Решение № 6882 от 13.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6882 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100507475 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 6718 от 15.04.2025 г., гр.д. № 71185/2022 г., СРС, 87 с-в отхвърля предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Г. Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 3 951,89 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот представляващ апартамент № 77, находящ се в гр. ****, с абонатен № 233453, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 673,87 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2022 г., 48,37 лева стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 10,42 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 09.11.2022 г.

1

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. Релевира оплаквания за изправност на топломерите в абонатната станция. Топломерът на долен кръг е проверен съгласно свидетелство от лаборатория на 05.07.2018 г., след което е извършена проверка на 10.09.2021 г. Топломерът за горния кръг е проверен на 05.07.2018 г., а на 08.10.2020 г. е заменен с нов. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемата – ответницата по исковете Д. Г. Д. оспорва жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и отчасти правилно.

В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Обстоятелството, че Г.Д.Д., поч. 2010 г. наследодател на ответницата по исковете Д. Г. Д., е бил собственик на топлоснабдения апартамент № 77, находящ се в гр. ****, с абонатен № 233453 се установява от сключеният в негова полза договор за покупко-продажба на жилище, по реда на чл. 117 ЗТСУ и чл. 9-а от Указа за жилищния фонд на МНО. Не е проведено успешно доказване, ответницата валидно да се отказва от наследството и отказът да е вписан в особената книга на Софийския районен съд по реда на чл. 52 вр. чл.

49, ал. 1 ЗН. В предмета на спора не е въведено изрично подобно правозищитно възражение от ответната страна, която не оспорва качеството си на наследник, а само качеството потребител на починалия, поради което счита, че самата тя не е потребител, т.е. не отрича наличието на наследствена връзка. Затова въззивният съд приема, че е приела наследството при условията на чл. 49, ал. 2 ЗН и не се установява да е изгубила правото на 2 собственост върху имота от момента на евентуалния и недоказан отказ съгласно чл. 99, предл. 2 ЗС, а е станала титуляр на абсолютното вещно право по силата на наследствено правоприемство.

Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти, т.е. потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение. По силата на законовата разпоредба, насрещните главни страни по делото са обвързани от облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови нужди, както и от Общите условия на ищеца.

Видно от приетата съдебно-техническа експертиза, вещото лице проверява едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби.

Установени са прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба.

Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово разпределение. При съобразяване на изравнителните сметки на дяловия разпределител се изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими главница и лихва.

Вещото лице установява извършено отчитане на доставената топлинна енергия чрез средство за търговско измерване, а именно общ топломер, монтиран в абонатната станция на сградата, където се намира топлоснабдения имот през целия исков период. Поради поискан и неосигурен достъп до имота за отчитане на данни за потребена топлинна енергия и топла вода, както и при съобразяване на монтираните три радиатора, щранг-лира и водомер за битова гореща вода, за процесния период 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е начислена стойност на топлинна енергия и топла вода не на база реални отчети, а на пълен отопляем обем от 140 кв.м. и максимална мощност, както и по 140 литра вода на ден на обитател. На пълна база е начислена топлинна енергия и 3 за сградна инсталация в общите части на етажната собственост, от което никой не може да се откаже. В този смисъл, изпълнени са хипотезите на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 2, т. 4 и ал. 4, т. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, предвиждащи възможност за служебно начисляване на цена за предоставена топлинна енергия и гореща вода, когато не е осигурен достъп за отчитане.

Изправността в измерването на доставената топлинна енергия в абонатната станция се извършва от два топломера на горен и долен кръг, показанията на които се сумират. Топломерът на долен кръг е проверен съгласно свидетелство от лаборатория на 05.07.2018 г., след което е извършена последваща проверка на 10.09.2021 г. По отношение на топломера за горния кръг същият е бил проверен на 05.07.2018 г., след което е демонтиран на 08.10.2020 г., когато е монтиран нов топломер, макар и без присъствие и одобрение с подпис от представител на етажната собственост. Съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две години. В заключението е прието, че и двата уреда – за горен и долен кръг не са преминали периодична проверка за 2020 г., но според проверка на лицензирана лаборатория „Арттест-Б“ от 10.09.2021 г., топломерът за долният кръг съответства на одобрения тип.

