Решение № 3201 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3201 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100503758 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 2104/10.02.2025 г. по гр.д. № 45069/2024 г. по описа на СРС, 178 състав е признато за незаконно уволнението на М. Д. Г. и на основание чл. 344, ал. 1, т.

1 от КТ е отменена Заповед за налагане на дисциплинарно наказания „Уволнение“ № 1550-1200/28.06.2024 г. на Директора на 118 СУ „Академик Людмил Стоянов“, с която на М. Д. Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ като незаконосъобразна, ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност „учител ЦОУД“ в 118 СУ „Академик Людмил Стоянов“ и ответникът е осъден да заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл.

225, ал. 1 и 2 от КТ да заплати на М. Д. Г. сумата от 6664,34 лева – обезщетение за оставане без работа и за работа на по-нископлатена работа за периода от 29.06.2024 г. до 28.12.2024 г., като искът е отхвърлен за разликата над 6664,34 лева до предявения размер от 7019 лева, както и за периода от 29.12.2024 г. до 30.01.2025 г.

Срещу решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 64307/24.02.2025 г., подадена от 118 СУ „Академик Людмил Стоянов“, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процедурата по чл. 193 от КТ била спазена само формално от страна на работодателя. Установявало се, че работодателят е спазил стриктно тази процедура и на няколко пъти е отправял покана 1 към ищцата с цел осигуряване на възможност тя да изложи обяснения по реда на чл.

193, ал.1 от Кт. Посочени били обстоятелствата, за които ищцата следвало да даде обяснения, като бил предоставен и подходящ срок. От свидетелските показания на свидетелката Е.С.Х. се установило, че със служителя било разговаряно по повод на получените от директора на училището писмени сигнали от родители на ученици от 4 „б“ клас и била осигурена възможност да се запознае с тях. Посочените сигнали били неразделна част от Писмо изх. № 366-1833/11.06.2024 г., като входящият номер бил идентичен с този на първия от двата подадени сигнала на 10.06.2024 г. С тези искания от страна на ответника били изпълнени законовите изисквания, задължаващи работодателите да изслушват служителите си и да осигуряват възможността на последните да дадат обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание.

Работникът категорично отказал да получи исканията и съответно да се запознае със съдържанието и приложенията към тях. Тези откази били удостоверени от присъстващите свидетели и се подкрепяло и от показанията на св. С.-Х..

Свидетелските показания не били обсъдени от първоинстанционния съд, но те били в синхрон с останалите приети по делото доказателства по делото, които установявали оплакванията, свързани с изпълнение на трудовите задължения от ищцата.

Работодателят не разполагал с правната възможност да осигури реалното запознаване на служителя с исканите от него обяснения и постъпилите сигнали, станали повод за тези обяснения, при категоричен отказ от страна на ищцата за запознаване със съдържанието им. На следващо място, неправилен бил и изводът, че не са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Посочва, че заповедта съдържа всички реквизити, посочени в законовата разпоредба – нарушител, нарушение и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Обсъдена била и тежестта на нарушението. Съдът не бил съобразил изложената информация в постъпилите сигнали, станали повод за образуване на дисциплинарното производство, спецификата на съдържащата се в тях информация, както и източникът й. Тази информация следвало да бъде изследвана и при съобразяване на спецификата в дейността на образователната институция. Работодателят констатирал, че нарушенията на трудовата дисциплина на работника били системни с оглед извършването от страна на ищцата на три или повече нарушения на трудовата дисциплина в рамките на една календарна година. Не можел да установи датата на извършените нарушения, каквото задължение му било вменяване в текста на обжалваното решение. В проведеното дисциплинарно производство били установено в пълнота фактическите елементи от поведението на ищцата и те били описани в заповедта. Следвало да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищцата е осъществила дисциплинарните нарушения, които с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения били достатъчни, за да обосноват наложеното дисциплинарно наказание. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо 2 него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание въззиваемата М. Д. Г. моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 45069/2024 г. по описа на СРС, 178 състав е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Г. против 118 СУ „Академик Людмил Стоянов“, с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор 11/11.10.2022 г., сключен с ответника, по силата на който заемала длъжността „начален учител“. Договорът бил прекратен със Заповед № 1550-1200/28.06.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т. 6 КТ, считано от датата на връчване със свидетели на 28.06.2024 г. Поддържа, че прекратяването на правоотношението е неправилно и незаконосъобразно. Работодателят предварително не изслушал служителката и не приел писмените й обяснения, което следвало да доведе до отмяна на заповедта. Освен това, в оспорената заповед не се съдържали мотиви, тъй като не било посочено точното място, време и начин на извършване на дисциплинарните нарушения. Оспорва, че е извършила дисциплинарните нарушения, заради които е наложено дисциплинарното наказание. Моли уволнението да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 7019 лева, от които 2069 лева – представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 29.06.2024 г. – 30.07.2024 г., както и сумата от 4950 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа на по-ниско платена работа през периода 01.08.2024 г. – 30.01.2025 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът 118 СУ „Академик Людмил Стоянов“, с което заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че е спазена процедурата по чл.

