Протокол № 714 от 17.10.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 714 гр. Варна, 17.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостин Г. Петров при участието на секретаря Дарина Б. Баева

Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело № 20223100900179 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:31 часа се явиха: след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК, на второ четене:

Ищецът "ЕВРОПА-ВН" ООД , редовно призован, представлява се от старши юрисконсулт Н. К. и главен юрисконсулт В.Б. -С., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Ответникът "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД, гр. Варна, редовно призован, представлява се от адв. Н. Б., редовно преупълномощен от АД „Величков, Желязков и партньори“ и приет от съда от днес.

СТ. ЮРИСКОНСУЛТ К.: Моля да се даде ход на делото.

ГЛ. ЮРИСКОНСУЛТ Б.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора СТ. ЮРИСКОНСУЛТ К. : Поддържам исковата молба. Запознати сме с проектодоклада. Нямаме възражения.

АДВ. Б.: Поддържам отговора на исковата молба. Оспорвам исковата молба. Запознат съм с проектодоклада. Нямам възражения.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1155 от 26.07.2022 година и приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, като го обективира в протокола от днешното съдебно заседание:

1

Предявен е иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД от "ЕВРОПА-ВН" ООД, ЕИК 831524037, със седалище гр. София, против "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД, ЕИК 201398872, със седалище гр. Варна.

Ищецът твърди, че съгласно Договор за комбинирани услуги № **** за покупко – продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-Про Маркет +“ със срок на действие до 30.06.2022 г., ответникът се задължил да продава и доставя, а ищецът – да получава и заплаща количества нетна активна електрическа енергия срещу цена и при условия посочени в договора.

На 05.10.2021 г. била проведена онлайн среща с представител на ответника, който уведомил ищеца, че в рамките на деня на ще му бъде изпратено официално писмено уведомление за едностранно прекратяване на сключения между страните договор, считано от 01.11.2021 г., без спазване на уговореното между страните предизвестие. В същия ден ищецът получил писмено уведомление от ответника за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г. Ответникът уведомил ищеца и за обстоятелството, че инициира служебно прехвърляне на обектите към Доставчик от последна инстанция, поради което с цел предотвратяване на допълнителни разходи ищецът следвало да предприеме незабавни действия по стартиране на процедура по смяна на доставчик пред съответния мрежов оператор. Ищецът твърди, че сключения между страните договор попада в обхвата на чл. 11, т. 10 от Правила за търговия с електрическа енергия, издадени от ДКЕВР.

На 07.10.2021 г. ищецът уведомил ответника, че не може да бъде постигнато взаимно съгласие между страните, като е посочил, че в случай на прекратяване на договора без да е спазено дължимото за това предизвестие ответникът дължи неустойка в размер на 233 723,34 лв., съгласно чл. 17, ал. 1, б. „ж“ от сключения между страните договор. Ищецът е посочил още, че поради кратките срокове е бил принуден да сключи договор на 08.10.2021 г. с друг доставчик на електрическа енергия при значително – по неизгодни за ищеца условия.

На 08.10.2021 г. ответникът уведомил „Европа-ВН“ ООД, че оттегля отправеното предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., в отговор на което ищецът уведомил ответника, че новото предложение за прекратяване на договора, считано от 01.12.2021 г. не поражда действие, тъй като вече е било отправено изявление за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г. и ищецът очаква от ответника заплащане на неустойка, на основание чл. 18, ал. 1 от Договора.

Ищецът сочи, че прекратяването на договора е настъпило с изтичането на предвидения в предизвестието срок, тъй като отправеното предизвестие е достигнало до знанието на ищеца, без да е било оттеглено преди това.

Ищецът с писмо от 25.10.2021 г. уведомил, че ще извърши прихващане на за сумата от 233 723,34 лв. срещу задължение на „Европа-ВН“ ООД за 2 заплащане на сумата от 568 111,15 лв., представляваща стойността на консумирана електрическа енергия от ищеца за месец септември по издадени от ответника фактури, съгласно съставения на 25.10.2021 г. протокол за прихващане. Разликата от 334 787,81 лв. е била преведена по Б. път на ответника на 25.10.2021 г.

На 26.10.2021 г. ответникът изпратил на ищеца покана, с която го уведомява, че към 26.10.2021 г. има просрочено задължение към ответника в размер на 233 723,34 лв., което следва да заплати в срок до 29.10.2021 г., в противен случай ще упражни правото си по чл. 123 от ЗЕ.

С цел предотвратяване прекъсването на преноса на електрическа енергия ищецът на 27.10.2021 г. извършил плащане в размер на 233 723,34 лв., представляваща консумирана електрическа енергия за месец септември 2021 г., както и за сумата от 194,79 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава, за което ответникът е бил уведомен.

На 23.11.2021 г. ответникът отправил предложение за споразумение относно размера на дължимата неустойка, което ищецът не е приел. Поради липсата на плащане ищецът на 01.02.2022 г. отправил покана за доброволно плащане в четиринадесет дневен срок. Ищецът твърди, че до момента не е постъпило плащане за дължимата неустойка. Излага, че договорът е бил едностранно прекратен в нарушение на чл. 17, ал. 1, б. „ж“ от Договора, съгласно, който договорът може да бъде прекратен от всяка от страните – с отправяне на едностранно тридесет дневно писмено предизвестие до другата страна, считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който изтича предизвестието, т.е. договорът може да бъде прекратен считано от 01.12.2021 г. Ищецът твърди, че след като ответникът не е спазил дължимото предизвестие дължи неустойка в размер на 50 % от произведението на договореното прогнозно средномесечно количество електрическа енергия за съответните обекти по цената от последно издадената от продавача и координатор фактура, за неспазения срок на предизвестието, което в конкретния случай е в размер на 233 723,34 лв. Сумата е формирана от последно издадените към момента на налагане на неустойката фактури, а именно: фактура № 0415883568/13.08.2021 г. на стойност 44 114,18 лв., фактура № *** от 13.08.2021 г. на стойност 39 381,36 лв., фактура № 0415885038 от 13.08.2021 г. на стойност 441 026,30 лв.

