Решение № 1901 от 24.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1901 гр. Бургас, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20242120100016 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Т. Т. П., Х. М. Х., П. Г. Г., М. Г.

М.ов и Я. Т. П.. Обжалват решения на Поземлена комисия - С. с № 3230-О10.01.2023 г., по преписка вх.№ 2948/06.01.2000г.

Твърдят, че на основание нищожно Решение №2948/14.03.2000 г. е постановено решение за обезщетяването им със земеделски земи, а именно :

Решение №3230-0/10.01.2023 г. по преписка №2948/06.01.2000 г. Излагат, че същото е постановено на основание предходни нищожни решения, които също така не са връчени на всички заинтересовани страни и не са влезли в сила.

Излагат твърдения и за незаконосъобразност на обжалваното решение, като сочат подробни съображения в тази насока.

Препис от жалбата и приложенията е редовно връчен на Общинска служба „Земеделие“ - гр. С., която в указания срок не представя отговор и не изразява становище. Представя преписка № 2948.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от процесуалния си представител адвокат Ж., който моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, като излага подробни съображения в тази насока.

Ответната страна Общинска служба Земеделие – гр. С., чрез 1 процесуалния си представител главен юрисконсулт Ж. Д. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно указания на съда Общинска служба Земеделие – гр. С. представила по делото преписка № 2948 на наследниците на Т. Т. П.. е

Видно от същата, и по-конкретно Решение № 3230-О от 10.01.2023г., на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ, наследниците на Т. Т. П. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 3.16 дка земеделски земи на обща стойност от 1570 лв., съгласно план за обезщетяване в землището на с. Р., О. С. Така посоченото решение е постановено въз основа на Решение № 2948 от 06.01.2000г. по чл. 19, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и Решение № 6С от 17.01.2005г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване.

Следва да се обърне внимание, че към представената от ОС Земеделие – гр. С. преписка липсват Решение № 2948 от 06.01.2000г. по чл. 19, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и Решение № 6С от 17.01.2005г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване.

Налице са обаче Решение № 2948 от 14.03.2000г. за определяне правото на обезщетение на наследниците на Т. Т. П., видно от което на наследниците е признато за невъзстановено право на собственост върху земеделски земи както следва: 3.050 дка. III кат. с Решение № 2948 от 30.11.1996г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.

Представено е и решение № 5Ч от 17.01.2005г. за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване. В същото решение е прието, че наследниците на Т. Т. П. следва да бъдат обезщетени със земя на стойност от 1570 лв. за разлика до пълния размер на дължимото обезщетение – с поименни компенсаторни бонове на стойност от 809 лв.

По делото е представено Решение № 488/08.03.2024г. постановено по гр.д. № 105 по описа на РС Бургас за 2024г. С този акт съдът е прогласил нищожността на Решение на Поземлена комисия – гр. С. № 2948 от 20.11.1996 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Ч., постановено по преписка за обезщетяване по заявление вх. № 2948 от 01.06.1996 г. на Тома Т.ов П., на Решение на Поземлена комисия – гр. С. № 2

2948 от 14.03.2000 г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, 10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на с. Ч., постановено по преписка за обезщетяване по заявление вх. № 2948 от 06.01.2000 г. на наследниците на Т. Т. П. на основание влязло в сила решение на поземлена комисия по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ №2948 от 20.11.1996 г., както и на решение на Общинска служба по земеделие и гори – гр. С. № 5Ч от 17.01.2005 г. за стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ, постановено на основание решение на Поземлена комисия – гр. С.

№ 2948 от 14.03.2000 г.

Така постановеното съдебно Решение № 488/08.03.2024г. по гр.д. № 105 по описа на РС Бургас за 2024г. е влязло в законна сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Нормата на чл. 19а, ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда, че условията и редът за обезщетяване се определят с правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.

19а, ал.2, т.4 от ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците, общинската служба по земеделие се произнася с решение за обезщетяване със земеделска земя.

Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на обявен план по чл. 19, ал. 18, ОСЗ постановява решение за обезщетяване със земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.

Преди постановяване на решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва да бъдат постановени други решения, а именно решение, с което се признава правото на възстановяване на собствеността, по отношение на претендираните земи, съответно се отказва тяхното възстановяване в стари реални граници, решение с което се определя право на обезщетение за признато но невъзстановено право на собственост, постановено на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ, решение с което се определя стойността на обезщетението, постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, решение с което се определя коефициент за редукция постановено на основание чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ, като тези решения може да са обективирани в един или няколко отделни акта. Тези решения подлежат на самостоятелно обжалване и е недопустимо по отношение на тях да се извършва косвен съдебен контрол в съдебно производство, в което се обжалва друго, различно от тях решение на ОСЗ.

3

Както беше посочено по-горе, към преписката представена от ОС „Земеделие“ - гр. С. са приложени именно такива решения, които следва да бъдат постановени, преди решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ – предмет на настоящото съдебно производство. Посочено беше и че тези решения са обявени за нищожни с влязло в сила Решение № 488/08.03.2024г. постановено по гр.д. № 105 по описа на РС Бургас за 2024г. Съдът намира, че макар в мотивната част обжалваното решение да са посочени Решение № 2948 от 06.01.2000г. по чл. 19, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и Решение № 6С от 17.01.2005г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване, то действителните решения, въз основа на които е постановено процесното такова са Решение № 2948 от 14.03.2000г. за определяне правото на обезщетение на наследниците на Т. Т. П. и Решение № 5Ч от 17.01.2005г. за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщететяване.

Разминаването в номерата на решенията се дължи на техническа грешка, допусната от административния орган, за което има данни и по други съдебни дела с аналогичен предмет. Такова становище беше изложено и от процесуалния представител на ответната страна, който обясни липсата на Решение № 2948 от 06.01.2000г. и Решение № 6С от 17.01.2005г. по преписката именно с допусната техническа грешка при изписване на номерата.

Предвид горното и доколкото решенията на ОС „Земеделие“ - гр. С., въз основа на които е постановено процесното решение, са прогласени за нищожни, то настоящият съдебен състав счита, че решението по чл. 27а от ППЗСПЗС се явява постановено без да са налице правни основания за това при липсата на стабилен административен акт, с който да е отказано възстановяване на определени имоти, налагащо определяне начин на обезщетяване и фактическото му извършване - било с имот, било с поименни бонове.

Горният извод дава основание на съда да приеме, че Решение №32300/10.01.2023 г. по преписка №2948/06.01.2000г. следва да бъде прогласено за нищожно.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски следва да бъде уважавано в размер на сумата от 3600 лева, от които 2400 лв. са заплатени от жалбоподателите адвокатски възнаграждения (по 480 лв. за всеки), както и 1200 лв. за възнаграждения на вещи лица. Видно от представените платежни нареждания, разноските за възнаграждения за вещи лица са заплатени от жалбоподателя Т.

4

Т. П., поради което същите следва да се присъдят в негова полза.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 3230-О от 10.01.2023г., постановено по преписка № 2958/06.01.2000г., с което на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ, наследниците на Т. Т. П. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 3.16 дка земеделски земи на обща стойност от 1570 лв., съгласно план за обезщетяване в землището на с. Р., О. С.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ***, сумата в размер на 1680 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на Х. М. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ***, сумата в размер на 480 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, сумата в размер на 480 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Oбщинска служба „Земеделие“ - гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. М.ов с ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, сумата в размер на 480 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на Я. Т. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ***, сумата в размер на 480 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните.

На страните да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5