Решение № 4075 от 18.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4075 гр. Пловдив, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330102740 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба С. Т. срещу „Креди Йес“ ООД, с която се иска от съда да осъди ответника да плати на ищеца сума в размер на 50 лв., недължимо платена по договор за потребителски кредит от 13.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Твърди се, че в нарушение на чл. 11 от ЗПК не е посочен начин за изчисляване на ГПР.

Начислена била неустойка в размер на 2363,51 лв. за непредоставено обезпечение, уговорено в договора, като ищецът счита същата за нищожна, тъй като противоречала на материалния закон, конкретно на чл. 71 ЗЗД, както и на чл. 33 ЗПК. Счита, че с нея се създават задължения, които би следвало да се включат в ГПР, поради което договорът бил нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В съдебно заседание размерът на иска е увеличен на 1143,53 лв.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен, развива подробни съображения защо счита, че клаузата за неустойка не е нищожна. Сочи, че задълженията по договора са за връщане на заетата сума, плащане на възнаградителна лихва и неустойка, в случай на непредставяне на обезпечение. Намира клаузата за индивидуално уговорена, твърди, че се касае за особен вид заем от небанкова финансова институция, счита, че ГПР не надвишава 5 пъти размера на законната лихва и че неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като е във връзка с неизпълнение на договора. Счита, че отсъства основание за нищожност на клаузата, както и на договора. Моли за отхвърляне на иска. Възразява за 1 размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, за основателността на който следва да са осъществени следните юридически факти: ищецът да е платил на ответника процесната сума въз основа на сочения договор, но изначално да е липсвало основание за това поради недействителността на договора или на неговите клаузи.

Установява се от представените от ищеца Удостоверение за активен кредит и разписка от „Изи пей“, че ищецът платил на ответника по Договор за паричен заем № ***/13.09.2023г. обща сума в размер на 3143,53 лв.(1180,85 лв. и 1962,68 лв.), с което предсрочно погасил задълженията си към 25.01.2024г. Съгласно договора за кредит, заетата сума е в размер на 2000 лв., следователно ищецът доказва плащането на сумата от 1143,53 лв. над главницата по кредита, с което се доказва и първата предпоставка за уважаване на иска.

На следващо място, съдът намира, че тази сума е платена по договора без основание поради неговата недействителност. В този случай, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Ето защо сумата, платена над главницата, се явява платена при начална липса на основание.

Съдът счита, че договорът е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК по следните съображения.

Страните са уговорили в чл.8 от договора, че потребителят дължи парична сума от 2363,51 лв. под формата на неустойка за непредоставяне на обезпечение в срок или съгласно условията на договора. Тази сума всъщност няма характер на неустойка, а на скрито възнаграждение за кредитора, доколкото липсват присъщите функции на неустойката. Това следва както от размера й, който надвишава главницата по кредита, така и от неизпълнението, за което е уговорена – непредоставянето на обезпечение по договора.

Неизпълнението на това задължение не е свързано с преки вреди за кредитора, които могат да произтичат от липсата на плащане, а не от липсата на обезпечение. Ето защо липсата на обезпечение единствено увеличава кредитния риск. Дължимостта на парична сума за носене на по-висок кредитен риск няма обезщетителен характер, а възнаградителен. Липсват и другите функции. Не се обезпечава изпълнението, което е изначално препятствано от множеството условия, на които следва да отговаря обезпечението. Липсва и санкционната функция, която би могла да се изпълни с намаляване на срока на договора, но не и с парична сума, чийто размер накърнява добрите нрави.

Като скрито възнаграждение за кредитора неустойката следва да се включи в ГПР. Формалното му посочване не е достатъчно, а следва тази стойност да отговаря на действителността, за да може потребителят да вземе 2 информирано решение при сключване на договора. Видно от размера на неустойката, размера на кредита и срока на договора, вземането за неустойка оскъпява кредита на годишна база с много повече от 50 %, поради което може да се направи извод, че неустойката не е включена в ГПР, посочен в размер на 47,936%. Поради неспазване правилата за посочване на ГПР в договора в реален размер, договорът се явява недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ГПК.

Изложеното води до извод за основателност на иска, като сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 14.02.2024г., до окончателното плащане.

При този изход от спора право на разноски има ищецът, който е поискал и доказал разноски за дължимата държавна такса в размер на 43,20 лв. и 320 лв. за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ЗА, с оглед не голямата правна и фактическа сложност на делото и проведеното едно съдебно заседание. Въпреки това съдът не може да отхвърли изцяло претенцията по чл.38 от ЗА, доколкото не следи за предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, освен ако ответникът не докаже без съмнение, че такива липсват. Това не е сторено, поради което с оглед извършената работа от адвоката и материалния интерес, съдът намира определеното възнаграждение за съответно.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.“Лозарска“ № 12, да плати на С. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 1143,53 лв., платена от С. Т. по Договор за паричен заем № ***/13.09.2023г., и получена от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.02.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545 да плати на С. Г. Т., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 43,20 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545 да плати на адв. Д.

Б., с № ***, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата в размер на 320 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3