Решение № 867 от 26.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330102223 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно – пасивно евентуално съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и насрещни частични обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът В. Е. И. от с. Б. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че сключеният между тях в гр. П. Договор за паричен заем № ***********/*********** г. е недействителен поради неточно посочения в него ГПР, а ако съдът отхвърли този иск като неоснователен и недоказан – признае за установено по отношение на ответника, че чл.4 от Договора е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и да признае за установено по отношение на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между тях в гр. П.

Договор за предоставяне на гаранция № ***********/***********г., е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, по изложените в исковата молба съображения.

Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Изи Асет Мениджмънт” АД – гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

1

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД – гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за липсата на предпоставки за присъждане на същото.

От своя страна ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил против ищеца по основната искова молба насрещни частични обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ищеца по основната искова молба да му заплати сумата 264, 85 лева – падежирала главница, част от обща претенция в размер на 1 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума; сумата 29, 63 лева – падежирала възнаградителна лихва за периода 24.01.2025 г. – 04.04.2025 г., част от обща претенция в размер на 191, 60 лева, и сумата 1 000 лева – главница, дължими по сключеният между тях в гр. П. Договор за паричен заем № **********/**************г., по изложените в насрещната искова молба съображения.

Претендира разноски.

С писмен отговор на насрещната искова молба ищецът по основната искова молба моли съдът да отхвърли насрещните искове като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на насрещната искова молба съображения. Претендира разноски включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и заключението от 21.01.2026 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д. се установява, че действително между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № **************/********** г., с който този ответник е предал в собственост на ищеца сумата 1 000 лева, срещу задължението му да я върне в срок от 40 седмици на 20 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 59, 58 лева, а също така – и че между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД в гр. П. е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***********/*********** г., с който този ответник е приел да отговаря солидарно с ищеца пред ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД за задълженията на ищеца по Договора за паричен заем срещу възнаграждение от ищеца в размер на 728, 40 лева.

С оглед изложеното в отговора на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че в годишния процент на разходите е включил само лихвата по кредита, но не и допълнителните такси и лихви, съдът намира, че този Договор действително противоречи на законовите изискванията досежно годишния процент на разходите по Договора, а оттук – че този иск се явява доказан по основание и като такъв следва да се 2 уважи.

Предвид уважаването на иска, предявен против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото сключеният между ищеца и този ответник Договор за паричен заем се явява недействиле, недействителен се явява и Договорът за предоставяне на гаранция, сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД в гр. П. – доколкото същият обезпечава нищожен Договор за паричен заем и липсва основание за сключването му, поради което съдът намира, че искът, предявен от ищеца против ответника „Файненшъл България“ ЕООД също се явява доказан по основание и следва да се уважи.

Предвид недействителността на Договора за паричен заем, съдът намира, че ищецът не дължи на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД заплащането на суми по този Договор, а оттук – че предявените от този ответник срещу ищеца насрещни обективно съединени искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.

С оглед на изхода от спора всеки един от двамата ответници следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на по 25, 56 евро – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищеца – адв. Д. Г. - адвокатско възнаграждение в размер на по 120 евро с ДДС, като с оглед фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че ищецът е предявила два иска и общата цена на исковете, както и, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направените от ответниците възражения за липсата на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7”, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28 – „Силвър Център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от ********************** Г. Т. Т., ЧЕ сключеният в гр. П. между него и В. Е. И., ЕГН **********, от с. Б., П. обл., ул. „*************” № ***, със съдебен адрес: гр. Т., ул.

“************” № **, ет.**, офис № **, адв. Д. Г., Договор за паричен заем № **************/********** г. Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН поради неточно посочения в него ГПР.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА „„Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру” № 28 – „Силвър Център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от ************* А. В. М., ЧЕ сключеният в гр. П. между него и В. Е. И., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, Договор за предоставяне на гаранция № ***********/*********** г., 3

Е НИЩОЖЕН поради противоречието му с добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Изи Асет Мениджмънт” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, против В. Е. И., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, насрещни частични обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ищеца по основната искова молба да заплати на този ответник сумата 264, 85 лева – падежирала главница, част от обща претенция в размер на 1 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума; сумата 29, 63 лева – падежирала възнаградителна лихва за периода 24.01.2025 г. – 04.04.2025 г., част от обща претенция в размер на 191, 60 лева, И сумата 1 000 лева – главница, дължими по сключеният между тях в гр. П. Договор за паричен заем № ************/************ г., както и направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Е. И., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 25, 56 евро.

ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Е. И., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 25, 56 евро.

ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Д. Д. Г., със служебен адрес: гр. Т., ул. “**************” № **, ет.**, офис № **, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 120 евро с ДДС.

ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Д. Д. Г., със служебен адрес: гр. Т., ул. “******************” № **, ет.**, офис № **, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв., В РАЗМЕР НА 120 евро с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответниците възражения за липсата на предпоставки за присъждане в полза на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. И ЗА прекомерност на същото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4