Решение № 69 от 17.01.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000502093 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 260909 от 15.03.2022 г. по гр. д. 2911/2019 г. по описа на СГС, I-22 състав, е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС на М. Ж. Д. срещу А. М. К., да се признае за установено, че е собственик, на основание саморъчно завещание от М. Б. Ш. с дата 20.04.2017 г., обявено с протокол от 02.05.2018 г. на нотариус И. П. с район на действие СРС и надлежно вписано в служба по вписванията на 25.05.2018 г., на следния недвижим имот – Апартамент № 6 с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, *** „***”, ул.

„***, вх. „*”, ет. *, състоящ се от стая, кухня, клозет, баня и антре, със застроена площ от 43.22 кв.м, при съседи; изток-апартамент на Н., юг-апартамент на държавни имоти, отгоре и отдолу-държавни апартаменти, и при съседи с определени идентификатори: на. същия етаж ***; ***; под обекта: ***; ***;

***; над обекта: ***; ***; ***, заедно с таванско помещение с полезна площ 6.00 кв.м, при съседи: коридор, ул.”Раковски” и от две страни държавен таван, заедно с мазе към апартамента с полезна площ 4.00 кв.м при. съседи: от две страни държавно мазе, коридор и входния двор на съседната кооперация, и заедно с 1.30 % идеални части от общите части на сграда номер 2 и толкова идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ УПИ III-3, квартал 434 по плана на гр.София, целият е площ от 1445 кв.м, при съседи с определени идентификатори:

***; ***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; и да се осъди ответницата да й предаде владението 1 върху имота. При този изход по делото ищцата е осъдена да заплати на А. К. сумата от 2 099.21 лв. съдебно-деловодни разноски.

Против така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от М. Ж. Д. със доводи за неправилност на съдебното решение, поради което желае отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск като основателен по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна, а атакуваното решение се счита за правилно. Също се претендират разноски.

Не са искани и не са събирани допълнителни доказателства пред въззивния съд.

С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция намери от материалите по делото следното:

Производството първоначално е образувано по искова молба на М. Ж. Д. ЕГН ********** е предявила иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Б. В. Н. ЕГН ********** да се признае за установено, че е собственик, на основание саморъчно завещание обявено с протокол от 02.05.2018 г. на нотариус И. П. с район на действие СРС и надлежно вписано в служба по вписванията на 25.05.2018 г., на следния недвижим имот – Апартамент № 6 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, СО-район „***” , ул. „***, вх.

„*”, ет. *, състоящ се от стая, кухня, клозет, баня и антре, със застроена площ от 43.22 кв.м, при съседи; изток -апартамент на Н., юг-апартамент на държавни имоти, отгоре и отдолудържавни апартаменти, и при съседи с определени идентификатори: на. същия етаж ***; ***; под обекта: ***; ***;

***; над обекта: ***; ***; ***, заедно с таванско помещение с полезна площ 6.00 кв.м, при съседи: коридор, ул.”Раковски” и от две страни държавен таван, заедно с мазе към апартамента с полезна площ 4.00 кв.м при. съседи: от две страни държавно мазе, коридор и входния двор на съседната кооперация, и заедно с 1.30 % идеални части от общите части на сграда номер 2 и толкова идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ УПИ III-3, квартал 434 по плана на гр.София, целият е площ от 1445 кв.м, при съседи с определени идентификатори:

***; ***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; и да се осъди ответницата да й предаде владението върху имота.

Ищцата е направила отказ от иска срещу този ответник и съдът с влязло в сила протоколно определение от 19.11.2019 г. е прекратил производството по делото срещу ответника Б. В.

Н. и е конституирал на нейно място по реда на чл. 228, ал. 2 от ГПК като ответник в процеса А. М. К. ЕГН **********.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответницата, която в законоустановения едномесечен срок чрез процесуалния си представител адв. И. В. е упражнила правото си на писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

2

Предявен е иск по чл. 108 ЗС за признаване на правото на собственост на ищцата върху недвижим имот въз основа на завещание и за осъждането на ответницата да предаде на ищцата владението на имота.

