Решение № 191 от 08.06.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Костинброд, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20241850101073 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца – М. Н. Ц., ЕГН **********, чрез адвокат Е. И., срещу „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК ******, с която иска да бъде прогласена нищожност на договор за кредит от 13.07.2023 г., поради противоречие с императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради противоречие на принципа на добрите нрави чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, поради заобикаляне на закона - материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК.

Претендира разноски.

Ищцата е освободена от задължение за заплащане на такси и разноски.

От страна на процесуалния представител се претендира заплащане на възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА в размер на 732 лева с ДДС. Представя списък по чл. 80

Твърди се в ИМ, че на 13.07.2023 г. е сключила договор за кредит с ответника, съгласно който й е предоставена заемна сума от 950 лева при фиксирана лихва от 25.20% и ГПР от 28.32%, като заемът е следвало да бъде обезпечен с поръчител или банкова гаранция, като е уговорено при неизпълнение на задължението за обезпечение да се начисли неустойка от 400.17 лева, която е следвало да бъде заплащана на части, с всяка погасителна вноска.

Твърди недействителност на клаузата за неустойка поради неприсъщата й функция в 1 конкретното правоотношение, в каквато насока твърди недобросъвестност на кредитора и оскъпяване на кредита.

Твърди, че поради невключване на неустойката при изчисление на ГПР, същият не отразява реалния лихвен процент.

Твърди недействителност поради непосочване на точния размер на лихвата и ГПР – чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.

В срока за отговор ответника подава такъв, чрез адвокат Х. М., с който оспорва предявения иск, като изразява становище: че недействителността на клаузата за неустойка не довежда до такава за целия договор; че ищцата се е запознала с договора, съгласила се е с клаузите му, както и с тези от ОУ; че клаузата за неустойка не заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като максималния размер на ГПР към момента на сключване на договора е в размер на 65.60%; че неустойката не следва да се включва към ГПР, тъй като дължимостта й е настъпила след сключване на договора; че ищцата е била уведомена за всикки възможни куми, с които е могъл да се задължи; че не е упражнено право на отказ; че е бил наясно с икономическите последици от сключване на договора, че ищцата има шест договора с ответника в периода 2020-2023 г. и е наясно с условията.

Иска отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В срока за отговор, чрез адвокат М., ответника СТИК – КРЕДИТ“ АД подава насрещен иск, с който иска осъждане на ищцата М. Н. Ц. да му заплати сумата от 765 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 972118/13.07.2023 г. в общ размер на 942,64 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Предявява и евентуална насрещна претенция – при уважаване на иска на ищцата за недействителност на договора в цялост, да бъде осъдена М. Н. Ц., да му заплати сумата от 765 лева, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 972118/13.07.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Претендира разноски в размер на 360 лева с ДДС и заплатена ДТ в размер на 50 лева.

Представя списък по чл. 80.

Твърди: сключване на договора между ищцата по първоначалния иск и ищеца по насрещния; предоставяне на заемната сума чрез Изипей; неизпълнение на задълженията на Ц. да върне кредита при условията и срока на договора; непредставяне на обезпечение и активиране клаузата на неустойка; че са направени две плащания по договора в общ размер на 185 лева, съответно 135 лева на 26.08.2023 г. и 50 лева на 10.09.2023 г.; че задълженията на Ц. към момента са в общ размер на 5 395.85 лева 942.64 лева главница, 330.05 лева договорна лихва, 1 643.07 лева неустойка и 2 480.09 лева за други разходи.

Прави изявление за предсрочна изискуемост.

2

В срока за отговор по насрещния иск М. Ц. подава такъв чрез адвокат И., като оспорва предявените насрещни претенции и иска отхвърлянето им.

При евентуалност прави възражение за прихващане между претендираната сума от 765 лева с сумата от 2 234 лева, получена без правно основание на основание нищожни клаузи /възнаградителна лихва от 538 лева, неустойка от 1 216 лева, и такса за удължаване на от 480 лева, включени в във всяка една от погасителни вноски в посочения общ размер/.

Не сочи обстоятелства за тези вземания, като препраща към отговора на ИМ.

В съдебно заседание ищеца и ответника не се явяват, като не се явяват и упълномощените представители, от които са постъпили изявления, с които искат разглеждане на делото.

По делото са ангажирани само писмени доказателства от страните.

Предвид направените изявления и представените писмени доказателства, неоспорени съдът приема за установено по несъмнен начин следното:

На 13.07.2023 г., ищцата, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за паричен заем № 972118 с ответника „Стик Кредит“ АД.

Договорено е отпускане на заемна сума от 950 лева, която е следвало да бъде върната на двадесет и четири месечни вноски, първата от които на 13.08.2023 г. в размер на 27.31 лева, а последната на 13.07.2023 г. в размер на 115.21 лева, като освен заемната сума е следвало да бъде заплатено и възнаграждение – договорна лихва в размер на 349.92 лева.

Договорен е лихвен процент 25.2%, като е посочено ГПР в размер на 28.32%. По отношение на ГПР в договора е посочено, че не включва възможни неустойки при неизпълнение.

С договора – чл. 1, ал. 9 и чл. 17, е създадено задължение за ищцата като кредитополучател, в срок от три дни от сключване на договора от страна да представи обезпечение – поръчител, одобрен от ответника или банкова гаранция. Уговорено е – чл. 27, ал. 1, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение от страна на ищцата се дължи в полза на кредитодателя неустойка в размер на 0.9% на ден върху усвоената заемна сума. В същата разпоредба е посочено, че оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита се базират на предположение, че ще бъде представено обезпечение.

В погасителния план, създаден при сключване на договора, е посочено и задължение за месечно плащане на неустойката – с всяка погасителна вноска, при което тези вноски са намаляващи и прибавени към цитираната увеличаваща се месечна вноска формират обща погасителна вноска от 127.06 лева за всяка падежна дата. По този начин общата дължима сума по договора е в размер на 3 049.53 лева, в което число са главница, договорна лихва и неустойка.

Договора е сключен по реда на ЗПФУР.

Предвид изявленията на страните съдът приема за доказани фактите, че сумата от 950 лева е предадена на ищцата, както и че по договора са направени две плащания в общ размер на 185 лева /135 лева на 26.08.2023 г. и 50 лева на 10.09.2023 г./.

3

При тези несъмнено установени факти, без да са налице никакви основания да бъдат игнорирани представените писмени доказателства съдът намира, че представения писмен договор е недействителен, предвид следното.

В представения договор изрично е записано, че ГПР не включва възможни разходи, които може да се заплатят при неизпълнение на договорни задължения.

В същото време обаче е налице начисляване на суми за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение, което разгледано самостоятелно също е недействително предвид факта, че задължение за обезпечение се въвежда като условия за сключване на договора, а не може да се формулира като последващо задължение, при неизпълнение на което се предвижда санкция в размер на опредЕ. парична сума.

Доколкото разходите за неустойка не са включени в ГПР, съобразно мотивите на Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., това се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е пропорционално и да има възпиращ ефект.

Съдът намира, че лишаването на заявителя от възнаграждение по договора за кредит е пропорционално и ще има възпиращ ефект за прекратяване на практиката, която е трайна в използването на именно кредитодателя за договаряне на поръчителство и осигуряване на поголямо възнаграждение, което се осъществява чрез заобикаляне на изискванията на закона за максимален ГПР.

Според съда уговарянето на такъв вид и размер неустойка няма нищо общо с обезпечителната функция на неустойката, предвидена като предварително определяне на възможните вреди от неизпълнение на договорни задължения. Размера на неустойката, която надхвърля заемна сума и възнаградителна лихва, както е в случая, представлява недопустимо задължаване на потребителя в противоречие с морала. Основание за този извод на съда е и факта, че съгласно цитираната част от разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от договора показва установеното с договора задължение за представяне на обезпечение, а определянето на неустойката по месеци съобразно уговореният й размер от 0.9% показва ясно целта за реализиране на допълнително възнаграждение над максимума, определен в чл. 19 от ЗПК.

Извън това може да се отбележи, че извън уговорените плащания на главница, договорна лихва, лихва при забава и неустойка за непредставяне на обезпечение, с чл. 28 от договора е уговорена допълнителна неустойка в размер на 1% на ден на ден от размера на просрочената сума.

Видно е от представените ОУ, че е необходимо обезпечението да обхваща всякакви дължими суми по договора, в това число и такси и самата неустойка, което е нелогично, след като няма основание за неустойка при представяне на обезпечение, като по този начин се създава невъзможност да се осигури обезпечение и на задължението за неустойка при 4 непредставяне на обезпечение. Според съда това показва и очевиден стремеж от заобикаляне на закона от страна на ответника при сключване на договора, който е по реда на ЗПФУР, като този начин не предполага повече действия след предаване на заемна сума, а така също следва да се отбележи, че представянето на обезпечение предхожда сключването на договора, а не се представя впоследствие.

Поради това е основателен иска на ищеца и следва да бъде признат за недействителен – нищожен, Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1424275/13.07.2023 г., сключен между ищцата и ответника, като основание за това е чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а извън това може да се говори за недействителност поради противоречие с морала.

По исковете на Стик кредит съдът намира за неоснователен иска за осъждане на ищцата да му заплати сумата от 765 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 972118/13.07.2023 г. в общ размер на 942,64 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. При недействителност на договора за кредит няма задължение за заплащане на суми по посочения договор, след като на основание чл. 23 от ЗП при недействителност се дължи чистата заемна сума. Поради това следва да бъде отхвърлен този насрещен иск.

Основателен е заявения евентуално съединен насрещен иск, като бъде осъдена ищцата да заплати на ответника чистата стойност на кредита – заемната сума, намалена с платените суми по заемното правоотношение – сумата от 185 лева, тоест е основателна изцяло заявената претенция за сумата от 765 лева, представляваща неизплатената част от чистата стойност на договор за заем от 13.07.2023 г. Основателна е претенцията за заплащане на лихва за забава, след като с заявяване на тази насрещна претенция, на основание чл. 240 от ЗЗД заемателят трябва да върне заетите пари, като трябва да стори това в срок от един месец от поканата, съответно един месец след отправяне на поканата той е в забава и дължи лихва за забава. Съответно следва да се отхвърли иска за заплащане на законна лихва за периода от 27.05.2025 г. – датата на предявяване на насрещния иск до 27.06.2025 г.