Определение № 142 от 21.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 21.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20243000500070 по описа за 2024 година намира следното:

Производството по настоящото дело e по реда на чл. 274, ал. 2, изр.

1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Н. Д. Н. от гр.

Варна чрез адв. С. П. от АК-София, против протоколно определение от открито с.з. от 22.01.24г., инкорпорирано в протокол № 81/24.01.24г. по в.гр.д. № 1725/20г. на ОС-Варна, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 6037/11.03.22г. за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното по въззивното дело решение № 395/23.02.21г. Счита се, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения и нарушения на материалните норми, както и поради необоснованост. Изложено е, че след постановяване на въззивното решение Н. е оттеглил пълномощията на процесуалния си представител по делото адв. И.А. и е упълномощил адв. П., уведомявайки за това досегашния си представител. По тази причина на 24.03.21г. адв. А. е отказала да получи изпратеното от съда съобщението за изготвеното по делото решение, но не е уведомила за това обстоятелство своя доверител. С разпореждане от 29.03.21г. въззивният съдия е приел, че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 3 от ГПК и е разпоредил съобщението за изготвеното решение, адресирано до Н., да бъде приложено към делото и да се счита за редовно връчено. На 29.03.21г. адв. А. е излязла в отпуск по болест за периода до 11.04.21г. Междувременно на 05.04.21г. адв. П. е подала чрез електронната си поща писмо до ВОС, с което е било изпратено подписаното с електронен подпис заявление с искане всички призовки и съобщения, вкл. и самото решение по въззивното дело, адресирани до Н., да бъдат връчвани чрез нея на посочен в гр. София адрес. Приложено е било и пълномощното от Н. в полза на адв. П., инкорпориращо и изявление за оттегляне на пълномощията за адв.

1

А.. Приложените документи не са били разпечатани от деловодителя и не са били приложени на хартиен носител към делото. Било е приложено на хартиен носител само писмото от електронната поща, което е обусловило и констатацията от 06.04.21г. на съдията-докладчик, че към заявлението липсват описаните приложения. При направен опит за получаване на информация по телефона, на адв. П. било посочено, че делото все още не било докладвано на съдията и не е била разгледано. На 09.02.22г. адв. П. е депозирала касационна жалба от името на своя доверител Н. против въззивното решение. Същата е била върната като просрочена, предвид изтичането на срока на 29.04.21г., започнал да тече на осн. чл. 51, ал. 3 от ГПК от 29.03.21г. Сочи се, че разпореждането за връщане на касационната жалба е било връчено на адв. П. на 07.03.22г. и поради това подадената на 11.03.22г. молба за възстановяването на срока за касационно обжалване е депозирана в предвидения за това срок. Изложено е, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение при разглеждането на молбата за възстановяване на срока, тъй като не е допуснал до разпит един свидетел, който да даде показания относно обстоятелствата около оттегляне на пълномощното на адв. А., поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Счита се, че свидетелските показания за установяване на факта на оттегляне на пълномощията на процесуалния представител са допустими, тъй като писмената форма в случая е само такава за доказване, а не и за действителност на правното действие. Отделно от това се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи на страните и събраните по делото доказателства. Счита се, че в случая са били налице фактите от хипотезата на приложимата процесуална норма на чл. 64 от ГПК, тъй като за страната е имало особени непредвидени обстоятелства, които тя не е могла да преодолее, за да депозира в срок касационната си жалба. Това е така, защото заради своето заболяване адв. А. не е могла да започне работа по касационното обжалване, да ангажира доказателства по делото за оттегляне на пълномощията й, да извършва справки по делото в деловодството на съда и други необходими във връзка с обжалването действия. Същевременно пък адв. П. е била в невъзможност да извършва справки в съда в гр. Варна, тъй като мястото на упражняване на дейността й е в гр. София, а от направената от нея телефонна справка, й е била дадена грешна информация, че делото не е докладвано на състава на съда и няма произнасяне по заявлението й от 05.04.21г. За страната и за адв. П. е било неизвестно, въпреки положените усилия, че съдът е приложил фикцията на чл. 51, ал. 3 от ГПК и срокът за касационно обжалване е започнал да тече. Поради пропуски в работата на съдебните служители на ВОС, съдебният състав не е бил запознат с доказателствата за оттегляне на пълномощията в полза на адв. А., което пък е препятствало изпращането на ново съобщение за постановеното по делото решение до адв. П.. Обобщава се, че въпреки положените грижи и добросъвестно поведение, страната не е могла да предвиди и да се информира за фингираното връчване на решението на адв. А., а последната пък не е 2 уведомила досегашния си доверител или новия й процесуален представител, че е отказала да получи съобщението, вероятно поради заболяването си.

Поради това и се оспорва извода на въззивния съд, че страната е могла да организира адекватно защитата си в периода от 05.04.21г. до 26.04.21г., тъй като в този период е чакала връчване на съдебното решение и не е знаела и не е могла да предположи за фингираното връчване на адв. А., която по това време е боледувала.

Отправено е искане за допускане на един свидетел при условията на довеждане, за изясняване на обстоятелството кога и как са оттеглени пълномощията на адв. А.. Претендира се отмяна на обжалваното определение и възстановяване на пропуснатия срок за касационно обжалване, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещните страни Я. С. Г. и Н. С. К., двамата представлявани от адв. Д. А. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното определение. Счита се, че съдът не е допуснал процесуално нарушение, отказвайки да допусне до разпит свидетел за посоченото обстоятелство. Това е така, защото законодателят е посочил реда и момента за настъпване на правната последица на оттеглянето на пълномощията от страна по делото – чрез уведомление до съда от страната.

Счита се, че фактът на оттеглянето на пълномощията от Н. за адв. А. преди 24.03.31г., се установява и от отбелязването в съобщението до адв. А., с което същата не е приела съобщението за изготвеното решение. Освен това се заявява, че насрещните страни не оспорват това твърдение. В тази връзка обаче се счита, че за оттеглянето на пълномощията преди 24.03.21г. съдът не е бил уведомен от страната, поради което правилно е приел, че е налице редовно уведомяване на страната за постановеното решение. Сочи се, че тъй като адв. А. е била с оттеглени пълномощия, то и същата не е била обвързана със задължението да изготвя касационна жалба или да извършва други действия в тази насока, поради което и нейното заболяване не съставлява особено непредвидено обстоятелство, което страната или пълномощникът й не са могли да преодолеят. Напротив, самият Н. не е бил лишен от възможността да извършва справки по делото. Отделно от това, адв. А. е била в болнични до 11.04.21г., а срокът за касационно обжалване е изтекъл на 26.04.21г. Обстоятелството, че адв. П. упражнява дейността си в гр. София, също не е лишило нито нея, нито самата страна да извършва необходимите справки по делото. За периода от 05.04.21г. до 26.04.21г. адв. П. е имала възможността да извършва справки, вкл. и по телефона, за да получава информация по делото. Счита се, че в случая не са били положени необходимите усилия в продължение на 21 дни, за да се установи, че е приложена от съда фикцията за редовно връчване на съдебния акт на адв. А..

Дори и да е бил налице пропуск на съдебните служители при окомплектоването на подаденото на 05.04.21г. заявление с приложените към него документи, то за съда не е било налице задължение да извършва ново 3 връчване на решението, предвид прилагането на нормата на чл. 51, ал. 3 от ГПК. Поради изложеното се обобщава, че в случая е било налице процесуално бездействие, което не е било извинително в рамките на целия срок. Необяснимо е и бездействието на страната да подаде касационна жалба, което тя е сторила едва на 11.03.22г. Противопоставят се на искането за допускане на свидетел за установяване на посочените от жалбоподателя обстоятелства, тъй като оттеглянето на пълномощията не е оспорено от тях, а от друга страна това не води до извода, че Н. е уведомил съда за това оттегляне. Претендира се присъждане на разноските за настоящата инстанция. Релевира се възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, както и за неоснователост на искането за присъждане на транспортни разходи, такива за нощувки и пощенски разходи, които не представляват съдебно-деловодни разноски.

Частната жалба е редовна, подадена е надлежно процесуално легитимирана страна в срок и е насочена срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.д. № 1725/20г. на ВОС е приключило с постановяването на решение № 395/23.02.21г., с което е било потвърдено решението на първоинстанционния съд по гр.д. № 14339/18г. на ВРС, с което пък са били уважени предявените от Я. С. Г. и Н. С. К. отрицателни установителни искове против Н. Д. Н., че ответникът не е собственик на реална част от подробно индивидуализиран поземлен имот, находящ се в землището на гр. Аксаково. Съобщението за изготвеното въззивно решение, ведно с препис от същото, са били изпратени на 24.02.21г. до Н. чрез неговия процесуален представител адв. И.А., която е била редовно упълномощена да го представлява по делото за всички съдебни инстанции с пълномощно, приложено на л. 54 от първоинстанционното дело. На 24.03.21г. адв. А. саморъчно е отбелязала върху съобщението, че страната си е оттеглила пълномощното си към нея и е ангажирала друг адвокат, поради което е отказала да получи съобщението и преписа от въззивното решение. С разпореждане от 29.03.21г. съдията-докладчик е разпоредил съобщението и преписа от решението да се приложат по делото и на осн. чл. 51, ал. 3 от ГПК да се считат за редовно връчени, тъй като по делото липсва депозиран отказ и оттегляне на пълномощия от името на Н. по реда на чл. 35 от ГПК.

На 05.04.21г. е било регистрирано полученото на електронната поща на съда заявление, подадено от адв. С. П., с което същата е посочила, че Н. Д.

Н. е оттеглил упълномощаването си по отношение на адв. И.А. по в.гр.д. № 1725/20г. на ВОС и я е упълномощил самата нея да го представлява по делото.

Отправила е искане всички призовки и съобщения, както и постановеното по делото решение да бъдат връчвани на адв. П. на посочен от нея адрес в гр.

София. С разпореждане от 06.04.21г. съдията-докладчик е констатирал, че към заявлението липсват описаните приложения.

4

На 10.02.22г. е била регистрирана в съда изпратената по пощата на 09.02.22г. касационна жалба против въззивното решение, подадена от Н. чрез адв. П.. Към касационната жалба е представено заверено копие от пълномощно, в което са инкорпорирани две волеизявления на Н. - че оттегля всички пълномощия, предоставени на адв. Ив. А. по въззивното дело, и че упълномощава адв. С. П. да осъществява процесуалното му представителство по делото пред всички съдебни инстанции. С разпореждане № 1030 от 24.02.22г. съдията-докладчик е постановил връщането на подадената касационна жалба, приемайки че същата е подадена извън срока за обжалване, който е започнал да тече на 29.03.21г. и е изтекъл на 29.04.21г.