Решение № 234 от 29.04.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Разлог, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240101710 по описа за 2025 година

Образувано е по ИМ на „Д.Р.“ЕООД, ЕИК*, с управител Х.И.М., действащо ч/з адв. Б.Б.

(АК-Б.), насочена с/у ответника „С..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от М.М.С.. Иска се от съда да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца следните парични задължения – 13`200.00 лв. главница (6`749.05 €) за неплатена услуга по снегопочистване по ф-ра №*/31.08.2020 г., 7`761.36 лв. законна лихва (3`968.32 €) – за периода 01.09.2020 г. – 19.08.2025 г., както и законна лихва за забава в/у главницата от датата на постъпване на ИМ до окончателното изплащане. Преди подаване на ИМ, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, пред РС-П.. По образуваното ч. гр. д. №3745/2025 г. е издадена заповед за изпълнение с рег.

№2298/22.08.2025 г. за претендираните суми. Ответникът е подал възражение с/у заповедта, вследствие на което ищецът е получил указания за предявяване на настоящия установителен иск (по чл.414 от ГПК). Твърди се в обстоятелствената част на ИМ следното: през 2020 г. ответникът „С..“ЕООД е бил изпълнител по договор №*/14.01.2020 г. с о.Я., с предмет „зимно поддържане на общинската пътна мрежа при зимни условия, снегопочистване и опесъчаване" за сезон 2019–2020 г., със срок до 30.04.2020 г. „Д.Р.“ЕООД е участвало като подизпълнител по договора, като е извършило снегопочистване на три конкретни пътни участъка: път №BLG1352/II-84, Ч.м. – Я./К. – Б.К. – 9 км, път №BLG2355/№BLG1352, К. – мах. Б.м. – 2 км, път №BLG2356/№BLG1352, К. – Б.К./К. – Б. – 3 км. Работата от ищеца била изпълнена качествено, в срок и била приета от ответника без възражения. На 18.05.2020 г. о.Я., е изпратила до АОП обявление за приключване на договора, потвърждавайки участието на „Д.Р.“ЕООД като подизпълнител. След приключването ищецът е издал ф-ра №* от 31.08.2020 г. на стойност 13`200.00 лв., която не била оспорена от ответника. Въпреки многократни покани и обаждания, ответникът отказал да плати задължението си. Страната се позовава на чл.303а, ал.3 от ТЗ.

В срока за отговор на ИМ ответникът представя такъв, с който оспорва исковете по основание и размер. Ответникът твърди, че ИМ е нередовна, тъй като в нея и в самата ф-ра липсват съществени реквизити: не е посочен период на изпълнение, за който се твърди издаването на счетоводния документ; не е посочена единична ставка, на базата на която е изчислена общата претендирана сума, липсва база за изчисление (на км., на час, на ден и пр.), не е ясно дали ищецът е издавал и други ф-ри и дали са правени плащания по тях, не е 1 обяснено как е формиран общият размер на претенцията. По съществото на спора възразява следното липсва реално изпълнение от страна на ищеца по договора. Ответникът твърди, че през август 2020 г. ищецът не е извършвал зимно поддържане, а ф-рата е издадена изцяло без основание. Аргументът е, че данъчната ф-ра се съставя в срок от 5 дни от датата на данъчното събитие, а ф-рата е от 31.08.2020 г. – период, в който сняг не е имало. Ответникът заявява, че всички дейности, изпълнявани от ищеца по зимното поддържане са вече заплатени– или ч/з конкретни плащания по ф-ри, или ч/з изплатени аванси по други ф-ри, поради което претенцията е недължима. Ответникът оспорва категорично, че зад ф-ра №*/31.08.2020 г. стои реално изпълнена работа. Конкретно посочва, че не са съставяни приемопредавателни протоколи, няма представени отчети или други документи, удостоверяващи изпълнението. Заключава се, че при липса на док-ства за извършена работа, претенцията всъщност представлява дублиране на ф-ри без реално изпълнение, което би довело до неоснователно обогатяване. Възразява се относно наличие на неяснота по формирането на сумата. Твърдението, че ответникът дължи 13`200.00 лв. не конкретизира нито периода, нито обхвата в километри, нито единичната база за изчисление. Ответникът прави възражение за погасителна давност по отношение на всички претендирани суми. За законната лихва посочва, че се прилага тригодишна давност по чл.111, б.„в" ЗЗД, поради което претенциите за периода 01.09.2020 г. – 19.08.2022 г. са погасени по давност; за главницата – изтекъл е пълният петгодишен срок по чл.110 ЗЗД, тъй като ако изобщо е имало изпълнение, то е за зимен период (не за м.08.) и от датата на евентуалното изпълнение до предявяване на иска давността е изтекла изцяло.