Ищцата твърди, че е станала собственик на процесния имот, като заветник на М. Б. Ш. по силата на саморъчно завещание с дата 20.04.2017 г., обявено с протокол от 02.05.2018 г. на нотариус И. П. с район на действие СРС и вписано в служба по вписванията към същия съд на 25.05.2018 г. Сочи, че на 16.04.2018 г. майката на М. Б. Ш., А. А. А., се е разпоредила с описания по-горе Апартамент № 6, находящ се в гр. София, СО-район Средец, ул. „Г. С.

Раковски” 193, вх. „В”, ет. 2, като с договор за дарение от 16.04.2018 г., обективиран в нотариален акт № 26, том IV, дело № 525, от 2018 г. по описа на нотариус И.Д. с район на действие PC - гр. София, вписан в Нотариалната камара под № 039, го е дарила на внучка си Б. В. Н.. Поддържа, че от саморъчно завещание и протокол за неговото обявяване е видно, че А. А. А. никога не е имала качеството собственик на процесния имот, поради което ответницата по иска Б. В. Н., не би могла да придобие собствеността върху същия.

Ответницата оспорва, че ищцата е станала собственик на процесния имот като заветник на М. Б. Ш.. Счита себе си за законен собственик, тъй като е придобила правото на собственост чрез договор за покупко-продажба, сключен на 16.10.2018 г. с продавача Б. В. Н., обективиран в нот. акт №133, том XI, рег.№ 27182, дело №1782/2018 г. на нотариус И.Д..

Поддържа, че Б. Н. е била законен собственик на процесния имот и е придобила правото на собственост на основание дарение от нейната баба на А.. Като тя е и единствен нейн наследник. Баща й починал на 15.03.2011 г. и тя е негова единствена наследница. Баща й имал сестра, нейна леля М. Б. Ш., починала на 26.10.2017 г., като след нейната смърт единствена нейна наследница е останала нейната майка и баба на ответницата по бащина линия А. А. А., която е била и собственик на процесния имот по наследство и която е починала на 17.04.2018 г.

Оспорва се твърдението, че ответницата е във владение на имота и че го е закупила от несобственик, поради което не е могла да придобие собствеността му.

Прави възражение за нищожност на процесното саморъчно завещание на М. Б. Ш. от 20.04.2017г., обявено с протокол на дата 02.05.2018г. на нотариус И. П. с район на действие СРС и вписано в служба по вписванията към същия съд на дата 25.05.2018 г., на основание чл.42, б. „в“ ЗН, като противоречащо на закона.

При условията на евентуалност прави възражение за нищожността на същото на основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и твърди, че е неистинско. Оспорва се твърдението, че ответницата владее имота, тъй като същия се владеел от Б. Н..

По делото няма спор по фактите между страните поради, което същите ще бъдат изложени накратко.

Видно от представеното по делото саморъчно завещание с дата 20.04.2017 г., обявено с протокол от 02.05.2018 г. на нотариус И.П. с район на действие СРС и вписано в служба по вписванията към същия съд на 25.05.2018 г., М. Б. Ш. е завещала на ищцата М. Д.

3 процесния по делото апартамент.

На 16.04.2018г. майката на М. Б. Ш. и нейн единствен законен наследник А. А. А., се е разпоредила с описания по-горе апартамент като с нотариален акт го е дарила на внучка си Б. В. Н..

По делото в СГС е изслушано и прието на 13.04.2021 г. заключение на вещо лице по съдебно – графологична експертиза от 02.12.2020 г. Според вещото лице, М. Б. Ш. е написала и подписала процесното саморъчно завещание с дата 20.04.2017 г. обявено с протокол от 02.05.2018 г. на нотариус И.П. с район на действие СРС и вписано в служба по вписванията към същия съд на 25.05.2018г.

