Решение № 3242 от 02.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3242 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100507476 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 2569 от 25.03.2023 г., постановено по гр. д. № 446 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 48 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че П. К. З. дължи на „Топлофикация“ ЕАД следните суми: 4486.64 лв., представляваща главница за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. в имот с абонатен № 7141, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. ****; сумата от 24.35 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от 15.10.2021 г. до окончателното изплащане. Със същото решение са отхвърлени: претенцията за стойността на потребената топлинна енергия за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер от 4770.33 лв. и за периода от м. май 2017 г. до 31.05.2018 г., искът за мораторна лихва върху главницата за доставената топлинна енергия в размер от 799.39 лв. за периода 31.10.2018 г. - 07.10.2021 г., както и сумата от 4.82 лв. – мораторна лихва върху главницата за такса дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 07.10.2021 г.

Срещу решението в частта, с която исковете за мораторна лихва, предявени срещу ответника, са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба.

Въззивникът поддържа, че неправилно е приложен материалният закон, а именно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ за продажба на топлинна енергия на битови нужди на клиенти в гр. София от 2016 г., което е довело до назаконосъобразния извод на първоинстанционния съд, че не е налице срочно задължение за заплащане на цената 1 на потребената топлинна енергия за съответния месец и е необходима покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, каквато не била изпратена от кредитора, съответно не е получена от длъжника. Посочва, че същите доводи важат и за падежа за плащане на услугата дялово разпределение, предвид чл. 22 и чл. 39 от ОУ от 2016 г.

В постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата последният я оспорва, поддържайки становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация София" ЕАД против П. К. З., с която по реда на чл. 422 ГПК ищецът е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които била издадена оспорената от длъжника заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 59454/2021 г. на СРС, 48 състав.

В частта, в която е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че П. К. З. дължи на „Топлофикация“ ЕАД следните суми: 4486.64 лв., представляваща главница за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. в имот с абонатен № 7141, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. **** ; сумата от 24.35 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от 15.10.2021 г. до 2 окончателното изплащане, а претенцията за стойността на потребената топлинна енергия за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер от 4770.33 лв. и за периода от м. май 2017 г. до 31.05.2018 г. е отхвърлена, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Спорно обстоятелство пред въззивната инстанция, във връзка с което са и всички наведени доводи във въззивната жалба, е относно дължимостта на сумите за лихви върху присъдените в полза на ищеца и настоящ жалбоподател главници.

По отношение наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение по отношение отхвърлената претенция за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, съдът намира следното: доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г. /в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила/, то приложение следва да намерят новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая дължимата лихва върху издадената на 31.07.2019 г. обща фактура е в размер от 939.70 лева за периода от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г., изчислена с помощта на ел. програма, което е дори в повече от претендираното от ищеца, поради което в тази част решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът за сумата от 799.39 лв. – стойност на мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 07.10.2021 г., а исковата претенция-уважена.

По отношение наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение по отношение отхвърлената претенция за мораторна лихва върху такса за дялово разпределение съдът намира, че доколкото по отношение цената на услугата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребител на топлинна енергия, то същият изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена от кредитора покана до ответника за заплащане на такова задължение и то от дата, предхождаща исковата молба, поради което тази претенция се явява неоснователна. В тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По разноските:

В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. Ответникът 3 следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер от още 46.96 лв. за първоинстанционното производство и 23.13 лв. за заповедното или общо 70.09 лв. Следва да се намалят присъденото на процесуалния представител на ответницата адвокатско възнаграждение до размера от 27.31 лв.

За въззивното производство в полза въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер от 124.25 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, a в полза на въззиваемата- 1.80 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2569 от 25.03.2023 г., постановено по гр. д. № 446 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 48 състав , в частта, в която e отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу П. К. З., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 799.39 лв. – стойност на мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 07.10.2021 г., както и в частта за разноските, в която „Топлофикация София“ ЕИК 831609046, е осъдена да заплати на адв. К. сумата над 27.31 лв., като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, против П. К. З., ЕГН **********, иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че П. К. З., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, сумата от 799.39 лв. – стойност на мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 07.10.2021 г., за която сума по ч. гр. д. 59454/2021 г. на СРС, 48 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2569 от 25.03.2023 г., постановено по гр. д. № 446 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 48 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу П. К. З., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 4.82 лв., мораторна лихва върху вземането за такса дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 07.10.2021 г., както и в частта за претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за 4 периода 31.10.2018 г. – 14.09.2019 г.

ОСЪЖДА П. К. З., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, разноски за първоинстанционното и заповедното производство в размер от още 70.09 лв., както и разноски за въззивното производство в размер от 124.25 лв.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на адв. Н.

К. адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер от 1.80 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5