Отправеното до съда искане е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 233 723,34 лв., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски и юрисконсулско възнаграждение.

В срока по чл. 372 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на ответника. Заявява, че с полученото на 08.10.2021 г. от ищеца писмо, ответникът е оттеглил отправеното на 05.10.2021 г. предизвестие, като е отправено ново такова, считано от 3

01.12.2021 г. Излага се, че плащането на 27.10.2021 г. на сумата в размер на 233 723,34 лв. и сумата в размер на 194,79 лв., е било единствено с оглед предстоящо прекъсване на преноса на електрическа енергия от ответника до обектите на ищеца.

Излага, че не оспорва уговорката на страните (чл. 16, ал. 1 от Договора) за едностранно прекратяване на договора без предизвестие, но според ищеца то би било допустимо при наличието на предвидените в договора предпоставки, който в конкретния случай не са били налице. По оспорения размер на претендираната неустойка, ищецът излага, че същата се формира от последно издадените от ответника фактури за обектите на ищеца. Твърди, че размерът на неустойката е определен съгласно уговореното между страните в чл. 18, ал. 1 от Договора, както и че прогнозното средномесечно количество електрическа енергия, доставяне до обектите на ищеца е 1 698 599 КВч.

Твърди, че волята на страните при уговарянето дължимостта на неустойка е била същата да се определя от общата стойност на последно издадените от ответника фактури, към момента на начисляването на неустойката, без изрично да са уговаряли включването или не на задълженията към обществото и дължимия акциз. Твърди, че размерът на претендираната неустойка не накърнява добрите нрави и не води до неоснователно обогатяване на ищеца, а обезщетява ищеца за причинените му вреди от договорното неизпълнение. Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен, евентуално оспорва претендирания от ищеца размер на дължимата неустойка.

Ответникът не оспорва наличието на договорно правоотношение между страните по Договор за комбинирани услуги № **** за покупко – продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-Про Маркет +“ със срок на действие до 30.06.2022 г. Излага, че с оглед увеличението на цените на електрическа енергия на 05.10.2021 г. е отправил предложение до ищеца за увеличение на цената за предоставяната електрическа енергия, както и промяна на срока за заплащане на доставената енергия, като се приеме плащането да бъде авансово. Ответникът отправил алтернативно предложение до ищеца за прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от 01.11.2021 г., като е посочено, че в случай на отказ от страна на ищеца последният да счита уведомлението като едностранно прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г. Твърди се, че с оглед отказа на ищеца, на 08.10.2021 г. ответникът е изпратил на ищеца писмено предложение със същите параметри, като в случай на отказ, да се счита за писмено предизвестие за прекратяване на договора между страните на основание чл.

17, ал. 1, б. „ж“ от Договора. Излага, че на 27.10.2021 г. ответникът е получил известие от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в качеството му на мрежов оператор, че за обектите на „Европа-ВН“ ООД, считано от 01.11.2021 г.

„Енерго Про Енергийни Услуги“ ЕАД няма да бъде доставчик. Ответникът твърди, че страните по договора в чл. 16, ал. 1, са уговорили, че при 4 настъпване на обстоятелства, които не е могло да бъдат предвидени към момента на сключване на договора, както и при липса на съгласие между страните за изменение на договора, в случай че запазването на действието на договора без промяна на условията би довело до сериозни загуби за страните, то увредената страна има право да прекрати договора едностранно без предизвестие. Твърди се, че ответникът с писмо от 05.10.2021 г. до ищеца е упражнил правото си по чл. 16, ал. 1 от договора, като сочи, че надлежно с писмо от 08.10.2021 г. е предложил да изпълни задължението си за доставяне на електрическа енергия и услуги до обектите на ищеца в срока по чл. 17, ал.

1, б. „ж“ от Договора. Излага, че с отказа да приеме предложението на ответника, ищецът се е поставил в забава, като е отказал неоправдано предложеното изпълнение. Сочи, че с избора на нов доставчик на свободния пазар и с промяната на координатор, считано от 01.11.2021 г. ищецът е прекратил членството си в балансиращата група с координатор ответника, вследствие, на което е била налице невъзможност за изпълнение на задължението на ответника по договора в срока по чл. 17, ал. 1, б. „ж“ от Договора.

В условията на евентуалност оспорва претендирания размер на неустойка, доколкото страните са уговорили размерът да се определя като произведение на договореното прогнозно средномесечно количество електрическа енергия по цената от последно издадената от продавача фактура. В представената от ищеца фактура била посочена цена 0,19241 лв. за 1 кВтч. Останалите фактурирани суми били свързани с цени на мрежови услуги, дължими на мрежовите оператори – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЧЕЗ „Разпределение България“ АД, задължения към обществото, дължим към „Фонд Сигуност на Електроенергийната Система“ и акциз, дължим към държавния бюджет. Излага, че страните са уговорили, че за определяне размера на дължимата неустойка се ползва, посочена във фактурите цена на електрическа енергия, а не общата стойност на фактурата.

Разпечатката съдържа 36 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e407fc6-8edd-41c7-9137-0c1a3b1e4559