Решение № 2 от 17.01.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№2 гр. ХАСКОВО, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. П.А като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело № 20225600900009 по описа за 2022 година

Търговско дело № 9/2022 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба с вх. № 550/24.01.2022 г., подадена от А. А. М., с ЕГН **********, М. А. М., с ЕГН **********, Б. А. М., с ЕГН ********** и М. А. М., в качеството му на настойник на ищцата С. А. М., с ЕГН **********, всички с адрес гр. Симеоновград, ул. „Барон Хирш“ № 24, чрез упълномощения адв. М., против „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.Ш.№ 67А. Претендира се застрахователно обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва.

ИЩЦИТЕ А. А. М., М. А. М., Б. А. М. и М. А. М., в качеството му на настойник на С. А. М., твърдят в исковата си молба, че на 11.01.2021 г., около 17:00 ч., на ПП I-5, при км 215, обл. Стара Загора, водачът на т.а. марка и модел „Ф.Т.“, с рег. № **** А. Д. П. нарушил правилата за движение, като загубил контрол на управляваното от него МПС, излязъл вляво от пътя и се ударил в предпазна еластична ограда (мантинела), вследствие на което се преобърнал на пътното платно. При реализираното ПТП била причинена смъртта на М. А.Х.

– пътник в автомобила.

За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 284-р/1276/2020 г. Било образувано ДП № 71/2021 г., по описа на РУ – Казанлък и след приключването му бил внесен обвинителен акт срещу А. Д. П., по който било образувано НОХД № 2711/2021 г., по описа на ОС – Стара Загора, приключило с влязла в сила на 31.12.2021 г. Присъда № 21 от 13.12.2021 г., с която А. Д. П. е признат за виновен, в това, че на 11.01.2021 г. в с. Ягода, общ. Мъглиж, обл. Стара Загора, на път ПП I-5, км 215, в посока север-юг, при управление на МПС – товарен автомобил марка и модел „Ф.Т.“, с рег.

№ ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, в резултат на което е изгубил контрол на управление му и с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на М. А.Х. – престъпление по ч. 343, ал. 1, б. „в“, предл. I-во, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 58а и чл. 54 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено.

1

Починалата при инцидента М. А.Х. била майка на А. А. М., М. А. М., Б. А. М. и С. А.

М.. Децата и майката били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. В атмосфера на любов и подкрепа починалата била отгледала и възпитала децата си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Ищците понА.ли тежко загубата на М. Х. – починала нелепо и неочаквано за тях и след инцидента те били загубили своя найблизък човек – родната си майка.

Починалата била силно привързана към децата си, отнА.ла се еднакво добре към всички тях и във всеки важен момент била засвидетелствала майчината си обич и подкрепа към всяко дете. М. Х.ва подпомагала децата си и споделяла ежедневието си с тях, обичала да прекарва време с тях. Била до тях винаги, показвала обичта и отдадеността си на семейството. Била успяла да изгради специална връзка с всяко от децата си, общувала с тях ежедневно, интересували се един от друг. А. М., М. М. и Б. М. били съхранили дълбоката връзка с майка си, създадена от ранна детска възраст. С. М. също била много привързана към майка си и постоянно търсела нейните внимание и подкрепа.

Починалата М. Х.ва била добра, грижовна и любяща майка, която ищците приемали за авторитет и пример. М. и Б. подпомагали майка си с мъжките задължения в домакинството, подкрепяли я, включително и финансово. А. и С. поделяли с нея домакинските задължения.

Трагичната загуба на родител белязала живота на ищците, като ритъмът им на живот сега бил изцяло подчинен на скръбта на починалата им майка. Щели да изпитват болка и да скърбят до края на дните си. А. М. била станала мрачна, некомуникативна и затворена.

Изгубила била родната си майка внезапно и по трагичен начин, което тежало и разстройвало постоянно. М. М. и Б. М. също се били променили след смъртта на М. Х.ва.

Често гледали семейните снимки и с мъка си спомняли за всички преживени мигове с майка си, а и всичко в дома им напомняло за М. Х.ва. Били станали апатични, тревожни и били изпаднали в тежко емоционално състояние и се оплаквани от напрежението, което чувствали. Когато загубили майка си, А. М. била на 27 години, М. М. на 29 години, Б. М. на 24 годни и С. М. едва на 9 години.

С. М. била загубила майка си в период, когато най-силно имала необходимостта от нейните грижи и внимание, страхувала се от това, че вече я няма майка . Отказвала да се храни, да излиза извън и да общува с връстници, плачела постоянно, стряскала се насън и изпитвала постоянно безпокойство. Б., М. и А. си поделяли грижите за сестра си и се опитвали да компенсират липсата на майка им. Ищците били безвъзвратно лишени от възможността да имат подкрепата на майка си в живота, да могат да разчитат на нея и да споделят житейските събития с нея.

Моралните страдания и болки на ищците, скръбта от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през целия им живот. Загубата на толкова близък човек се била отразила негативно в емоционален и психологически план върху ищците.

Към момента на събитието, виновният водач, който е управлявал л.а. „Ф.Т.“, с рег. № **** имал валидна задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена със „ЗК „Лев Инс“ АД, обективирана в полица № BG/22/120000793150, валидна от 16.03.2020 г. до 16.03.2021 г.

На 22.02.2021 г. била отправена претенция от Б. М., А. М. и М. М., а на 09.07.2021 г. и от С. М.,чрез настойника й до застрахователя на отговорния за ПТП-то водач – „ЗК „Лев Инс“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение на всеки от ищците. Към момента на подаване на исковата молба, въпреки че бил изтекъл законоустановения срок, застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявените извънсъдебно претенции, което обуславяло правния интерес на ищците.

Ищците претендират съда да осъди ответното застрахователно дружество „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД да заплати на всеки от тях сумата от по 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 11.01.2021 г., при което била причинена смъртта на тяхната майка М. А.Х., ведно със 2 законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 22.02.2021 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се и деловодни разноски.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците, с която се оспорват твърденията, изложени в отговора на исковата молба. Сочи се, че всеки от ищците имал правен интерес от предявяване на исковете, като към застрахователните претенции били приложени всички документи, с които молителите разполагали, поради което била изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ. Оспорват се като неоснователни твърденията, че бездействието на медицинските лица била причина за смъртта на М. Х..

Оспорва се и направеното от ответника възражение за съпричиняване. Необосновано било твърдението, че правилно поставен колан, ако М. Х.ва е била без такъв, щял да обезопаси починалата. Въртеливото движение на МПС-то обратно на часовниковата стрелка и преобръщането надясно правели предпазния колан неефективен и той нямал задържащо действие. Съобразно нормите на чл. 409, вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ, лихвата за забава се дължала от датата на сезиране на застрахователя – 22.02.2021 г. Оспорва се и искането с правно основание чл. 219 от ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения адв. Т., оспорва исковете в цялост, както по основание, така и по размер.

Оспорват се основанието и интереса на ищците да предявят претенция за репариране на неимуществени вреди по съдебен ред. По подадено уведомление пред ЗК Лев Инс АД била образувана щета 0000-1000-01-21-7106 и застрахователна претенция от 22.02.2021 г., 40 дни след събитие. Застрахователят не се бил произнесъл по случая поради липса на доказателства и поискал допълнителни документи. В констативния протокол не били описани починали лица, а М. Х.ва била описана като пътник с фрактура, водачът не бил изобщо пострадал, имало още една пострадала с разкъсно-контузна рана, а по автомобила не били отбелязани щети.

Оспорват се твърденията за съществували отношения привързаност, обич и доверие между ищците и починалата, които да са били прекъснати единствено поради настъпилото ПТП. Нямало данни ищците и починалата да са живеели в общо домакинство, за периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения. Оспорват се твърдениятa за търпени от ищците неимуществени вреди – изключителни болки и страдания, болка и тъга поради непрекъснати мисли за майка им, тъй като повече ищци имали семейства и свои низходящи.

Оспорва се причинно-следствена връзка между процесното събитие и настъпилия летален изход за М. Х няколко дни след пътния инцидент. Нямало данни от събитието М. Х. да е получила тежки увреждания несъвместими с живота. Водачът не бил пострадал, втората пътничка била с леко нараняване, по автомобила нямало щети, катастрофата била с нисък интензитет и не обосновавала летален изход. Видно от мотивите към присъдата било, че водачът А. П. бил управлявал автомобила със сравнително ниска скорост от 60 км/ч и въпреки, че завоят бил широк, водачът бил загубил устойчивост, защото рязко бил натиснал спирачки и още бил намалил скоростта на движение, ударил се в еластична ограда и в следствие на удара, се завъртял обратно на часовниковата стрелка и се преобърнал на пътното платно на дясната си част и спрял. М. Х. била изпаднала от купето на автомобила и намерена с гръб върху дясното платно по посока на движението на около 2-3 метра от автомобила. Правилно поставен предпазен колан щял да я обезопаси напълно. М. Х била починала от тежки травми в областта на корема и таза, разкъсана външна хълбочна артерия вляво и набиране на кръв в коремната кухина, като медицинските лица не били открили проблема своевременно и за 7 часа след събитието тя била починала от кръвозагуба.

Релевира възражение за съпричиняване от страна на починалата М. Х., която не пътувала с правилно поставен предпазен колан. Видно от мотивите към присъдата, М. Х. била пътувала без поставен колан на предна дясна седалка, в нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като смъртта ѝ била настъпила, защото изпаднала от превозното средство.

Оспорват се исковите претенции и по размер, като прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, проглА. в чл. 52 от ЗЗД. Претендираната от ищците сума била в 3 изключително завишен размер, с оглед минималната работна заплата към настъпване на събитието.

Оспорва се още дължимостта на акцесорните искове за лихва. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят изпадал в забава 3 месеца, след като бъде уведомен и му били представени всички необходими документи.

Направено е искане с правно основание чл. 219 от ГПК за конституирането на трето лице помагач на страната на ответника – А. Д. П., водач на автомобила. Интересът от привличането му се обосновава с правото на застрахователя на регрес по чл. 433, ал. 1, т. 1, вр. чл. 432, ал. 3 от КЗ към водача, ако се установи, че умишлено е причинил смъртта на М.

А.Х. или поради груба небрежност, както и в случаите по чл. 500 от КЗ, когато е управлявал под въздействието на наркотик или друго упойващо вещество, евентуално поради управление на МПС с техническа неизправност, която не е отстранил.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба, с който се поддържат доводите, изложени в отговора на исковата молба.