Решение № 260586 от 28.06.2021, Районен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер Година

28.06.2021 Град С.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

С.Т РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети май Година 2021 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 297 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът М.Б.Н. твърди в исковата си молба, че на

13.06.2017 г., от 12.50 часа до 13.40 часа, в жилището му в -, при условията на неотложност, били извършени обиск и изземване по ДП № 349зм154/2017 г. на О., а от 13.50 часа до 14.20 часа било извършено претърсване и изземване в апартамента му на посочения адрес, като били иззети с протокол документи и 2 бр. компютърни конфигурации. На 14.06.2017 г. бил привлечен в качеството на обвиняем по същото досъдебно производство, за това, че в периода от януари 2014 г. до юли 2017 г., в гр. С., в условията на продължавано престъпление, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки - предоставяне на парични заеми срещу лихва - престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Непосредствено след привличането му бил извършен и разпит на обвиняем. След приключването му била извършена полицейската му регистрация. С постановление на наблюдаващият прокурор от 14.06.2017 г. бил задържан за срок от 72 часа за довеждането му пред съд, като задържането започнало в 13.23 часа на 14.06.2017 г., а на 16.06.2017 г. същият прокурор отказал да изготви искане по чл. 64, ал. 1 НПК и му взел МН „Гаранция“ 5000 лева. Постановлението било получено в следствения арест в 12.15 часа. По този начин престоял в същия арест две денонощия. На 16.03.2018 г. с постановление на разследващ полицай му било повдигнато ново обвинение по чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК. На 22.08.2018 г. в ОС С. бил внесен обвинителен акт срещу него за извършено престъпление по чл. 252, ал.

1 НК, по който било образувано нохд № 403/2018 г., което с протоколно определение от 16.10.2018 г. било прекратено, а делото върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Срещу това определение бил подаден частен протест от ОП С., а с определение № 668/14.11.2018 г. по внчд № 587/2018 г. ПАС то било потвърдено. С постановление от 28.05.2019 г. на разследващ полицай било извършено ново, трето поред негово привличане в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 252, ал. 1 НК и разпита му. На 28.05.2019 г. били предявени отново материалите по разследването на същия и защитникът му, който поискал очни ставки с разпитани свидетели, каквито били проведени. На 05.09.2019 г. било извършено отново предявяване на материалите от разследването, а със заключителното постановление било изразено становище за предаването му на съд за извършено престъпление по чл. 252, ал. 1 НК. С постановление от 10.10.2019 г. на зам.окръжен прокурор в ОП С. било прекратено наказателното производство по досъдебното производство, поради недоказаност да е осъществил престъпния състав на чл. 252, ал. 1 НК. С постановлението било разпоредено да му бъдели върнати иззетите веществени доказателства, като същото било влязло в сила на 01.11.2019 г., а веществените доказателства му били върнати на 26.11.2019 г. Фактът на прекратяване на наказателното производство водел до приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановление за прекратяването му, подробно описани в исковата му молба. В конкретния случай справедливото обезщетение за причинените му неимуществени вреди от повдигнато обвинение и продължилото от 14.06.2017 г. до 10.10.2019 г. наказателно производство се равнявало на 8000 лева със законната лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване. В пряка причинна връзка от незаконното му обвинение претърпял и имуществени вреди в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му от 800 лева, което било доказано с оригиналния договор в кориците на делото, не било прекомерно, а съобразено с правната сложност на производството и извършените процесуално следствени действия, а и с минимално установените размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/09.07.2004 г. Искането е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 8000 лева за обезщетение на претърпени неимуществени вреди и сумата от 800 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение в извършваенето на престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК по досъдебното производство, което е било прекратено, поради недоказаност на обвинението, и законна лихва върху тези суми от 01.11.2019 г. до изплащането им, както и сторените по делото разноски.

Ответната П. оспорва изцяло предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, изложени подробно от представителят й в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Със съставените протоколи за извършени на 13.06.2017 г. претърсвания и изземвания в жилището на ищеца в -, и лекият му автомобил, и обиск и изземване от ищеца, е образувано, при условията на чл. 212, ал. 2 НПК, срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 252, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, приложеното досъдебно производство № 349зм154/2017 г. на О. С., за което е уведомена на същата дата и О. С. (т. I, л. 44-56 от д.пр.)

С докладвано на наблюдаващият зам.окръжен прокурор, по реда на чл. 219, ал. 1 НПК, постановление от 14.06.2017 г. на разследващ полицай по същото досъдебно производство, ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем в извършването на описаното в това постановление тежко престъпление по чл. 252, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК. С постановление от същата дата на наблюдаващият прокурор ищецът е бил и задържан за срок от 72 часа в Следствения арест на основание чл. 64, ал. 2 НПК. След това е бил и разпитан като обвиняем в присъствието на упълномощен от него защитник, на който е заплатил за защитата му по това производство адвокатско възнаграждение от 800 лева, видно от представения в същото производство договор за правна защита и съдействие от 14.06.2017 г. (т. I, л. 22 от д.пр.). Неоснователно е възражението на представителя на ответната прокуратура за прекомерност на това възнаграждение, защото е в минималния размер по чл. 12, във вр. с чл. 13, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн. ДВ, бр. 64/2004 г., изм. и доп.).

