Решение № 40 от 12.01.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Бургас, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Д. Михайлова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20212120203138 по описа за 2021 година

Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ***, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Т. В. Ж., ЕГН ********** против НП № 533910F554693/25.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Бургас при ТД на НАП – гр. Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 178 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 800 лв.

В жалбата се моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, не се явява представител. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД на НАП Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.

1

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на ТД НАП Бургас, проверяващите установили, че фирмата – жалбоподател не е подала в установения срок по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС, във връзка с чл.

96, ал. 10 от същия закон заявление за регистрация в ТД на НАП Бургас.

За периода 01.02.19 г.- 06.01.20 г. от собствена дейност и от оборот на заместено лице, „***” НД, реализирало облагаем оборот от извършване на еднородна дейност - производство и продажба на хляб и тестени изделия в един и същи търговски обект - фурна „***“, находящ се в Бургас, ул. *** от свързани лица, в размер на 136 754.56 лв. и е следвало като всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече, достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, да даде заявлението в 7дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

На 18.06.2020 г., бил съставен акт за установяване на административно нарушение с посочените констатации от проверката, като в акта като нарушена била посочена разпоредбата чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 178 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 800 лв.

В атакуваното НП е било възпроизведено съдържанието на акта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а 2

АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните съображения:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.

1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа.

Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.

Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ 3 крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че задължението на лицето за подаване на заявление е било в срок 7 дни след дата на достигане на облагаемия оборот – 14.01.2020г, то от 15.01.2020г., жалбоподателят е изпаднал в забава. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден след датата, следваща последния срок, а именно 14.01.2020г. Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 18.06.2020 г, т.е. след предвидения в Закона срок.

Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.

Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.

Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразно.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.

В настоящия случай, НП е отменено, но жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което, същите остават, както са направени от страните.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я НП № 533910-F554693/25.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Бургас при ТД на НАП – гр. Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП против ***, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Т. В. Ж., ЕГН **********, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 178 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 800 лв.

РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5