Рг.РС, след като съобрази твърденията в ИМ и възраженията на ответника, приобщените по делото писмени док-ства, както и изслушната експертиза, намира следното:

М/у страните в производството е спорно дали издаването на процесната ф-ра е плод на съществуващо договорно правоотношение м/у тях, доколкото ответникът изрично възразява да дължи отразената в счетоводния документ сума. В основанието на този документ от страна на ищеца е записано "снегопочистване'', като същата, прецена ведно с представеното обявление за приключване на договор за обществена поръчка за снегопочистване, както и с оглед обстоятелството, отразено в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че именно тази ф-ра е осчетоводена както от ищеца, така и от ответника, дава основание на съда да приеме, че посоченото в ИМ, ведно с представената уточнителна молба от 24.04.2026 г., договорно правоотношение е налице. В тази вр. съдът посочва, че съгласно Решение №34/27.04.2016 г. по т.д. №516/2015 г., ВКС, I ТО ф-рата може да се приеме за докство за възникнало договорно правоотношение м/у страните, доколкото в самата ф-ра фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване, като осчетоводяването на ф-рите от длъжника представлява признание на задължението за плащане по тях и доказва неговото съществуване (в тази насока още Решение №46/06.04.2017 г. по гр.д. №60140/2016 г., ВКС, I ГО, Решение №252/03.01.2013 г. по т.д. №1067/2011 г., ВКС, II ТО, Решение №42/19.04.2010 г. по т.д. №593/2009 г., ВКС, II ТО). Ето защо установителният иск подлежи на уважаване изцяло, като съдът е сезиран с претенцията на ищеца на 19.08.2025 г., поради което възражението на ответника за изтекъл петгодишен давностен срок по отношение на претендираната главница е неоснователно. Ответното дружество е отправило възражение за частично погасяване на вземането за мораторна лихва, което се претендира общо от 3`968,32 €, начислена за периода от 01.09.2020 г. до 19.08.2025 г. Съгласно заключението на експерта, ответникът е осчетоводил процесната ф-ра, като е подал справка - декларация по ЗДДС за м.08. 2020 г. в предвидения срок до 14.09.2020 г., като именно това е възможно най-късната дата, въз основа на която следва да се приеме, че ответното дружество е узнало за издадения счетоводен документ. Началният момент на забавата, от който ответникът дължи мораторна лихва съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде определен съобразно разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, тъй като по делото липсват данни за уговорен м/у страните срок за 2 плащане. Според тази разпоредба, когато не е уговорен срок за плащане, задължението следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на ф-ра или на друга покана за плащане, а ако денят на получаване на ф-рата или поканата за плащане не може да се установи или те са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня за получаване на стоката или услугата. В случая, като се вземе под внимание датата 14.09.2020 г., то следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на 29.09.2020 г., при изтичане на законоустановения 14-дневен срок на 28.09.2020 г.

Безспорно, вземанията за лихви се погасяват с тригодишен давностен срок, като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, е представено от ищеца на 19.08.2025 г., като до 19.08.2022 г. вземанията за лихва не се дължат принудително поради настъпил погасителен давностен срок. За периода след тази дата до сезиране на съда се дължи лихва от 1`519.19 €, размерът на която е изчислен от съда. Ето защо акцесорният иск следва да се уважи частично до тази сума, като за горницата до претендираните 3`968,32 € следва да бъде оставен като неоснователен поради настъпила давност.

