Решение № 451 от 06.10.2017, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№451 06.10.2017 г. гр.

Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд наказателен състав на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Нина Моллова- Белчева секретар Красимира Любенова като разгледа докладваното от с.

Моллова- Белчева

АНД№ 1059 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „С.И.Г.”

ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д., против Наказателно постановление № 02-000192/22.12.2016 г. на Директор на Д. „И.п.т.”***, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на жалбоподателят, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се моли да бъде намалено наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер. В съдебно заседание жалбата се поддържа, ангажират се доказателства.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена на 18.05.2016 г., в 11,00 ч., проверка от служители на Д. „И.п.т.”, в обект- склад за консумативи, находящ се в гр. Несебър, складова база „Възраждане”, № 9, стопанисвана от жалбоподателя, е констатирано, че дружеството, в качеството на работодател, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил писмен трудов договор с лицето С.С.И., ЕГН **********. Лицето било установено на место да извършва дейност като „Шофьор”- товари отпадъци на товарен автомобил. Същото собственоръчно декларирало в справка по чл. 402, ал.1, т.3, чл. 402, ал.2 от КТ, че работило в дружеството от 12.05.2016 г. на длъжност „Шофьор”, като посочило работно време, размер на трудово възнаграждение, почивни дни, както и че има сключен писмен трудов договор. За това нарушение, на 30.08.2016 г., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 02-000192, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно нормата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая, както бе отбелязано по- горе, по повод постъпилия сигнал, е била извършена проверка в обекта на 18.05.2016 г. На место било установено лицето Стоян Иванов да товари отпадъци. От показанията на свидетелките Д. и Динева се установи, че според тях, по време на проверката в обекта, лицето е престирало труд, и в този смисъл е следвало да се уредят отношенията като трудови посредством сключване на писмен договор между страните. Св. Д. заяви, че на 08.06.2016 г. управителят на дружеството не е представил целия набор документи, но същата е видяла граждански договор с Иванов, когато проверката е била прехвърлена на нея. Въпреки това обаче акт за установяване на административно нарушение е бил съставен чак на 30.08.2016 г.

Предвид на това и съобразно цитираната по- горе норма следвало е в 3- месечен срок да бъда съставен акт за установяване на административно нарушение, а именно най- късно до 18.08.2016 г. Съдът счита, че още към датата на проверката нарушителя е бил известен. Обстоятелството, че документалната проверка, по една или друга причина, се е проточила във времето, е без значение в случая.

Установи се, че още към 08.06.2016 г. вече е било известно на наказващият орган, че трудов договор с лицето не е имало сключен към датата на установяване на същото на работа- 18.05.2016 г.

Предвид на това и съобразно нормата на чл.34, ал.1, изречение второ от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение, при известен още на датата на проверката на място нарушител, е следвало да се състави в 3- месечния срок.

В случая актът е бил съставен на 30.08.2016 г. Касае се за законово определена преклузия, като с изтичането на определения срок се погасява правото на наказващият орган да образува административнонаказателно производство.

Съставянето на акт след този срок съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава цялото производство и в този смисъл само на това основание следва да бъда отменено атакуваното наказателно постановление. Законът поставя две възможности за образуване на административно- наказателното производство със съставяне на акт, като поставя различни срокове в зависимост от това дали е известен извършителя или не, като при известен извършител срока е 3- месечен и същия започва да тече от момента, в който е станало известно на наказващият орган кой е извършил нарушението, а не от момента на установяване на нарушението. За последното законът е въвел друг срок, а именно 1- годишен. Двете хипотези са посочени алтернативно, а не кумулативно, поради което дори и акта да е съставен в едногодишния срок от установяване на нарушението, ако не е спазен 3- месечния срок от установяване на нарушителя, издаденото впоследствие наказателно постановление се явява незаконосъобразно.

Независимо от посоченото по- горе, атакувания акт е и материално незаконосъобразен. От показанията на св. Маринов се установява, че управителят на дружеството- жалбоподател е повикал няколко човека с цел изчистване на базата преди летния сезон. Същите са били ангажирани само за това действие, като те по принцип не работели към дружеството.

Свидетелят заяви, че не си спомня да е имало шофьор в дружеството с имената С.С..

Показанията му няма основание да се считат за пристрастни и в тази връзка, заедно с представения граждански договор, разколебават тезата на наказващият орган, че на място същия е престирал труд за да се изисква наличието на писмен трудов договор към тази дата. В тежест на наказващият орган е да докаже фактите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и впоследствие издаденото наказателно постановление, като от същите следва да се следва единствения възможен извод, че санкционирания е извършил соченото административно нарушение, което в случая не е сторено.

С оглед на така изложеното съдът намира жалбата за основателна, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-000192/22.12.2016 г. на Директор на Д. „И.п.т.”***, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на „С.И.Г.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: