Решение № 634 от 02.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Виктория М. Станиславова

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100512818 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20152381/06.07.2021 г. по гр. д. № 10100/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 145 състав, е отхвърлен предявеният от „С.Е.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД/, ЕИК ****, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД дължи на „С.Е.“ ЕООД сума в размер от 1 323,38 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платени разноски по гр. д. № 2192/2017 г. по описа на РС – Дупница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 24.07.2019 г., до окончателното плащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 42818/2019 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „С.Е.“ ЕООД е осъден да заплати в полза на ответното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД/ сумата в размер на 100,00 лева – разноски в първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ищеца „С.Е.“ ЕООД, чрез адвокат Р.Д., САК. Излагат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение.

Конкретно се твърди, че при неправилен анализ на доказателствата по делото, решаващият районен съд е формирал погрешен извод за недоказаност на твърденията на ищеца относно осъществено от ответното дружество противоправно поведение, изразяващо се в незаконосъобразно издаване на фактура за начислена електрическа енергия въз основа на извършена в нарушение на ПИКЕЕ от 2013 г. /отм./ проверка. По същество се оспорва приетото от районната инстанция, че ищецът не е положил грижата на добрия търговец и не е проверил дали операторът на електроразпределителната мрежа е изпълнил предвидената процедура в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ от 2013 г. /отм./. Изтъква се, че ищецът „С.Е.“ ЕООД е единствено лицензиран търговец на електрическа енергия и като такъв няма право и задължение да отчита електромери и да установява верните и точни размери на 1 потребените от абонатите количества електрическа енергия, нито да извършва или да участва в проверки на средства за измервания, електромери или съоръжения, които не са негова собственост, респективно да съставя протоколи за извършването на подобни проверки. Развиват се доводи, че като лицензиант – търговец на електрическа енергия, ищецът не разполага с правомощия да преценява законосъобразността на действията на оператора на електроразпределителната мрежа. Нещо повече, ищецът нито е участвал в процесната проверка, нито е бил поканен да участва в нея, нито изобщо е бил уведомен, че такава ще се състои. На следващо място се твърди, че в процесната хипотеза противоправното поведение на ответното дружество е установено и с влязлото в сила решение по гр. д. № 2192/2017 г. по описа на РС – Дупница, по което ответникът е бил привлечен по реда на чл. 219 ГПК като трето лице – помагач на страната на „С.Е.“ ЕООД. С посоченото решение е признато за установено по предявения от „Д.Д.-Д.“ ООД срещу „С.Е.“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Д.Д.-Д.“ ООД не дължи на „С.Е.“ ЕООД сумата от 9 334,50 лева, начислена по издадена фактура № 0003166652/31.10.2017 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД електроразпределителното дружество е осъдено по предявения срещу него обратен иск да заплати на „С.Е.“ ЕООД горепосочената сума в размер на 9 334,50 лева.

Въззивникът обосновава твърденията си за неправомерно поведение на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД при издаване на процесната фактура № 0003166652/31.10.2017 г. и с аргумент, че при законосъобразно поведение на последния при извършване на проверката и обективиране на същата в съставения констативен протокол в съответствие с изискванията на приложимите ПИКЕЕ, изводите на РС – Дупница биха били за неоснователност на предявените пред него искови претенции, а не както е в настоящия случай. По изложените съображения се поддържа, че в резултат на поведението на ответното дружество и по вина на същото ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разноските, за които е бил осъден и е заплатил в полза на крайния потребител по гр. д. № 2192/2017 г. по описа на РС – Дупница. Поради това и с оглед отделения по делото като безспорен факт на плащане на възложените в тежест на „С.Е.“ ЕООД разноски по гр. д. № 2192/2017 г. по описа на РС – Дупница, въззивникът счита за установени по делото всички елементи от фактически състав на чл. 49 ЗЗД. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което искът да бъде изцяло уважен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД/ е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, чрез юрисконсулт Н.С.. Поддържа се неоснователност на заявените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение и се моли за неговото потвърждаване. Претендират се разноски за въззивното производство.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната съдебна инстанция въззивникът „С.Е.“ ЕООД, редовно призован, представлява се от адвокат К.Г.-Б., САК.

Процесуалният представител заявява, че поддържа въззивната жалба и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на исковата претенция. Претендира сторените разноски съобразно приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната съдебна инстанция въззиваемата страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, редовно призована, не изпраща процесуален представител. С молба от 14.02.2023 г. последната е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба и е отправила искане към съда за нейното отхвърляне.

Претендира присъждане на сторените разноски съобразно инкорпориран в молбата списък с разноски по чл. 80 ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV Д въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че с влязло в сила съдебно 2 решение по гр. д. № 2192/2017 г. по описа на РС – Дупница е признато за установено, че „Д.Д.-Д.“ ООД не дължи на ищеца в настоящото производство – „С.Е.“ ЕООД, сума по фактура № 0003166652/31.10.2017 г. на стойност 9 334,50 лева, която сума е била изчислена и начислена от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД въз основа на Констативен протокол № 3020148/28.09.2017 г. от отдел „Нетехнически загуби“ към електроразпределителното дружество и съгласно ПИКЕЕ от 2013 г. /отм./. В рамките на образуваното от „Д.Д.-Д.“ ООД срещу „С.Е.“ ЕООД исково производство ответникът в настоящото производство – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е бил привлечен в качеството на трето лице – помагач на страната на „С.Е.“ ЕООД. Ищецът счита, че действията на служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД по съставяне на Констативен протокол № 3020148/28.09.2017 г. и начисляване на недължима сума от 9 334,50 лева по фактура № 0003166652/31.10.2017 г. съставляват незаконосъобразни действия, доколкото те са извършени при неспазване изискванията на действащите ПИКЕЕ от 2013 г. /отм./. Поддържа, че именно в следствие на тези незаконосъобразни действия на ответника „С.Е.“ ЕООД е претърпял имуществени вреди в размер на платените разноски, които е бил осъден да заплати с решението, с което искът на „Д.Д.-Д.“ ООД срещу него е бил уважен. При тези твърдения счита, че е налице фактическият състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, а отговорност за вредите следва да понесе ответникът. При тези аргументи моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на претендираното обезщетение, ведно със сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага съображения, че искът е недопустим, доколкото цели пререшаване на въпрос, решен с влязло в сила решение по гр. д. № 2192/2017 г. по описа на РС – Дупница и в. гр. д. № 75/2019 г. по описа на ОС – Кюстендил. Оспорва иска и като неоснователен, като сочи, че не е налице фактическият състав на непозволеното увреждане. Поддържа, че издаването на фактура за проверка било в съответствие с нормативните правила, разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г. /отм./ и сключения между страните рамков договор. Отделно – претендираните разноски не били вреди, произтичащи от незаконосъобразен акт, а били резултат на реализирано право на съдебен процес. Излага подробни съображения от правна страна за приложното поле на чл.

78, ал. 10 ГПК. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 42818/2019 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав, от което се установява, че на 24.07.2019 г. „С.Е.“ ЕООД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за сумата от 1 323,38 лева – сторени от заявителя съдебни разноски в производството по гр. д. № 2192/2017 г. по описа на РС – Дупница, за които отговаря длъжникът.

С разпореждане от 16.08.2019 г. по ч. гр. д. № 42818/2019 г. по описа СРС, 145 състав, заповедният съд е указал на заявителя да изложи фактическите обстоятелства за основанието, на което твърди, че длъжникът му дължи претендираната сума, представляваща разноски в производството по гр. д. № 2192/2017 г. по описа на РС – Дупница, като конкретно уточни дали твърди, че длъжникът се е обогатил със заявената сума за сметка на заявителя, или твърди, че същата представлява вреда от противоправно поведение на длъжника, съответно да посочи в какво се изразява противоправността на деянието и откъде следва причинната връзка с вредата, или дължимостта се основава на други факти и обстоятелства.

С писмена молба вх. № 3066792/11.09.2019 г. заявителят е изложил конкретни фактически обстоятелства във връзка с основанието, на което счита, че му се дължи претендираната сума. Посочил е, че на 31.10.2017 г. ответното дружество е издало фактура № 0003166652 на стойност 9 334,50 лева, на основание на Констативен протокол № 3020148/28.09.2017 г. от отдела му “Нетехнически загуби“ и ПИКЕЕ от 2013 г. /отм./. С влязло в сила решение по гр. д. № 2192/2017 г. по описа на РС – Дупница било установено, че не съществува валидно вземане за сумата от 9 334,50 лева. По така посоченото дело сумата била призната за недължима поради извършени незаконосъобразни действия на ответното дружество, с оглед на което заявителят счита, че нейното издаване е било основна причина за развилото се исково производство пред РС – Дупница, с крайния съдебен акт по което ищецът е бил осъден да заплати разноски в размер на претендираната сума от 1 323,38 лева. Излага, че заплащането на тези разноски представлява вреда за него, настъпила в причинна връзка с незаконосъобразното издаване на фактура № 0003166652/31.10.2017 г.