Решение № 21 от 26.04.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Враца , 26.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Неделин Й. Захариев като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20201420102075 по описа за 2020 година

Предявени са за установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 348/2020г. на ВРС обективно съединени искове от ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, гр.София против С. А. Й. от гр.Враца за признаване за установено, че ответника дължи сумата от 498.32 лева, представляваща главница по договор за заем № 5468268/12.09.2018 г., сключен с „Вива Кредит” ООД като кредитор; договорна лихва от 39.43 лв. за периода от 26.09.2018г. до 13.02.2019г.; 155.88 лв. неустойка,154.66 лв.-такса за експресно разглеждане на документите;185.00лв.-разходи и такси за експресно разглеждане на документите;22.54 лв.лихва за забава върху непогасената главница за периода 14.02.2019 г. до 28.01.2020 г. датата на подаване на заявлението, както и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Ищецът твърди, че с договор за цесия, сключен на 01.12.2016 г. е придобил вземането на кредитора, с което обуславя правния си интерес и процесуалната си и материална легитимация да претендира изпълнение на задължението за плащане на ответника.

Впоследствие с молба от 30.09.2020 г. ищецът е оттеглил иска си сумата от 39.43 лв. за периода от 26.09.2018г. до 13.02.2019г. и за сумата от 22.54 лв.-лихва за забава върху непогасената главница за периода 14.02.2019 г. до 28.01.2020 г. датата на подаване на заявлението.

Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД и са процесуално допустими.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответника, чрез назначения му особен представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковете. Не оспорва наличието на 1 сключен договор за паричен заем, но оспорва сключения договор за цесия да е достигнал до знанието на заeмателя. Развива подробни съображения за липса на уведомление за извършената цесия на ответника и несъответствие на кредитния договор с норми на ЗПК.

Навеждат се доводи за противоречие на клаузи от договора на добрите нрави, както и възражение за тяхната нищожност на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, както и за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и чл.147, ал.1 ЗЗП.

За да се произнесе по основателността на исковете, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:

По ч.гр.д. №348/2020 г. на Районен съд-Враца на 10.02.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено С. А. Й. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.Враца, ул. „Васил Кънчов” № 94, ет. 6,, ап. 35 да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, с ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Панайот Волов”, № 29, ет. 3, п.к. 1527, тел. **********, представляван от ЯНИСЛАВ БИРИСЛАВОВ ЯНАКИЕВ – управител и И. К. Т. – юрисконсулт следните суми: 498.32 лв. представляваща главница по договор за паричен заем № 5468268 от 12.09.2018 г. и Приложение № 1/01.08.2019г. към рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 02.08.2019 г.; 39.43 лв. договорна лихва за периода от 26.09.2018г. до 13.02.2019г.; 154.66 лв. такса за експресно разглеждане на документи; 155.88 лв. неустойка за неизпълнение на задължение; 185 лв. разходи и такси за извън съдебно събиране; 22.54 лв. законна лихва за период от 14.02.2019г. до 28.01.2020г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на заявлението в съда 07.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането и разноските по делото – 25.00 лева държавна такса и сумата от 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Между „Вива кредит” ООД и С. А. Й. е сключен договор за паричен заем Вивакредит ПЛАН № 5468268/12.09.2018 г., за сумата от 600 лв. Уговорено е погасителната вноска да е в размер на 77.07 лв., в която са включени част от дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане при срок на заема 22 седмици и 11 бр. вноски. Фискирания годишен лихвен процент е 40.31%. Общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане е 1038.29 лв. Годишният процент на разходите е 49.35%.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави обезпечение на задълженията по договора, а именно – физическо лице поръчител, което следва да отговаря на изрично разписани изисквания на заемодателя или банкова гаранция като при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 190.52лв. В чл. 11 от 2 сключения между страните договор заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно място във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорската мрежа на заемодателя, подробно изброени в интернет – страницата на заемодателя – www.vivacredit.bg и на интернет страницата www.vivacredit.bg.

Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. и приложение № 1 към него вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, гр.София. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него.

Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.

Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от ищеца за прехвърляне на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника, без данни, че е стигнало до ответника.

От заключението на назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че договорената сума в размер на 600 лв. по кредитния договор е изплатена в брой на заемателя С.Й. на 12.09.2018 г. съгласно разходен касов ордер №10/12.09.2018 г. издаден от „Вива Кредит” ООД.

По изготвения и подписан погасителен план към кредитния договор са направени плащания от заемателя както следва:на 27.09.2018 г. е внесена сума в размер на 95лв., на 15.10.2018 г. е внесена сума в размер на 105лв. и на 21.12.2018 г. е внесена сума в размер на 50 лв. С извършените плащания са погасени задължения по пера, както следва: плащане по главница-101.68лв., платена договорна лихва-17.82 лв., платена неустойка-34.67лв., такса експресно разглеждане-35.86 лв. и разходи за събиране на вземане 60 лв. Последната падежна дата съгласно подписания погасителен план по договора е 13.02.2019 г., към която дата е станало изискуемо цялото непогасено задължение по кредитния договор. След направени плащания са останали дължими суми по пера по кредитния договор, както следва: 498.32лв.-договорна главница, 39.43лв.-договорна лихва, 155.88лв.-неустойка по чл.4, т.2, ал.2 от договора, 154.66 лв.- такса за експресно разглеждане на кредита по чл.1, т.2, ал.3-154.66лв. Съгласно експертното заключение „Вива Кредит” ООД е натрупал разходи по събиране на просрочените задължения с уведомяване на заямателя за просрочените задължения по кредитния договор в размер на 245 лв., от които са погасени 60 лв. и са останали дължими 185 лв.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Видно от приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответника уведомление по чл.99, ал. 3 ЗЗД на посочения в договора за кредит адрес, като същото е върнато, като неполучено. Съгласно съдебната практика обаче уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от 3 значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Към исковата молба е приложено уведомление (потвърждение) за извършената цесия, което е връчено на ответника с преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че е налице валидно връчване на уведомление за прехвърляне на вземането. (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).

Следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са направени в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/.

Съдът приема, че договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта не се установява да е по малък от 12. Липсват нарушения на формата съгласно специалния закон – ЗПК, като при това положение съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията на усвояването му; лихвен процент по кредита и условията на прилагането му; годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

В настоящия случай всички тези изисквания са спазени. В чл.3 от договора е посочен общият размер на кредита (1038.29 лв.) и условията за усвояването му. Записани са и условията за издължаването, като е посочен размерът на вноските, техният брой, периодичността на плащанията, падежите на всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент, общият размер на дължимата сума и годишен процент на разходите. Макар да няма отделен документ с наименование „погасителен план“, в съдържанието на договора е поместена цялата изисквана информация от чл.11, ал.1 от ЗПК. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – за посочване на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в погасителния план единствено 4 при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.