Решение № 1092 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100506991 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 152745/10.05.2024 г. на ответниците М. В. Д., ЕГН **********, М. В. Д., ЕГН ********** и Ц. Б. Д., ЕГН ********** срещу решение № 6828/15.04.2024 г., постановено по гр. дело № 13027/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че всеки един от жалбоподателите дължи на ищеца сумите, както следва: 681,37 лв., представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с аб. № 177430, ведно със законната лихва считано от 09.12.2022 г. до окончателното плащане; 3,64 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от 09.12.2022 г. до окончателното плащане; 117,39 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., както и 0,65 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 67373/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.12.2022 г.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие с материалния и процесуалния закон, тъй като 1 първоинстанционният съд не е установил действителната фактическа обстановка, кредитирайки част от доказателствата по делото и отказвайки да възприеме други такива.

Въззивниците оспорват да дължат присъдените суми, тъй като в рамките на исковия период радиаторите в имота им са били демонтирани, позовавайки се на протокол за демонтаж от 08.11.2023 г. Заявяват, че в исковата молба не са посочени конкретните количества топлинна енергия, която се твърди да е била потребена в имота им, а освен това същата не е била реално отчетена. Позовават се на общите условия за продажба на топлинна енергия, съгласно които при всеки отчет на общия топломер следва да присъства представител на етажната собственост. Оспорват да е доказано доставянето на топлинна енергия съобразно уговореното, както и същата да е била коректно измерена. Считат, че институтът на погасителната давност не е правилно приложен. По изложените съображения отправят искане решението да се отмени в обжалваната част, а предявените срещу тях искове да се отхвърлят. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и отправя искане решението да се потвърди в обжалваната част.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, за приложението на която въззивният съд следи служебно. Същото обаче е частично неправилно поради следните съображения:

Най-напред с оглед доводите във въззивната жалба в тази насока следва да се отбележи, че всяка една от исковите претенции е в достатъчна степен индивидуализирана с посочване на размер и период, за който се отнася, както и основанието, от което произтича, а именно: неформален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като 2 липсата на изложени твърдения относно конкретната стойност на количеството доставена и потребена в имота топлинна енергия в рамките на исковия период, не обуславя нередовност на исковата молба, а касае въпрос по същество, който подлежи на установяване в хода на процеса.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

В случая, между страните не се спори, че в рамките на исковия период ответниците М.

В. Д., М. В. Д. и Ц. Б. Д. са били собственици на процесния имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с аб. № 177430, при правни квоти – по 1/3 всеки, а и по делото не са ангажирани доказателства в различна насока. Следователно, доколкото се касае за самостоятелен обект в топлоснабдена сграда – етажна собственост, действащата нормативна уредба в областта на енергетиката (чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ) им придава качеството потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди по силата на презюмиран договор при публично обявени общи условия с включените в него права и задължения на страните. Ето защо, посочените лица се явяват задължени за заплащане на продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. са встъпили в облигационни отношения с ищеца, поради което именно те следва да отговарят за процесните вземания съобразно обема от участието си в съсобствеността – по 1/3 всеки.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, установява се от писмените доказателства по делото – договор от 21.10.2013 г., както и от изводите в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е била извършвана от ищеца 3

„Топлофикация София“ ЕАД.

На следващо място установено е отново въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област и отговарящо на поставените задачи, въззивният съд кредитира, че количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж. к. ****, е била измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан по електронен път в началото на всеки месец чрез електронно устройство – терминал, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция и са за сметка на топлофикационното дружество, т. е. между абонатите се разпределя само „чистото количество“ топлинна енергия. Според експертизата през исковия период радиаторите в имота са били демонтирани, за което е съставен протокол от 08.11.2013 г., представен по делото, поради което топлинна енергия за отопление в него не е била начислявана. Такава е начислявана обаче за битово гореща вода, като това е ставало служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 литра на денонощие за 1 брой потребител, тъй като през първия отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. абонатът не е осигурил достъп за отчет, за което не е съставен протокол, а за втория отчетен период м.05.2020 г. – м.04.2021 г. е осигурен достъп за отчет на водомера, за което е съставен протокол от 14.05.2021 г., който е подписан от абоната, но поради липсата на достъп в предходната година не е имало изначално показание на водомера, поради което топлинната енергия за битово гореща вода отново е начислена служебно „на брой лица“. Според експертизата сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение към Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота – 158 куб. м. и този на етажната собственост – 17 639 куб. м. От техническа гледна точка индивидуалните изравнителни сметки са изготвяни в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на свидетелствата за метрологични проверки, касаещи исковия период, експертизата е констатирала, че една от тях – тази от 2019 г., е била забавена с 2 години и 6 месеца, поради което законоустановения срок от 24 месеца не е бил спазен, което обаче не се е отразило на годността на средството за търговско измерване, предвид крайното заключение, приключило с оценка „съответства на одобрения тип“. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали 4 фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 2 287,54 лв., от която: 167,99 лв. – за сградна инсталация и 2 119,55 лв. – за битово гореща вода, като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Както се посочи по-горе, начисляването на сумите за битово гореща вода, а именно: „на брой лица“ при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие, се дължи на липсата на осигурен от абоната достъп през първия отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г., което е станало основание сумите по този компонент да бъдат начислени по този ред и през втория отчетен период м.05.2020 г. – м.04.2021 г., независимо, че в рамките на него абонатът е осигурил достъп, поради което е извършен реален отчет. Действително в хипотезата на неосигурен достъп топлинната енергия за битово гореща следва да се начисли на основание чл. 69, ал. 2, т. 2, пр. последно от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, а именно: „на брой лица“ при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие, както се е случило в настоящата хипотеза, но това е така само ако ищецът е доказал обстоятелствата, обуславящи приложението на този ред. В случая, от страна на топлофикационното дружество не са ангажирани доказателства, че в рамките на първия отчетен период абонатът не е осигурил достъп, като видно е от изводите в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, че по данни на служител на „Топлофикация София“ ЕАД изобщо не е съставен протокол, удостоверяващ този факт, поради което и такъв не е представен по делото. Нещо повече, само въз основа на препращането към издадената изравнителна сметка, отнасящи се за посочения отчетен период, която също не е представена по делото, също не може да се направи извод, че ищецът е доказал основанието за начисляване на количеството топлинна енергия за компонент битово гореща вода по реда, предвиден в чл. 69, ал. 2, т. 2, пр. последно на горната Наредба. Действително, с отговора на исковата молба ответниците не твърдят да са осигурили достъп при отчета за първия отчетен период, но видно е, че те изрично са оспорили коректното измерване и отчитане на топлинната енергия, поради което в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелствата, обуславящи начисляването на стойността на топлинната енергия за битово гореща вода „на брой лица“.