193 КТ и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, както и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които районният съд е приел, че работодателят не е спазил изискванията на чл. 193 от КТ като не е поискал обяснения за дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказание „уволнение“, както и че заповедта, с която е прекратено трудовото 3 правоотношение не е мотивирана.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор, като ищцата М. Д. Г. е изпълнявала длъжността „начален учител“ при ответника.

При действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят, представляван от законния си представител е упражнил дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на специално дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма. Следва да се установи и съществуването на посочените в нея основания.

Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства, обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му.

Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. В закона не е предвидена форма, в която да бъдат изискани обяснения във връзка с образуване на дисциплинарно производство за констатирани нарушения.

Установяването на обстоятелствата, свързани с изискване на обяснения от работника или служителя е възложено в тежест на работодателя. Във връзка с установяване на това обстоятелство ответникът е представил: Писмо изх. № 294-1761/06.06.2024 г., с която от М. Д. Г. са изискани обяснения за нарушаване на трудови задължения на 4

03.06.2024 г. в 10 часа, за което било получено заявление от родител с молба за извинение на отсъствие на ученик от 4 б клас, поради притеснение за психическото и физическото здраве на ученика при обучителния процес с г-жа Г.; Писмо изх. № 366/1833/11.06.2024 г., с което от ищцата са поискани обяснения във връзка с получен сигнал на родители от 4б клас, изразяващи се в нарушение на трудовите задължения;

Писмо изх. № 290-1757/06.06.2024 г., с което е поискано М. Г. да даде обяснения за извършено нарушение на трудовата дисциплина на 29.05.2024 г. в 15.10 часа, изразяващо се в нарушение на правилника на 118 СУ – ученици, навеждащи се от прозореца на класната стая, опитващи се да изхвърлят раница на съученик. Във връзка с обстоятелствата, свързани с изискване на обяснения от служителя са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е.Б. С.-Х.. В показанията си свидетелката е заявила, че й е известно, че по отношение на М. Г. е имало образувано дисциплинарно производство по повод сигнали на родители. Посочва, че по повод на сигналите било разговаряно с нея. Свидетелката присъствала при опитите да бъдат връчени искания за обяснения, но служителката отказала да подпише протоколите.

Посочва, че с Г. било разговаряно и във връзка с отношенията й с другия учител, както и преди и след сигналите, като й било предложено да запише и начална педагогика, за се усъвършенства.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, както и при съпоставка на посочените в заповедта за уволнение нарушения, въззивният съд намира, че в исканията по чл. 193 от ГПК, отправени до въззиваемата не са посочени обстоятелствата, за които са поискани обяснения, както и когато те са конкретизирани кратко, те не съответстват на тези, които са приети като нарушения на трудовата дисциплина от работодателя.