Решение № 167 от 12.12.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 469/2023
- Вид
- Решение № 167
- Подписан
- 12.12.2023
- В сила
- 12.12.2023
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Адриана Атанасова Велева, Кристина Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 2, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 167 гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. о. с., I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Петков
Членове:
Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231800600469 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК Въззивният съд е сезиран с жалба, подадена от подсъдимия Ц. Г. Ц. чрез защитника му адв. В. З. от САК, срещу присъда № 14 от 27.04.2023 г. на РС – Б. постановена по н.ч.х.д. № 372/2022 г., по описа на същия съд.
С атакуваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Ц. Ц. за виновен в това, че на 11.03.22 г. в землището на община Б., обл. С., в района на 39-ти км. на АМ „Хемус“ е разпространил позорно обстоятелство за частния тъжител - Н., в качеството му на длъжностно лице – младши експерт в група КПДГПА, сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-С., при изпълнение на службата му като такъв, като собственоръчно написал в съставения му акт за установяване на административно нарушение:
„Служителите, съставили настоящия акт бяха във видимо неадекватно състояние или под въздействие на упойващи вещества“ - престъпление по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000.00 (хиляда) лева.
С присъдата си РС – Б. е осъдил на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Ц. да заплати на Н. сумата от 817 (осемстотин и седемнадесет) лева, представляващи разноски по делото.
1
Присъдата се атакува като неправилна и незаконосъобразна, като се иска от въззивния съд да я отмени и да постанови съдебен акт, с който да признае Ц. Ц. за невиновен по повдигнатото му обвинение. Сочи се, че написаното от подсъдимия отразява неговото лично впечатление и преценка за поведението на частния тъжител, изразяващо се в две хипотетични, взаимноизключващи се възможности, без да се съдържа категорично твърдение, коя от двете вероятности смята за вярна. Сочи се още, че наличието само на предположения, не и на катогорично твърдение, не изпълва състава на квалифицираната клевета по чл. 148, ал. 2 от НК, поради което и инкриминираното деяние не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна. В допълнение към подадената жалба се излагат твърдения, че подсъдимият вече е осъден за вмененото му престъпление с присъда постановена по НЧХД № 371/2022 г. по описа на РС – Б. която е потвърдена от С. о. с. и е влязла в законна сила и доколкото настоящото дело е образувано за същото деяние, то второ наказание не може да бъде наложено.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител - адв. И., изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Оспорва доводите на защитника. В тази връзка посочва, че тъжителят в производството по НЧХД № 371/2022 г. по описа на РС – Б. е различен от тъжителя в настоящото производство, поради което становището на защитата за идентичност е напълно неоснователно.
Защитникът на подсъдимия - адв. З., поддържа подадената въззивна жалба с доводите, изложени в нея. Твърди, че деянието не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна. Поддържа, че производството следва да бъде прекратено, доколкото подзащитният й вече е бил осъден с влязла в сила присъда за същото деяние.
В дадената му последна дума пред настоящата инстанция подсъдимият Ц. потвърждава и се присъединява към заявеното от защитника си.
С. о. с., след като обсъди депозираната жалба и взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното.
Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. След съвкупната преценка на събраните и проверени от първата съдебна инстанция доказателствени материали, този състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
Частният тъжител Н. работел на длъжност „младши експерт“ в група КПДГПА, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – С., като за времето от 19:00 часа на 11.03.2022 г. до 07:00 часа на 12.03.2022 г., заедно с колегата си – 2 свидетелят Ф. Ц. В. изпълнявали служебните си задължения като полицейски автопатрул на АМ „Хемус“, в района от 14-ти до 71-ви км, в землището на община Б..
На 11.03.2022 г., около 21:35 часа, на АМ „Хемус“, в района 39 км, в посока към гр. В., спрели за проверка управлявания от подсъдимия товарен автомобил марка „Рено“, с рег. № С****** и установили, че Ц. е извършил нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвп, тъй като е навлязъл след знак, забраняващ движението на товарни автомобили над 12 тона, а управляваното от него МПС било с маса 17990 кг. Поради това св. В., в присъствие на частния тъжител, съставил срещу подсъдимия акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 117927/11.03.2022 г., за това, че на 11.03.2022 г., около 21.35 ч., на автомагистрала „Хемус“, в района на 39-ти км в посока към гр. В. управлява товарен автомобил "Рено Мидлум", с рег. № С******, с максимално допустима маса 17 990 кг., като: Водачът навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-1367/ 01.12.2021 г. на АПИ, с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Актът бил подписан от актосъставителя, частния тъжител и подсъдимия, като последният в графата за обяснения и възражения собственоръчно изписал „Полицаите съставили настоящия акт бяха във видимо неадекватно състояние или под въздействие на упойващи вещества“.
