва да бъде запазена за гарантиране устойчивостта на терена. От това становище не става ясно защо оградата е приета за подпорна стена и коя точно част от нея представлява укрепващо съоръжение. В първата част на становището си, инж.В. нарича цялата ограда „подпорна стена“ и смята, че е изключително важна за цялата местност „Старите лозя“ и впоследствие противно на тези свои констатации предлага този строеж да бъде премахнат до степен „негоден за ползване“, което противоречи на извода му, че оградата в цялост представлява „подпорна стена“, която не бива да бъде премахвана, защото на нея се крепи устойчивостта на склона. От съществено значение е и факта, че становището на инж. В. е било представено в изпълнителното производство от лица без правен интерес от оспорване, като е постановено от самия съд.

Въпреки вътрешните видими противоречия в становището на инж. В., което е било възложено за изготвяне от лица, които не са страни в изпълнителното производство по изпълнението на заповед № 674/28.12.2016г. на кмета на район „Приморски“, съгласно влязлото в сила определение № 1520/01.06.2023г. на Административен съд гр.Варна, постановено по адм. дело № 1218/2023г., заместник кмета на община Варна в обжалваното писмо е постановил незаконният строеж да бъде премахнат до степен „негоден за ползване“, като част от оградата изпълняваща функциите на съоръжение крепящо земните маси да не бъде премахната, за да бъде запазена устойчивостта на терена. Отново няма ясно и точно разграничение коя точно част от оградата, административният орган счита, че представлява укрепително съоръжение. Няма и описание на степента на премахване: „негоден за ползване“, като такова липсва и в законодателната ни уредба по отношение на незаконните строежи. Със същото писмо, чието обжалване е предмет на настоящото дело, заместник кмета на община Варна е отправил до Е. С. искане за възстановяване на сумата от 2144.59 лева с ДДС, представляваща действително извършени разходи за частичното премахване на незаконния строеж в едномесечен срок от получаване на писмото.