Решение № 5466 от 27.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5466 гр. С., 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110156704 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу И. Г. Н. , с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

С., ул. „Б.“, бл. 60, вх. А, ет. 3, ап. 8, аб. № 207***. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 1392,32 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 18.01.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 144,75 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г., сума в размер на 52,29 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 18.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 8,52 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.01.2020 г. до 1

11.01.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 19.04.2023 г. по ч.гр.д. № 2668/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД, изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, респективно при наличие на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК – както е в случая, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.

Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че главният иск за стойността на доставена топлинна енергия е основателен. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за 2 доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

В случая правото на собственост на ответника върху процесния имот се установява от следните писмени доказателства:

Съгласно Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ № *** т о м VIII, дело № 1578/1970 г. М. И.ова Н.а и Г. Б. Н. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „И. В.“, бл. 60, вх. А, ет. 3, ап. 8.

От удостоверение за съпруга и родствени връзки за ответника И. Н. /л. 19/ се установява, че приобретателите по силата на цитирания нотариален акт Г. Б. Н. и М.

И.ова Н.а са негови родители, като майка му е починала на 15.04.2004 г., а баща му на 3

18.03.2013 г. Установява се още, че ответникът И. Н. е имал и еднокръвен брат – А. Г.

Н., както и сестра – С. Г.а Д., родена през 1958 г.

По силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 47, том XXIX, дело № 4411/1981 г. М. И.ова Н.а дарява собствената си ½ идеална част от апартамент № 8 на адрес гр. С., ж.к. „И. В.“, бл. 60, вх. А, ет. 3. Наличието на дялова съсобстевност върху имота следва от прекратяване на брака между М. и Г. Н.и, което следва от вписаното като приложен при съставяне на нотариалния акт за дарение бракоразводно решение № 252/1977 г. на СГС, I брачно отделение. Въз основа на Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ № *** том VIII, дело № 1578/1970 г. и Нотариален акт № 47, том XXIX, дело № 4411/1981 г. като собстевници на процесния имот при квоти по ½ ид.ч. са били ответника И. Н. и баща му Г. Н..

От протокол за съдебна спогодба от 22.12.1982 г. се установява, че е извършена съдебна делба между съсобствениците И. Г. Н. и Г. Б. Н., по силата на която на И. Г. Н. е предоставен в изключителен дял апартамент с адрес гр. С., ж.к. „И. В.“, бл. 60, вх. А, ет. 3, ап. 8.

В насока принадлежността на ответника на правото на собственост върху целия имот са и приложените по делото 3 бр. нотариални актове за учредяване на договорна ипотека /л. 24 – л. 29 вкл./, съгласно които ответникът е учредил такава върху целия имот. Същите не представляват пряко доказателство за принадлежността на правото на собственост, но тълкувани съвкупно с останалите доказателства, от които това обстоятелство се установява пряко, подкрепят формирания извод. Следователно процесният имот е изключителна собственост на ответника по делото И. Г. Н..

Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ул. „Б.“, бл.

60, вх. А и вх. Б, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

От представено по делото удостоверение от ГИС С. /л. 32/ се установява, че адрес ул. „Б.“ № 31, ул. „Б.“ № 33, ул. „Б.“ № 35 и ул. „Б.“ № 37 съвпадат с адрес ул. „Б.“, бл.

60, вх. А, Б и В.

В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба и гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект и ответника като собственик на същия.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се 4 измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота за процесния период е имало 3 броя отоплителни тела и са монтирани 3 топлоразпределители, като в имота има и щранг лира в банята, за която се начислява служебна топлинна енергия, както и водомер за топла вода, по който се отчита разхода. За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. дружеството, извършвало услугата дялово разпределение в имота, е отчитало уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител.