Присъда № 19 от 19.12.2024, Районен съд - Дулово

МОТИВИ

Към Присъда № 19/19.12.2024 г. по НОХД 107/2023 г. по описа на РС - Дулово,

Подсъдимият Ф.О.Ф., роден в ****, живущ в**********, с ЕГН **********, е признат за НЕВИНОВЕН в това, че ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на **** г. малко след **** часа в *******, в условията на съучастие като съизвършител с М. М. К., с ЕГН **********, от ****, *****, е причинил на Б. Н. К., с ЕГН **********, от*************, ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА - лека телесна повреда – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.

Подсъдимият М.М.К., роден в ****************, с ЕГН **********, е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на ****г. малко след *** часа в *****, в условията на съучастие като съизвършител с Ф.О.Ф., с ЕГН **********, от ****, е причинил на Б. Н. К., с ЕГН ******************, от **************, ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА - лека телесна повреда – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.

Предявен е от частния тъжител и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск солидарно срещу двамата в размер на 7 000.00 (седем хиляди) лв. за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като процесуално допустим, своевременно предявен и е конституиран частният тъжител в качеството на граждански ищец по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител намира повдигнатото с тъжбата обвинение против двамата подсъдими за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, като предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която признае подсъдимите за виновни в извършване на престъплението, за което са предадени на съд и им наложи съответното наказание.

Подсъдимите Ф.О.Ф. и М.М.К. се явяват в съдебно заседание, представляват се от упълномощен защитник, който пледира съдът да постанови оправдателна присъда, с която да признае подсъдимите за невиновни и да ги оправдае по повдигнатото с тъжбата обвинение.

Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено следното:

На ****г. вечерта тъж. Б.Н. К.бил на гости в св. Х.Х.Х. в **********. Двамата консумирали алкохол (около две малки ракии) и малко след полунощ, вече на ****** г., тъжителят решил да се прибере у дома. Къщата на тъж. Б. Н. К. се намира на около 500 м от дома на св. Х. Х. Х., като по пътя се минава покрай автобусна спирка в центъра на селото.

Малко след полунощ, тъжителят минавал край въпросната спирка и забелязал там група младежи. По същото време на спирката (представляваща малък навес с пейка, осветен слабо от улично осветление) били подс. Ф.О.Ф. и подс. М.М.К., както и техни познати – св. И.Г.Ф. и лицето Д.Р.М.. Подс. М.М.К. бил дошъл с личния си автомобил ***, който паркирал край спирката, а Д.М. бил спрял своя автомобил пред спирката и разговарял по телефона. Тъж.

Б.Н.К., притеснен дали синът му не е сред събралите се, решил да се доближи и да провери 1 кои са лицата на спирката. След като се приближил, той влязъл в конфликт с групата – обърнал се към младежите с обидни думи („наркомани“) и им извикал заплашително:

„Давам ви 18 секунди да се махнете от там!“.

От показанията на свидетелите е установено, че тъж. Б.Н.К. е бил във видимо нетрезво състояние – неадекватен, с неустойчива походка и миришещ на алкохол. Въпреки отправените закани, младежите първоначално не напуснали мястото. Тъжителят се отдалечил към дома си (намиращ се наблизо, на ~100 м), заявявайки, че „сега ще се върне“.

Скоро (няколко минути) след това тъж. Б.Н.К. се завърнал на спирката, носейки в ръце дълъг остър метален предмет – по свидетелски показания описан като „меч“ или „сабя“. Той размахвал оръжието над главата си и викал към младежите: „Сега ще видите вие, наркомани!“. Подсъдимите и приятелите им се намирали под навеса на спирката. При приближаване на тъжителя, който първо ударил с металния предмет по близкия метален контейнер за боклук (от удара се чул силен шум), подс. Ф.О.Ф. реагирал: изправил се и посрещнал тъж. Б.Н.К. непосредствено до спирката. Подс. Ф.О.Ф. сграбчил ръцете на тъжителя, в които бил мечът, като по този начин овладял удара. Според тъжителя, в този момент подс. Ф.О.Ф. го ударил с твърд предмет по главата над дясната вежда, от което той изгубил равновесие и паднал на земята.

От гледна точка на подсъдимите и техните свидетели, тъжителят сам залитнал и паднал, поради пияното си състояние, без изобщо да е удрян пряко от когото и да било. Св.

И.Г.Ф., който до този момент се намирал на спирката, при схватката между подс. Ф.О.Ф. и тъж. Б.Н.К. се уплашил и побягнал веднага към дома си. Той заявява, че „Ф. го хвана (меча) … и аз избягах оттам веднага, после какво се случи не знам“, като също не е видял тъжителя да пада или някой да му нанася удари, тъй като всички са се разбягали. Подс. М.М.К. също побягнал в тъмнината от страх, изоставяйки автомобила си на мястото с включени фарове и отворени врати. Лицето Д.Р.М. също напуснал мястото с колата си веднага след конфликта.

След разигралата се схватка на спирката, тъж. Б.Н.К. останал да лежи на земята за кратко, след което се изправил.

Според тъжителя, докато бил на земята, „тези деца продължаваха да ме ритат с крака по лицето, гърба, ръцете, краката и бъбреците“. Тъжителят обаче не е успял да види конкретно лица, които са му нанесли такива удари, тъй като е бил повален на земята в тъмното и в шок (по собствените му първоначални думи пред разследващите по ДП № **** по описа на РУ - Дулово, пр. пр. № *** г. по описа на РП – Силистра, не е могъл да посочи лицето, което му нанесло ударите в гърба). В противоречие с казаното в съдебната зала, в първоначалните сведения тъжителят е заявил, че нападателите „слезли от автомобил“ и били 4-5 души. Съдът отбелязва тези съществени противоречия, които поставят под съмнение верността на твърдяното от тъжителя относно побой от страна на подсъдимите. Докато подсъдимите се оттеглили в различни посоки (подс. Ф.О.Ф. се прибрал у дома си, а подс.

М.М.К. избягал към близки къщи и позвънил на своя баща за помощ), тъж. Б.Н.К. останал сам на уличната площадка пред спирката.

В този момент, все още афектиран и държащ металния предмет (меча) в ръка, тъжителят видял приближаващ се лек автомобил без включени фарове. Това бил лек автомобил ***, с рег. № **, управляван от Д.З.С. – жител на селото, който същата нощ пътувал транзитно през *** на път за ***, за да се види със своята приятелка. Тъжителят възприел идващия автомобил като заплаха – помислил си, че това е „оня, дето ще го оправи“, т. е. че автомобилът е изпратен от нападателите му за саморазправа. Вместо да се отдръпне, тъж. Б.Н.К. се насочил срещу колата с вдигнат в дясната си ръка метален прът.

Водачът Д.З.С., виждайки изневиделица пред автомобила си човек с оръжие, направил рязка маневра надясно, опитвайки се да избегне сблъсъка. Въпреки това тъжителят не се отместил от траекторията, дори е подскочил напред, в резултат на което бил ударен от предния ляв калник и страничното ляво огледало на колата. Едновременно с това (по думите на водача) 2 тъж. Б.Н.К. ударил с желязото по предното стъкло на автомобила и го счупил. При удара тъжителят паднал на земята до предната лява врата на автомобила. Д.З.С., уплашен от случилото се, не слязъл от колата – панически напуснал местопроизшествието, прибирайки се у дома си. На следващия първи работен ден (***) Д.С. сам се явил пред полицейския участък и съобщил за инцидента, като заявил, че непознат мъж е скочил срещу колата му през нощта на *** г. и че при опита да го избегне се е стигнало до удар. Тези негови сведения по-късно са потвърдени и в официалния му разпит в хода на ДП № **** по описа на РУ Дулово, пр. пр. № *** г. по описа на РП – Силистра.

