Решение № 126 от 07.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Пловдив, 07.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330104409 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Ц. К., ЕГН **********, гр. **, област **, ул. ** и В. К. Я., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител В. Ц. К., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: адв.

З. П. В., гр. **, ул. **, против "ЮРОПЛАСТ" ЕООД, ЕИК 160130273, със седалище и адрес на управление в град Стамболийски, област Пловдив, улица „Тракия“ № 177, представлявано от управителя В. Д. Д. с правно основание член 200, ал. 1 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищците по 150 000 лева за всяка от тях за репариране на търпените неимуществени вреди от смъртта на починалия Я., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06 февруари 2023 г. до окончателното им изплащане, както и да заплати на втората ищца, дете на починалия работник, сумата от по 350 лева месечно, увеличена в хода на делото на 410 лева, считано от 06 февруари 2023 г. до навършване пълнолетие на детето за репариране на имуществени вреди, изразяващи се в изгубената издръжка, поради смъртта на баща й при трудова злополука, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното й изплащане.

Ищците твърдят, че починалия при трудова злополука К. Я. е живял с първата ищца на съпружески начала от десет години, а втората ищца е **. Покойният работил по трудов договор № ** г. до смъртта си на длъжността „**“ при ответника.

На 06-ти февруари 2023 г. К. Я. бил на работното си място в цеха, който 1 ответното дружество използва в гр. **, област **, ул. ** като работил на „шнекова преса“ за изсушаване на полиетеленови мленки. По данни от извършеното от НОИ, ТП - **разследване на трудова злополука, около 11 часа на посочената дата работникът се намирал в цеха за преработка на полиетелен в град **, консервен комбинат „**“, стопанисван от ответника и работил на шнековата преса. Според съставилите протокола за разследване на злополуката лица работникът вършел наблюдение за задръстване по система за рециклиране на сортиран отпадък. Движеща се част на работното оборудване - въртящ се вал - не била снабдена с устройство, осуетяващо достъпа до опасната зона за работещия човек или предмети, използвани от него в процеса на работа. Лявата ръка на Я. била захваната от въртящата се част на шнековата преса, затисната, премазана и откъсната до рамото, от действието на въртящия се вал тялото му се е задвижило, настъпила и черепно-мозъчна травма, както и политравма и остра кръвозагуба, довели до смъртен изход.

В хода на разследване на злополуката било установено, че на работниците не е извършван ежедневен инструктаж за безопасност на труда, на починалия работник не били предадени работно облекло и лични предпазни средства. Също така не били налице изискуемите от закона здравословни и безопасни условия на труд, като нарушен бил член 186, алинея 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване, който изисквал споменатото по-горе обезопасяване на движещи се части на работното оборудване, създаващи риск от злополуки, с устройства, осуетяващи достъпа до тях или спиращи движението им в случай на достигане на опасната зона от човек или предмети. Освен това самата шнекова преса била стара, а работниците на ответника били без застраховки за трудова злополука при все, че рискът от настъпване на такава е бил висок.

След извършеното разследване на злополуката било издадено разпореждане №** г. на ТП на НОИ в гр. **, с което същата била призната за трудова.

От настъпилата трудова злополука ищците търпели неимуществени вреди болки и страдания от загубата на фактическия ***за първата и **на втората. Първата ищца имала отношения, каквито съществували между **в едно добро семейство, отличаващо се с взаимна привързаност между партньорите, подкрепа и доверие. За първата ищца била мъчителна преждевременната и неочаквана смърт на партньора й.

След като научила за нея изпаднала в шок и не била убедена, че някога ще успее да го преодолее. Изключително трудно й било да се справя и с понесеното от **й, още повече, че тя самата не могла да преодолее сполетялата я трагедия.

Втората ищца изгубила баща си, в невръстна възраст, с което претърпяла непреодолима загуба. Тя била отгледана от раждането й от първата ищца и починалия, като за тях била единствено дете, а починалият й баща правил всичко за нея, прекарвал 2 колкото може повече време с нея и бил много е привързан към нея. От загубата на баща си втората ищца търпяла имуществени вреди, изразяващи се в изгубената издръжка, получавана приживе от нейния баща. С оглед средствата, които се отделяли за нея от родителите й, на покойния й баща се падали приблизително 350 лева месечно, които работодателят ответник следва да заплаща от датата на смъртта на баща й до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва върху всяка вноска в случай на просрочие. Претендират разноски и ангажират доказателства.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника. Признава се, че между страните към момента на злополуката е съществувало ТПО, както и че е настъпила посочената злополука с починалия Янъков по време на работа, че е била декларирана, разследвана и призната за трудова по надлежния ред.

Сочи, че увреждането е причинено, в резултата на пряка физическа намеса от страна на пострадалия, който сам бил отстранил предпазния капак на машината.