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.

От гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.79, ал 1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът „С..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от М.М.С., дължи в полза на ищеца „Д.Р.“ЕООД, ЕИК*, с управител Х.И.М., сума от 6`749.05 € - за неплатена услуга по снегопочистване по ф-ра №*/31.08.2020 г., ведно със законна лихва за забава в/у главницата от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на вземането, както и сума от 1`519.19 € - дължима мораторна лихва, начислена в/у главницата, за периода от 19.08.2022 г. до 19.08.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ този иска за горницата над присъдените 1`519.19 € до общо претендираните 3`968,32 €, касателно периода от 01.09.2020 г. до 19.08.2022 г., като неоснователен поради погасяване на тази част от вземането по давност на основание чл.111, б.„в" ЗЗД, като за тези суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по ч. гр. д. №3745 по описа на РС-П. за 2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК, „С..“ЕООД, ЕИК*, да ЗАПЛАТИ на „Д.Р.“ЕООД, ЕИК*, съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция от 1`304.37 €, а по ч.гр.д.

№3745 от 2025 г. по описа на РС-П. - 380.33 €.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Д.Р.“ЕООД, ЕИК*, да ЗАПЛАТИ на „С..“ЕООД, ЕИК*, съдебно-деловодни разноски общо от 297.07 €.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бл.ОС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Разлог, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240101710 по описа за 2025 година

Образувано е по ИМ на „Д.Р.“ЕООД, ЕИК*, с управител Х.И.М., действащо ч/з адв. Б.Б.

(АК-Б.), насочена с/у ответника „С..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от М.М.С.. Иска се от съда да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца следните парични задължения – 13`200.00 лв. главница (6`749.05 €) за неплатена услуга по снегопочистване по ф-ра №*/31.08.2020 г., 7`761.36 лв. законна лихва (3`968.32 €) – за периода 01.09.2020 г. – 19.08.2025 г., както и законна лихва за забава в/у главницата от датата на постъпване на ИМ до окончателното изплащане. Преди подаване на ИМ, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, пред РС-П.. По образуваното ч. гр. д. №3745/2025 г. е издадена заповед за изпълнение с рег.

№2298/22.08.2025 г. за претендираните суми. Ответникът е подал възражение с/у заповедта, вследствие на което ищецът е получил указания за предявяване на настоящия установителен иск (по чл.414 от ГПК). Твърди се в обстоятелствената част на ИМ следното: през 2020 г. ответникът „С..“ЕООД е бил изпълнител по договор №*/14.01.2020 г. с о.Я., с предмет „зимно поддържане на общинската пътна мрежа при зимни условия, снегопочистване и опесъчаване" за сезон 2019–2020 г., със срок до 30.04.2020 г. „Д.Р.“ЕООД е участвало като подизпълнител по договора, като е извършило снегопочистване на три конкретни пътни участъка: път №BLG1352/II-84, Ч.м. – Я./К. – Б.К. – 9 км, път №BLG2355/№BLG1352, К. – мах. Б.м. – 2 км, път №BLG2356/№BLG1352, К. – Б.К./К. – Б. – 3 км. Работата от ищеца била изпълнена качествено, в срок и била приета от ответника без възражения. На 18.05.2020 г. о.Я., е изпратила до АОП обявление за приключване на договора, потвърждавайки участието на „Д.Р.“ЕООД като подизпълнител. След приключването ищецът е издал ф-ра №* от 31.08.2020 г. на стойност 13`200.00 лв., която не била оспорена от ответника. Въпреки многократни покани и обаждания, ответникът отказал да плати задължението си. Страната се позовава на чл.303а, ал.3 от ТЗ.

Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e3ea307-4204-4834-8c0e-044b4746b91d