След удара с автомобила, тъж. Б.Н.К. останал да лежи пострадал на асфалта в центъра на селото, в близост до спирката и дома на своята леля – св. А.Х.М. (която живее на ~10 метра от спирката). Тъжителят започнал да вика за помощ, назовавайки името на леля си: „Помощ, како!“. Св. А.Х.М. чула виковете около *** ч. и погледнала през прозореца си – видяла пред спирката група хора, „бият се, удрят се, викат, някой лежи на земята“. Тя незабавно излязла навън и се приближила. Свидетелката заварила племенника си Б. паднал на земята, с окървавено лице и дрехи, стенещ от болка. Тя забелязала в непосредствена близост до спирката подс. Ф.О.Ф. и подс. М.М.К., които били прави наблизо, а наоколо имало и други младежи, които обаче се разбягали в тъмнината секунди по-късно. Тя успяла да разпознае именно двамата подсъдими поради близостта им до уличната лампа и факта, че ги познава по лице от селото. Св. А.Х.М. заявява: „Познах само тия двамата“, имайки предвид подс. Ф.О.Ф. и подс. М.М.К., като изрично допълва, че „не съм видяла да го е ударила кола“ и че казва само каквото е видяла пред къщата си. Т. е. тя е видяла пострадалия вече на земята след инцидента, в присъствието на подсъдимите, но самият удар от кола не е бил прякo възприет от нея. Тази част от показанията съвпада с другите доказателства, че автомобилът, причинил травмата, вече е напуснал мястото преди събирането на съседи.

Скоро на мястото се събрали и други съседи: по сигнал на св. А.Х.М. дошъл съпругът Ш., както и съседи – покойният впоследствие С.И.Г., св. Х.Х.Х. и др. Започнало оказване на първа помощ – св. А.Х.М. измила окървавеното лице на тъжителя с вода. Св. Х.Х.Х., който чул суматохата и телефонно обаждане от самия тъж. Б.Н.К. за инцидента, пристигнал бързо с автомобил на мястото. Той заварил тъжителя в тежко състояние – „целият окървавен, с разкъсани дрехи“, забелязал рана на главата над веждата и рана на крака. Св.

Х.Х.Х. потвърждава, че „колата на М. беше там… вътре нямаше никой, вратите бяха отворени“, като именно той вижда впоследствие как друг техен съселянин – св. Б.А. М. – идва и отК. автомобила *** на подс. М.М.К. от мястото. С.И.Г. и св. Х.Х.Х. се обадили на тел. 112 и към центъра на селото били насочени полицейски патрул и линейка. Докато чакали властите, един от събралите се (св. Б.А. М.) казал на всички да се разотидат, но съседът С.И.Г. реагирал с думите: „Никой няма да ходи никъде!“, настоявайки свидетелите да останат до идването на органите на реда.

Полицейските служители (св. Т.З.М. и св. В.Х.В.) пристигнали около 20 минути след получаване на сигнала – в приблизително *** ч. на *** г. Те намерили тъж. Б.Н.К. седнал/легнал на земята на уличната площадка пред спирката, с видими белези от травми и в нетрезво състояние (силна миризма на алкохол, неясен говор). Пострадалият им съобщил накратко, че е бит от познати лица от селото и впоследствие ударен от автомобил, който избягал. Служителите забелязали, че на мястото няма никакъв автомобил, нито предмети оръжия, останали от инцидента. По показанията на полицая св. В.Х.В., тъж. Б.Н.К. посочил конкретни имена на лицата, които го били (познати негови съселяни) и дори показал посоката към къщите им. Полицаите направили опит да открият сочените лица – отишли до посочената от тъжителя къща, викали, но никой не е излязъл. (Вероятно това е била къщата на подс. Ф.О.Ф., който по същото време вече се е прибрал там, но не е реагирал.) Свидетелят В.Х.В. потвърждава, че тъжителят първоначално е заявил пред тях следното: „от автомобил са слезли момчетата и са го били, 4-5 човека са били в автомобила“. Това твърдение на тъж.

Б.Н.К. явно не кореспондира с реалната обстановка (установено е, че групата младежи са 3 били предимно пеша и с две отделни коли, а не заедно в един автомобил) – съдът го кредитира като белег за обърканото състояние на тъжителя след случилото се. След кратък престой на полицейския екип на местопроизшествието, пристигнала и линейка с медицински екип. Пострадалият бил прегледан на място, като спешните медици преценили, че състоянието му налага транспортиране до болнично заведение. Тъж. Б.Н.К. бил отК.н с линейката и приет по спешност в МБАЛ–Силистра, където постъпил за лечение в хирургично отделение.