Решение № 1178 от 29.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1178 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100502286 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 13657/29.11.2022 г., постановено по гр. д. № 38649/22 г. по описа на СРС, 46 състав, е признато за установено по отношение на М. Е.

П. и С. И. П., че дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 422 ГПК сумата от 3556,89 лв. – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, общ. Искър, ж. к.

Д****, ИД номер: 150933, за периода от м. 08.2016 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, 607,89 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 14.09.2017 г. до 04.09.2019 г., както и сума за дялово разпределние в размер на 23,84 лв. – главница за периода от м. 08.2016 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от 01.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52181/19 г. на СРС, като са отхвърлени иска за главница за топлинна енергия над уважения размер от 3556,89 лв. до пълния предявен размер от 6563,15 лв. и за 1 периода от м. 05.2015 г. до м. 07.2016 г., претенцията за законна лихва върху неоснователния размер от главницата, иска за мораторна лихва над уважения размер от 607,89 лв. до пълния предявен размер от 1345,78 лв. и за периода от 14.09.2016 г. до 14.09.2017 г. и иска за 4,82 лв. – лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 04.09.2019 г. С решението М. Е. П. и С. И. П. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно – деловодни разноски за производството по ч. гр. д. № 52181/19 г. на СРС в размер на 110,56 лв., както и за настоящото производство в размер на 401,84 лв., „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на М. Е. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебно – деловодни разноски за производството по ч. гр. д. № 52181/19 г. на СРС в размер на 23,52 лв., както и за настоящото производство в размер на 343,39 лв., и „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на адв. В. И.

К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатски хонорар в размер на 343,39 лв.

Подадена е въззивна жалба от М. Е. П. срещу решение № 13657/29.11.2022 г., постановено по гр. д. № 38649/22 г. по описа на СРС, 46 състав, в частта, в която са уважени предявените срещу нея искове. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже кой е топлоснабденият имот, че имотът е придобит от наследодателя И.Ш., че наследниците му – въззивниците С. П. и М. П. са приели наследството, както и че е отправена покана до тях за плащане на дълга.

Твърди, че по делото не е доказано, че въззивницата има качеството „битов клиент“, както и че от събраните по делото доказателства не се установява обема на доставената топлинна енергия. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете, предявени срещу въззивницата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част като правилно. Претендира разноски.

Третото лице – помагач не е подало отговор на въззивната жалба в срока 2 по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Подадена е и въззивна жалба от С. И. П. срещу решение № 13657/29.11.2022 г., постановено по гр. д. № 38649/22 г. по описа на СРС, 46 състав, в частта, в която са уважени предявените срещу нея искове. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже кой е топлоснабденият имот, както и на какво основание ответницата е собственик или ползвател на процесния имот, което не е сторено по делото.

Твърди, че по делото не е доказано, че процесният имот е бил придобит от наследодателя И.Ш., че наследниците му – въззивниците С. П. и М. П. са приели наследството направо или по опис, както и че е отправена покана до тях за плащане на дълга. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява и обема на доставената топлинна енергия. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете, предявени срещу въззивницата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част като правилно. Претендира разноски.

Третото лице – помагач не е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците М. Е. П. и С. И. П., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот: ап. 18, 3 находящ се в гр. София, ж. к. ****, в периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г.

Поддържа, че е доставил на ответниците през процесния период топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, като те не са заплатили дължимата цена за доставената топлинна енергия. Твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 52181/19 г. по описа на СРС, 46 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците за заплащане на процесните суми при условията на разделна отговорност. Посочва, че срещу заповедта за изпълнение длъжниците са подали възражения в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните задължения. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на всеки от ответниците, че дължи разделно на ищеца при равни квоти, както следва: М. Е. П. - сумата от 3281,57 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., мораторна лихва за забава в размер на 672,89 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 04.09.2019 г., сумата от 11,74 лв. – главница, представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 08.2016 г. до м.

04.2018 г., мораторна лихва за забава в размер на 2,41 лв. за периода от 01.10.2016 г. до 04.09.2019 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, и С. И. П. - сумата от 3281,58 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., мораторна лихва за забава в размер на 672,89 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 04.09.2019 г., сумата от 11,74 лв. – главница, представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от м.

08.2016 г. до м. 04.2018 г., мораторна лихва за забава в размер на 2,41 лв. за периода от 01.10.2016 г. до 04.09.2019 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответниците М. Е. П. и С. И. П. са подали отговори на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с които оспорват исковете като неоснователни.

Оспорват, че са битови клиенти на ищцовото дружество и твърдят, че през процесния период не са живели в имота. Оспорват исковете и по размер.

4

Правят възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.

Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми /т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби по отношение на правилността на решението в обжалваните части, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство спорно обстоятелство е дали въззивниците – ответници в първоинстанционното производство са били потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153 ЗЕ през процесния период по отношение на процесния имот.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на 5 ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

По делото не се спори, че ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди от 2014 г. и от 2016 г. са публикувани и са влезли в сила, и че сградата – етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот - ап. 18, находящ се в гр. София, ж. к. ****, е присъeдинена към топлопреносната мрежа.

Неоснователни са доводите на въззивниците за липса на надлежна индивидуализация на процесния имот. Видно от приложеното към делото ч. гр. д. № 52181/19 г. по описа на СРС, 46 състав, имотът е надлежно индивидуализиран, като е посочен и абонатният номер, както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, така и в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.