С постановление от 16.06.2017 г. наблюдаващият зам.окръжен прокурор е отказал да изготви искане до ОС С. за вземане на МН „Задържане под стража“ на ищеца, на който е взел със същото постановление мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева, като е определен 10-дневен срок за внасянето й (т.

I, л.

30 от дос.пр.).

С последващо постановление на наблюдаващият зам.окръжен прокурор от 16.06.2017 г. е разпоредено освобождаването на ищеца от ареста (т.

I, л. 29 от дос.пр.).

С постановление от 16.03.2018 г. на разследващият полицай ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършването на подробно описаното в същото престъпление по чл.

252, ал. 1, пр. 1 НК, след което е и разпитан в това му качество (т. I, л. 36-38 от д.пр.).

С постановление на наблюдаващият прокурор от 27.03.2018 г. на ищецът са върнати посочените в същото веществени доказателства, а на 19.06.2018 г. са му предявени материалите по разследването (т. I, л. 103 и 106 от д.пр.). На 20.06.2018 г. досъдебното производство е изпратено на прокурора с мнение на разследващият орган за предаване на ищеца на съд, а с постановление от 30.07.2018 г. наблюдаващият зам.окръжен прокурор е отменил взетата по отношение на него мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 5000 лева, поради изтичане на срока по чл. 234, ал. 8 НПК.

На

22.08.2018 г. на ищецът е било повдигнато обвинение в извършването на посоченото престъпление по чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК и с внесен от наблюдаващият зам.окръжен прокурор обвинителен акт. За разглеждането му е било образувано приложеното с досъдебното производство нохд № 403/2018 г. на СтОС, което е било прекратено с протоколно определение от 16.10.2018 г., а делото върнато на прокурора за отстраняване на посочените в същото съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалите. Това определение е било потвърдено с определение № 668/14.11.2018 г. по внчд № 587 по описа за 2018 г. на П.ския А., образувано по частен протест на ОП С. срещу същото.

По указания на наблюдаващият зам.окръжен прокурор в постановление от 18.03.2019 г., с постановление от 28.05.2019 г. на разследващият орган ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършването на подробно описаното в същото престъпление по чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК, а след това и разпитан в това му качество (т. VII, л. 16-19 от д.пр.).

На

28.05.2019 г., в присъствието на упълномощен от него друг защитник, са му предявени материалите по разследването, при предявянето на които е поискано извършването на очни ставки с двама от разпитаните свидетели (т. VII, л. 31 от д.пр.). Наблюдаващият зам.окръжен прокурор е уважил това искане и с постановление от 06.06.2019 г. е указал извършването на очни ставки на ищеца с разпитаните свидетели, посочени в същото постановление (т. VII, л. 35 от д.пр.). На 13.06.2019 г. ищецът е бил призован, а в периода от 20.06.2019 г. до 11.07.2019 г. участвал в извършените девет очни ставки с разпитаните свидетели, посочени в съставените за същите протоколи (т. VII, л. 44-70 и 82 от д.пр.).

На

05.09.2019 г. са му предявени в присъствието на упълномощения от него защитник материалите по разследването, а на 10.09.2019 г. досъдебното производство е постъпило в ОП С. с мнение на разследващият орган по чл. 235 НПК за предаване на ищеца на съд (т. VII, л. 111 и 116 от д.пр.). С влязлото в сила на 29.11.2019 г. (доколкото няма данни да е било обжалвано по чл. 243, ал. 4 НПК, както сочи и писмото от 14.05.2021 г. на ОП С. – л. 30) постановление от 10.10.2019 г., наблюдаващият зам.окръжен прокурор е прекратил наказателното производство по досъдебното производство срещу ищеца с мотиви за недоказаност да е осъществил престъпния състав на чл. 252, ал. 1 НК (л.

13-17 от прил. пр.пр. № 1587/2017 г. на ОП С.).

От показанията на свидетелката Н. (-), които съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не протовиречат на останалите доказателства, се установява още, че ищецът бил ужасен от повдигнатото му обвинение в **, с което не бил съгласен, бил сринат емоционално и психически от обвинението, като мълчал и избухвал в излияния, че това не можело да се случва, споделил за условията в ареста, а след получаването на призовката от съда станал нервен и избухлив, като отново започнал да не спи и оплаквал от главоболие, както и от болки в рамената и кръста, които му се случили и непосредствено след освобождаването му ареста, като през цялото време на накаказателното производство изпитвал безпокойство и приемал аналгетици за потискане на главоболието и схващането на раменете, а отказвал да се среща и с близки поради срама от повдигнатото обвинение, които му негативни изживявания не изчезнали веднага след прекратяване на наказателното производство (св. Н.).

От справките за съдимост на ищеца в досъдебното производство е видно още, че е бил осъждан с влязла в сила на 26.11.2007 г. присъда по нохд № 106/2006 г. на СтОС, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 години, а на 23.11.2012 г. е бил реабилитиран по право по чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. Други релевантни доказателства не са представени по делото.