Акт от 16.06.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 224

Номер

224

Година

19.11.2013 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.30

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Славея Топалова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Гражданско I инстанция дело номер

20135100100053 по описа за

2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл.72 и чл.74 от ЗС.

В исковата си молба ищецът Ю. М. Г. твърди, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 181/2011 год. на нотариус, вписан под рег. № 459, в регистъра на Нотариалната камара, ответниците били признати за собственици по давностно владение на неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на с. Я., ЕКАТТЕ 87388, общ. Д., целя с площ 811 кв.м. по геодезическо заснемане, с посочени граници. За жилищната сграда, построена в имота, бил воден съдебен спор, който е приключил с влязло в сила решение № 261 от 20.11.2011 г., постановено по в.Г.дело № 352/2012 г. по описа на Окръжен съд – К., с което било признато за установено по отношение на Ю. Г., че Т. М. Д. е собственик на жилищната сграда, находяща в посочения имот, като ищецът Ю. Г. бил осъден да предаде владението на сградата. Прието било от съда, че е извършена публична продан на сградата от 12.05.1997 год. до 12.06.1997 г., на недвижимия имот принадлежащ на ищеца, по изп. дело № 322/1994 г. по описа на СИС при Районен съд – М., описан като дворно място от 600 кв.м. заедно с жилищна сграда на два етажа със застроена площ 72 кв.м., възложен на купувача – наддавач М.Х.Ю., който с нотариален акт № 163/1997 г. по описа на районен съдия при Районен съд – М. продал на втората ответница Н. Д. жилищната сграда на два етажа, със застроена площ 72 кв.м., ведно с правото за строеж върху неурегулирано дворно място в с. Я., общ. Д., цялото от 600 кв.м. С нотариален акт № 108/2010 г. по описа на нотариус, вписан под № 584 в регистъра на Нотариалната камара, ответниците дарили на дъщеря си Т. Д. двуетажната жилищна сграда. Ищецът твърди, че с нотариален акт за собственост № 5/ 1990 г. на районен съдия при Районен съд – М., бил признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място от 600 кв.м., неурегулирано, намиращо се в чертите на с. Я., общ. Д., заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа. Твърди, че упражнявал фактическа власт върху дворното място, като през 1989-1990 г. се установил да живее трайно със семейството си в Република Турция, но продължил да упражнява фактическа власт. Ищецът твърди в исковата молба, че е извършил строително – ремонтни и довършителни работи в имота. По същото време, след извършване на публичната продан и осъществените правни сделки, до завеждане на исковата молба, ответниците и тяхната дъщеря Т. Д. не били въведени във владение на имота, не били извършвали никакви работи в него и не са го поддържали. Ищецът и неговата съпруга не знаели, че други лица се легитимират като собственици на имота, поради което ищецът необезпокояван от никого извършил подобрения в дворното място и жилищната сграда. Ответниците и тяхната дъщеря Т. Д. знаели, че в имота се извършват подобрения, но не са се противопоставили, не са възразили по никакъв начин и не информирали ищеца, че са собственици. Твърди, че след 2008 г. до началото на 2011 г. извършил строително-ремонтни работи в дворното място на обща стойност 43 290.07 лева, които представлявали подобрения в поземления имот, като с тази сума се увеличила стойността на поземления имот, вследствие на тези подобрения, а така също тя представлявала и стойността на разноските за извършените подобрения. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят сумата в размер на 43 290.07 лева, представляваща подобрения в процесния недвижим имот, а при условията на евентуалност – да му заплати сумата от 43 290.07 лева, представляваща стойността на разноските за извършените в дворното място подобрения. Чрез своя процесуален представител представя писмена защита, в която излага съображения за основателност и доказаност на предявените при условията на евентуалност искове. Претендира разноски.

В представен в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът М. Д. изразява становище за неоснователност на предявения иск. В отговора си сочи, че владението на ищеца върху недвижимия имот било прекъснато през 1997 г. и едва през лятото на 2009 г., след смъртта на Х.И.Х., установил отново фактическа власт върху имота, като разбил входната врата и се настанил противоправно в него. Твърди също, че той и съпругата му – втората ответница Н. Д., не са посещавали собствения си имот след 2007 г. и не им е било известно обстоятелството, че ищецът се е самонастанил, кога се е настанил в имота, както и дали ищеца извършва някакви подобрения в него. Тези обстоятелства не били известни на дъщеря им Т. Д. след придобиването на построената в имота двуетажната къща на 29.12.2010 г. Твърди, че ищеца е владял имота за периода след 2009 г., но същият се самонастанил в него, въпреки, че му било известно, че имота има собственици. Към датата на самонастаняването на ищеца в процесния имот - лятото на 2009 год., имота бил в добро и поддържано състояние, в него съществувал изграден външен водопровод, изграден преди 2006 г., и с него се захранвала с вода построената в имота двуетажна къща. Оспорва извършването на претендираните от ищеца строително – ремонтни работи, както следва: 1. външен водопровод от т. 1 до т. 8 в приложената към исковата молба количествена сметка на извършени СМР, поради наличието на съществуващ водопровод; 2. ПИ – Вертикална планировка от т. 9 до т. 16, като твърди, че на място е съществувала изградена преди 2006 г. подпорна стена и оградна стена; 3. бетонова пътека около къщата от т. 17 до т. 20; 4. средна подпорна стена над къщата от т. 21 до т. 26, като твърди, че същата е съществувала в имота и изградена до 2006 г.; 5.подпорна стена – север от т. 27 до т. 32, като твърди, че същата е съществувала в имота и изградена до 2006 г.; 6. ограда на имота от т. 33 до т. 36, като твърди, че същата е съществувала в имота и изградена до 2006 г. и 7. вход – портал към имота от т. 37 до т. 42, като твърди, че същите са съществували в имота и са изградени до 2006 г. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, молби съда да отхвърли предявените искове, като претендира направените по делото разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № 5, том І, дело № 15/1990 г. по описа на районен съдия при Районен съд – М., ищецът е бил признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място от 600 кв.м., неурегулирано, намиращо се в чертите на с. Я., общ. Д., заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа и таван.