След като частният тъжител и свидетелят възприели написаното за тях, уведомили преките си ръководители на място бил изпратен автопатрул. В присъствието на подсъдимия двамата полицейски служители били тествани на място за употреба на алкохол с техническо средство - Алкотест Дрегер 7510 № ARDM 0177, който не отчел наличие на алкохол в издишвания от двамата въздух. На частния тъжител бил издаден талон за медицински изследване, като той предоставил проби от кръв и урина за изследване във ФСМП-гр. Б. в 23:30 часа на същия ден. След изследване на пробите в специализирана химикотоксилогична лаборатория при ВМА бил издаден протокол с № № 11-2624 от 22.03.2022 г., от който е видно, че в дадените от Д. биологични проби не се съдържат алкохол или наркотични вещества или техни аналози.
Подсъдимият Ц. Г. Ц. е роден на 10.12.1971 година в гр. Б., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., обл. С., ул. ******* № **, вх. **, ет. **, ап. **, със средно специално образование, работещ като управител на транспортна фирма „Е***********.“ ЕООД, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, с ЕГН: **********.
Установената фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на показанията на свидетелят Ф. В. частично от обясненията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционния съд, както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: акт за установяване на административно нарушение серия АД № 117927/11.03.2022 г.; докладна записка от 12.03.2022 г.; талон за медицинско изследване; фиш за спешна 3 медицинска помощ; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; протокол за приемане/предаване на биологични проби за химико-токсикологичен анализ в химикотоксикологична лаборатория; протокол за химикотоксикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози; писмо от ВМА; таблица за получени сигнали в ОДЧ при РУ-Б.; докладна записка УРИ 245 р-3579/14.03.2023 г.; ежедневна ведомост и справка за съдимост на лицето.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд се солидаризира напълно с направените фактически изводи от страна на първата инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил изцяло събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като не са допуснати нарушения във връзка с обсъждането им.
Същите са анализирани съгласно тяхното действително съдържание и взаимовръзка. Настоящият състав намира, че по несъмнен начин е установено че именно подсъдимият Ц. е вписал в графата за възражения на съставения му АУАН, че: „Полицаите съставили настоящия акт бяха във видимо неадекватно състояние или под въздействие на упойващи вещества“. От друга страна без съмнение е обстоятелството, че частният тъжител не е бил под въздействието на алкохол или наркотични вещества, поради което изложеното изявление на подсъдимия, безспорно следва да се оцени като неистинно.
При така установената фактическа обстановка, първата инстанция напълно обосновано е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимият Ц. Г. Ц. е осъществил престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 НК, като на 11.03.2022 г. в землището на община Б., обл.С., в района на 39- ти км. на АМ „Хемус“ е разпространил позорно обстоятелство за частния тъжител - Н., в качеството му на длъжностно лице – младши експерт в група КПДГПА, сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-С., при изпълнение на службата му като такъв, като собственоръчно написал в съставения му акт за установяване на административно нарушение че „полицаите, съставили настоящия акт бяха във видимо неадекватно състояние или под въздействие на упойващи вещества“.
Тук е мястото да се посочи, че след постановяване на обжалваната присъда, но преди постановяване на въззивния акт, е настъпила законодателна промяна, според която, деянието, за което е осъден подсъдимия е декриминализирано (ЗИДНК, ДВ, бр. 67 от 4 август 2023 г.).
Съгласно последните промени в материалния закон от квалифицирания състав на престъплението обида, респективно клевета, отпада обстоятелството същите да са нанесени „на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му“ (чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК – отм.). В изпълнение на правомощията си и съблюдавайки основния принцип заложен в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК – да се приложи законът, който е най-благоприятен за дееца, настоящият въззивен състав намира, че следва деянието да се 4 преквалифицира. В конкретния случай извършеното от подсъдимия покрива белезите от обективна и субективна страна на основния състав на престъплението клевета, поради което следва да се субсумира под нормата на чл. 147, ал. 1 от НК, по следните съображения.
Разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от НК криминализира две форми на изпълнителното деяние на престъплението клевета – разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго (довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което дееца свързва с личността на пострадалия) или приписване на извършено от него конкретно престъпление, за което деецът знае, че не е извършено. За престъпната съставомерност по този текст от НК са изискуеми и определени субективни признаци на противоправното посегателство – пряк или евентуален умисъл, като разновидности на виновното поведение.
Настоящият случай следва да бъде подведен под първата хипотеза на посочения престъпен състав – твърдението, че полицейски служител е във видимо неадекватно състояние или под въздействието на упойващи вещества, по време на изпълнение на служебните си задължения, безспорно е обстоятелство, което е позорящо, укоримо и недостойно от морална гледан точка, доколкото именно в неговите служебни задължения е включен контролът за подобно поведение.