Въззивният съд приема, че след като към датата на метрологичната проверка през 2021 г., топломерът е годно средство за търговско измерване, неговите отчети са правилни и през предходния период, т.е. през целия процесен такъв. Невъзможността на вещото лице да даде категоричен отговор за изправност на горния кръг от топломера до 2020 г. не налага различен извод. С оглед представените протоколи от 2018 г., 2020 г. и 2021 г. за демонтаж и монтаж на топломери, същите следва да се приемат за изправно средство да търговско измерване.

Предвид правилно начислената топлинна енергия и топла вода на база пълен отопляем обем поради неосигурен достъп до апартамента през целия процесен период, основателни са исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 951,89 лв. – стойност на предоставена топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. и сумата 673,87 лв. – мораторна лихва през периода 15.09.2019 г. - 09.11.2022 г.

Основателен е и искът за сумата 48,37 лв. - стойността на услуга дялово 4 разпределение през периода м. 10.2019 г. - м. 04.2021 г. Дължимостта на цена за реално предоставена услуга за дялово разпределение на потребена топлинна енергия произтича от чл. 22 и чл. 36 ОУ, в сила от 2016 г.

Посочените клаузи предвиждат възмездност на услугата, предоставена на клиентите спрямо продавача, като тази услуга е извършвана от избран от тях търговец по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването, който от своя страна в съответствие с чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ сключва договор с топлофикационното дружество. В случая има сключен такъв договор № Д-О68 от 03.06.2020 г. между ищеца и подпомагащата го страна в процеса „Нелбо“ АД и по делото е безспорно реалното извършване на услугата, поради което цената се дължи. Основателен е искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване съществуване на вземане за сумата 20,52 лева – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода м. 10.2020 г. - м. 04.2022 г.

Като неоснователен следва да се отхвърли искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 10,42 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение през периода 01.11.2019 г. - 09.11.2022 г. Вземането за стойност на дялово разпределение, дължимо на топлопреносното дружество не е нормативно обвръзано с краен срок, поради което става изискуемо от момента на поканата съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК. При липса на доказателства за редовно връчена покана за плащане в момент, предхождащ сезирането на съда, забавата настъпва най-рано с връчване на препис от исковата молба.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени главните искове и акцесорния иск за лихва върху главницата за топлинна енергия, като вместо него се постанови друго, с което тези искове се уважат. Решението следва да се потвърди в останалата част, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

Ищецът пред първа инстанция установява разноски от 770 лв. – д.т. и 350 лв. – депозит за СТЕ, а пред въззивна – 93,69 лв. – д.т., или общо 1 213,69 лв., от които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на възстановяване на 946,68 лв.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 НЗПП 5 има право поотделно на две суми от по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение пред първа и въззивна инстанция.

Ответницата по исковете и пред двете инстанции не претендира и не установява направени разноски, поради което такива не се дължат при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6718 от 15.04.2025 г., гр.д. № 71185/2022 г., СРС, 87 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Г. Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 3 951,89 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот представляващ апартамент № 77, находящ се в гр. ****, с абонатен № 233453, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 673,87 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2022 г. и 48,37 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ап. 77 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, със седалище: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата 3 951,89 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден апартамент № 77, находящ се в гр. ****, с абонатен № 233453, сумата 673,87 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2022 г. и сумата 48,37 лв. стойност на услуга дялово разпределение за периода м. 10.2019 г. - м. 04.2021 г., ., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба на 30.12.2022 г. до окончателното изплащане ПОТВЪРЖДАВА решение № 6718 от 15.04.2025 г., гр.д. № 71185/2022 6 г., СРС, 87 с-в в останалата част.