Видно от представеното по делото заверено копие от постановление за възлагане на недвижим имот от 13.06.1997 г. на съдия – изпълнител при Районен съд – М., недвижимия имот, представляващ дворно място от 600 кв.м. заедно със жилищна сграда на два етажа и таван със застроена площ 72 кв.м., находящ се в С., О., собственост на Ю. М. Г., е бил възложен, на основание извършена публична продан по изпълнително дело № 322/1994 г. по описа на СИС при Районен съд – М., на обявения за купувач М.Х.Ю. от Г.Д..

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том І, дело № 478/1997 г. по описа на районния съдия в М.ския районен съд, на 03.11.1997 г. М.Х.Ю. е продал на втората ответница Н. Б. Д. недвижим имот, представляващ жилищна сграда на два етажа със застроена площ в размер на 72 кв.м., ведно с правото на строеж върху неурегулирано дворно място в С., общ. Д., цялото в размер на 600 кв.м. От приетият като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 168, том І, рег.№ 1920, дело № 106/2010 г. по описа на нотариус № 584, действащ в съдебен район Г.М., се установява, че на 29.12.2010 г. ответниците М. С. Д. и Н. Б. Д. са дарили на дъщеря им Т. М. Д. притежавания от тях недвижим имот, придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м. по документ за собственост и 67 кв. м. по геодезическо заснемане, състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на С., О., ЕКАТТЕ: 87388, целият с площ 600 кв. м. по документ за собственост и 811 кв. м. по геодезическо заснемане.

От представеното по делото и прието като доказателство заверено копие от решение № 261 от 20.11.2012 г. по в.Г.д.№ 352/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд се установява, че с влязло в сила решение е признато за установено по отношение на ищеца Ю. М. Г. и А.А.Г., че Т. М. Д. е собственик на двуетажната жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м. по документ за собственост и 67 кв. м. по геодезическо заснемане, състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот № 0.292 по КВС на с. Я., общ. Д., попадащ в урбанизираната територия на с. Я., целият с площ 600 кв. м. по документ за собственост и 811 кв. м. по геодезическо заснемане, като Ю. М. Г. и А.А.Г. са осъдени да предадат на Т. М. Д. владението на описания недвижим имот.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 181, том ІІ, рег.№ 2128, дело № 381/2011 г. по описа на нотариус с рег.№ 459, ответниците М. С. Д. и Н. Б. Д. са признати за собственици по давностно владение върху процесния недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на С., О., оБ.К., ЕКАТТЕ 87388, целият с площ от 811 кв.м. по геодезическо заснемане, при посочени граници.

Предвид горното и с оглед предявения иск ответникът М. С. Д. признава, че от лятото на 2009 г. ищецът Ю. Г. е във фактическа власт на процесния недвижим имот. В тази връзка разпитаната по делото свидетелка Ю. Х. (вуйна на ищеца) установява, че между нейната къща и процесния имот на ответника М. е имало мрежа. Сочи, че след като М. (¯тветникът М. Д.) взел къщата и казал да я наглежда и че може да работи в двора. Установява, че ответниците идвали от време на време, най - често през лятото, като след 2005 г. ответникът М. Д. не е идвал. Свидетелката установява, че казала на ищеца по телефона, когато последният се намирал в Република Турция, че неговата къща и земята е продадена, че ключа от къщата е у нея и да намери новия човек (собственик). Ищецът й казал, че това не го интересува, питал кой е този човек, карал се и викал. Свидетелката установява също, че когато дошли в имота майсторите на ищеца свалили старата ограда, като мрежата между нейния двор и процесния имот била подменена с нова. Сочи също, че докато се правел ремонта в процесния имот не е казвала на ответниците, че се работи в имота им, защото нямала телефон и не могла да се свърже с тях.

Разпитаният по делото свидетел Л. Л. (син на св.Ю. Х. и първи братовчед на ищеца Ю. Г.) установява, че процесния имот е съседен на тяхната къща, както и че познава М. и Н. (ответниците М. Д. и Н. Д.) от 1997 г., когато закупили къщата, построена в процесния имот, и донесли ключовете за да ги дадат на баща му за да наглежда и поддържа къщата. За периода след 1997 г. баща му казвал, че М. и Н. са идвали в годината по няколко пъти, същите са носили материали за поддръжка на къщата, като така често са идвали до към 2004 – 2005 г. За периода от 2006 г. до 2008 г., когато ответниците не са идвали, майка му е влизала в къщата, тъй като баща му имал ключ. Установява, че до 2009 г., когато започнали строителните дейности в двора, за дворното място се грижели неговите родители, като баща му починал на 29.05.2008 г. След това ищецът забранил влизането в двора. Свидетелят установява също така, че преди да дойде ищецът в България се чули с него и свидетелят като негов първи братовчед му казал, че къщата се води на друг човек, но ищецът въобще не възприел това, което му се казало, като казал, че това него не го интересува и засяга и че каквото е решил ще го направи. Сочи, че ответниците не са знаели, че пред 2009 г. ищецът е влязъл в процесния двор и е започнал ремонт. Свидетелят правил опити да потърси и намери ответниците, но не могъл.