По делото в първата инстанция са събрани и гласни доказателства, както следва:

Според свидетеля Л. Н. К., касиер на етажната собственост, касаеща процесното жилище, не били плащани режийни разноски от месец март 2019 г. На 07.08.2021 г. с него контактувал г-н П. П., който казал, че има нотариален акт на г-жа К. и той като неин представител иска да говори с него като касиер, за да уреди тези финансови проблеми на собственика с етажната собственост и касиера. На 07-ми август той изплатил всички режийни разноски, които са по 2,5 лева на месец, когато няма обитател в жилището. След това той контактувал с него, защото се оказало, че има ремонт, който касае повреда в общ канализационен щранг. Последният път, когато той контактувал с него било преди може би 3-4 седмици когато той казал, че иска да плати режийните разноски за 2022 г., които са по 2,5 лв. на месец и ги заплатил за 12 месеца. Не е виждал г–жа К. да посещава апартамента. Знае, че апартамента е необитаем.

Свидетелката П. Г. Д. познава М. Ш.. Отношенията им били приятелски, виждали се по един - два пъти в седмицата. Тя имала жилище, а в кв. „Зона Б-5“ било жилището на майка й.

Живеела при майка й, която била доста възрастна и болна жена, грижела за нея, но говорила и за жилището на ул. „Раковска“. Може би година преди да почине започнала да говори за този имот, в смисъл такъв, че тя не може да се грижи добре за себе си и вече имала нужда от някой да й пазарува, да й чисти, да я води до болницата и т.н. и търсела човек, който да се грижи за нея, но под грижа разбирала човек да й плаща издръжка и да я гледа и в един момент след това да му остави апартамент. Дори мислила много и й предложила на нея, била много изгодна оферта. Но за свидетелката било доста непосилно, защото тя ходила на работа и заплатата й трябвало да отива за издръжката. В един момент М. Ш. споменала през лятото за някакви хора, които чистели, но къде чистели, какво чистели, няма представа, че те се били съгласили на тези условия, като тя говорила за някаква сума от 500 - 600 лева и че тези хора се били съгласили. Не е казвала, че би дала безвъзмездно жилището.

Свидетелката М. И. П. е майка на първоначалната ответница Б. В. Н.. Знае, че М. Ш. е имала жилище на ул. „Раковска“, ходила е там. Дъщеря й го продала на А. К., като А. живее в Лондон. Апартамента бил в окаяно състояние и бил нужен голям ремонт. А. К. пожелала да се направи ремонт, за което й дала средства, да се грижи за ремонта, защото и двете с дъщеря й са в чужбина и тя като нов собственик нямало как да се занимава. Г-жа К. не си е 4 идвала в страната, още повече като избухна пандемията. Не е идвала след изповядване на сделката. В момента ключовете от жилището са при нея, а в жилището не живее никой.

Спорът пред въззивния съд е по правото и по тълкуването на приетите от първоинстанционния съд доказателства и се свежда до това кой е собственик на вещта – предмет на иска, дали ответницата К. владее тази вещ, респективно дали това владение е без правно основание. В този контекст, следва да се разгледа правното основание, на което ищцата, а понастоящем въззивник – М. Д. сочи, за да аргументира правото си на собственост върху процесното жилище.

М. Д. основава това свое право на завещателно разпореждане от М. Ш. – саморъчно завещание с дата 20.04.2017г., обявено с протокол от 02.05.2018г. на нотариус И. П. и вписано в Служба по вписванията на 25.05.2018г. Не с спорно в теорията и практиката, че завещанието е личен и отменим, безвъзмезден акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото си или с част от него за след своята смърт в полза на едно или няколко лица. В случая става въпрос за саморъчно завещание с предмет – един недвижим имот, т.е. касае се за завет в полза на едно лице.