Твърди се също така, че дори и без поставяне на предпазен капак машината нямало как да увреди работещия на нея, тъй като въртящата й се част се намирала извън работната зона. Твърди, че след премахване на предпазния капак от работника и без да преустанови работата на машината, починалият бръкнал с ръка в работещата машина, която захванала ръката му и така настъпили трагичните последици. Според ответника увреждането нямало да настъпи, ако предпазния капак на машината не е бил свален от работника, което поведение било в противоречие с правилата и инструкциите за работа. Също така твърди, че увреждането нямало да настъпи, ако при свален предпазен капак се преустанови работата на машината, и което е следвало да се извърши в обратната последователност – първо преустановяване на работата на машината и едва след това сваляне на нейния предпазен капак. Според ответника е нямало да се стигне до увредата дори при свален предпазен капак и работеща машина, което е последователно нарушаване на основни принципи за безопасност и технология на работа, ако пострадалият бърка в машината с дълъг метален инструмент или приспособление, а не с ръка. Отбелязано е в отговора, че работодателят не е предоставил такъв инструмент на работника, тъй като при никакви обстоятелства не било разрешено, а не се предполагало, че някой ще бърка в машината, когато тя работи.

Твърди, че пострадалият Я. добре е познавал начина на работа на машината, доколкото работил със същата в 04.07.2013г. до 07.05.2014г., а след това и от 01.06.2015 г. до датата на злополуката – **.

В длъжностната характеристика на работника и посочено, че следва да спазва инструктажа за работа с машината, който е проведен при встъпването му на работа, освен това бил запознат с изготвените инструкции за работа с машините, представляващи технологична част от екструдера, и в която изрично се забранявало бъркане с каквито и да е било средства при въртящи се валове на пусната в работа 3 машина. Било посочено, че смазването на машините и почистването им следва да се осъществява след спиране и изключване. Пострадалият бил запознат с опасностите, които биха могли да възникнат при работа с машината. Твърдят, че Я.е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, като се е отнесъл към ситуацията с липса на елементарно старание и внимание и е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност. Проявил е груба небрежност при изпълнение на работата и с оглед дългия му трудов стаж и добро познаване на работата на тази машина, считат, че пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Считат, че степента на допринасяне на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат е повече от 90 % и молят съда да редуцира исковата претенция в описаното съотношение.

Относно размера на имуществената претенция на ищцата К. я намират за изключително завишена. Не оспорват това, че пострадалият и К. са живели при условията на фактическо съжителство, и че имат общо дете - В. Я.. Сочат, че отношенията между пострадалия и ищцата К. били напрегнати, съпътствани от непрекъснати скандали и раздели, като информация за това добили от самия пострадал, който се доверявал на управителя на дружеството предвид създалите се лични и служебни отношения, които имали. Твърди се също, че всяка година, в период от два до три месеца, пролет и есен, на пострадалия К. Я. се осигурявало място за преспиване на територията на фабриката, тъй като бил гонен от дома им от К.. Я. спял в строителен фургон, оборудван със старо легло, печка и електрическа крушка, без никакви елементарни удобства, но той ги предпочел, пред това, да се върне при К.. През този период, в събота и неделя, ходил в дома на Д., за да се изкъпе и изпере, като правел същото и в дома на **му в **. Тези обстоятелства били добре известни на много хора, включително и на пазачите на имота, които били предупредени от управителя, че К. отново е изгонен от вкъщи и ще спи във фабриката. Агресивното отношение на К. към пострадалия създало у него безпокойство и напрежение, чувствал се унижен и отхвърлен, споделял, че възнамерява да прекрати връзката си с нея. Често идвал във фабриката и в събота и в неделя - косял трева, почиствал, занимавал се със задачи, извън трудовите му задължения, с обяснението, че не иска да стои при К., като така си почивал по-добре, далече от нея. По изложените съображения счита, че исковата претенция на К. следвало да се намали с 80% от сумата, получена като резултат след рецудиране на претенцията с размера на съпричиняване от страна на пострадалия за получаване на вредоносния резултат.

Относно заявената искова претенция на В. Я. за неимуществени вреди я определят като завишена и молят съда да определи справедлив размер на обезщетението съобразно големият дял на съпричиняване от страна на пострадалия.

4

Касателно предявения иск за претърпени имуществени вреди от детето го считат за значително завишен. Според ответника се касаело за вид пропусната полза, която подлежала на обезщетяване в границите на действително понесените вреди, съобразно получаваната издръжка, когато загубата не може да се покрие он наследствената пенсия, при съобразяване на правилото на чл.142, ал.2 СК. Базата за изчисление е доставяната издръжка като за определяне размера на обезщетението за търпени от дете такъв вид имуществени вреди било необходимо да се установи действителния обем на предоставяното приживе от починалия родител, при изследване на осигуряваните от него за домакинството средства от личен труд, спестявания и от всички други доходи.

Релевантно за спора било как е организиран бюджетът на семейството, каква част от своите приходи починалият родител е влагал в него и какви суми реално и действително са били разходвани за издръжката на детето. От значение за определяне на приноса били и полаганите от родителя непосредствени грижи за дома и детето, които освен емоционален източник, имали и паричен еквивалент, който също следвало да се съобрази при очертаване на обема на това, от което правоимащият е лишен.

Считат, че размерът на издръжката следва да бъде редуциран, като бъдат взети предвид доходите на пострадалия, издръжката, която е могъл да дава при тези доходи като сумата се намали с размера н наследствената пенсия, която правоимащият получава.