Решение № 350 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110209549 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Ю. Т. против наказателно постановление (НП) № 25-4332-010874/20.05.2025 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, в частта, с която на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва изложената в атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка, като счита за незаконосъобразно наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Посочва, че е заплатил наложените му глоби, но предвид влошеното здравословното състояние на неговия син, който следва да превозва всеки ден до детско заведение, прегледи и рехабилитация, моли НП да бъде отменено в обжалваната му част.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, като излага доводи, че е напуснал местопроизшествието поради ескалиране на вербалния конфликт с другия водач в присъствие на двете му деца. Посочва, че няма спомен дали е „докоснал“ автомобила при извършване 1 на маневра, но по неговия автомобил не е имало драскотина. Счита, че наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е несъразмерно тежко спрямо вмененото му нарушение, като синът му е трудно подвижен и за осигуряване на ежедневните му нужди е необходимо да бъде транспортиран с автомобил, които грижи се полагат именно от жалбоподателя. Изтъква, че през последните години кара внимателно и отговорно, като няма скорошни нарушения. Моли за отмяна на НП в обжалваната му част относно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки, чрез процесуалния представител юрк. М., се излагат доводи за правилност и законосъобразност на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна се установява следното:

На 04.03.2025 г., около 07.50 ч., жалбоподателят С. Ю. Т. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ******** в гр. София, по ул. „Родопски извор“, с посока на движение от ул. „Природа“ към ул. „Лястовица“. Пред № 43 водачът Т. предприел маневра завой надясно, в хода на която реализирал пътнотранспортно произшествие с паркиран на пътното платно лек автомобил „***“ с рег. № *********, нанасяйки материални щети в дясната част на задната му броня. Водачът на паркирания автомобил – свидетелят А. И. И., бил в непосредствена близост и провел разговор с жалбоподателя, като предложил да изготвят протокол за ПТП, но след разменени остри реплики Т. напуснал местопроизшествието. Свидетелят И. подал сигнал за настъпилото ПТП, на който на място се отзовали полицейските служители към ОПП-СДВР Б. К. и Д. А.. По данни на И. контролните органи съставили протокол за ПТП рег. № 2025-1022-3202-1/04.03.2025 г., с приложени към него скица и снимков материал на установените от полицейските служители щети върху паркирания 2 автомобил.

На 28.04.2025 г. в ОПП-СДВР се явил жалбоподателят Т., който попълнил декларация, в която заявил, че той е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ******** на 04.03.2025 г., като посочил, че другият автомобил е бил паркиран неправилно на завоя, провел разговор с водача, но последният бил агресивен и Т. предпочел да се оттегли, за да не ескалира ситуацията.

Жалбоподателят отрекъл да е нанасял щети на паркираното МПС.

Свидетелят С. А. Д., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, съставил срещу С. Ю. Т. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 703884/28.04.2025 г. за извършени нарушения по чл.35, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без отбелязване на възражения.

Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 25-4332-010874/20.05.2025 г. от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.180, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП на Т. било наложено наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.35, ал.1, от ЗДвП, както и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му били наложени административни наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. В частта относно наложените наказания глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.35, ал.1, от ЗДвП и глоба за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. А. Д., Д. А. А. и А. И. И., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за ПТП рег. № 2025-1022-3202-1/04.03.2025 г., с приложени към него скица и снимков материал, декларация на С. Т., сведение от А. И., докладна записка, справка картон на водача Т., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 513з-9624/13.09.2024 г. на директора на СДВР, експертно решение на ТЕЛК № 90621/27.03.2023 г., амбулаторен лист от 21.10.2024 г., амбулаторен лист от 18.03.2025 г., вносна бележка.

3

Обстоятелствата относно процедурата по съставяне на АУАН се установяват от показанията на свидетеля Д., на които съдът даде вяра като логични и последователни. Извършилият проверката на място свидетел Д. А. няма съхранен спомен относно случая, което е житейски логично предвид естеството на служебните му задължения и изминалия период от време, но потвърждава, че е изготвил протокола за ПТП и скицата по данни на водача, останал на място.

От показанията на свидетеля И. – пряк очевидец като участник в настъпилото ПТП, се установява механизмът на реализиране на произшествието и обстоятелството, че жалбоподателят е напуснал същото при наличието на разногласия между водачите. Съдът кредитира показанията на свидетеля И., които кореспондират с писмените доказателства по делото.

Местоположението на щетите върху лекия автомобил „***“ с рег. № *********, удостоверени в протокола за ПТП и видими на снимковия материал към него, съответстват на механизма, описан от И..

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на доказване фактическа обстановка, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи. Протоколът за ПТП е съставен непосредствено след настъпване на ПТП на местопроизшествието и полицейски служител е отразил в него констатираните на място щети по МПС.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

4

Съдът обаче намира, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на НП. Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП визира задължения на водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, следва да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания. Следва да се отбележи, че в АУАН липсват каквито и да било фактически твърдения, че между участниците е имало разногласия или несъгласие, каквито обстоятелства са посочени едва в НП, което е съществено процесуално нарушение поради липсата на тъждественост между възприетата с АУАН фактическа обстановка и тази, приета от АНО в НП. В АУАН е посочено единствено, че водачът напуска местопроизшествието и не уведомява органите на МВР, съответно не е описано/липсва фактическо описание на спор между водачи на МПС, относно обстоятелствата, свързани с него, което е съществен елемент от обективната съставомерност на деянието, като административно нарушение по чл. 123, ал.

1, т. 3, б. "в" от ЗДвП. Недопустимо е за пръв път в НП да се навеждат факти, свързани с липата на съгласие за причините на ПТП. Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението в АУАН и издаденото, въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена от анализа на доказателствения материал, тъй като е рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя да узнае за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

На следващо място, независимо че от доказателствата по делото се установява извършването на нарушението от страна на жалбоподателя, доколкото същият действително е напуснал мястото на настъпване на ПТП, в което е бил участник, и при налични разногласия с другия водач не е уведомил органите на МВР, то съдът намира, че в случая приложима е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът отчете, че Т. не е извършвал каквито и да било нарушения по ЗДвП в значителен период – от 5 години, видно от справката-картон на водача, което сочи на инцидентност на настоящата проява в поведението му като водач на МПС. Следва да се вземе предвид и 5 влошеното здравословно състояние на неговото дете, за което полага ежедневни грижи за придвижването му именно чрез лек автомобил. От приложеното по дело експертно решение се установява, че е определена степен на увреждане, налагаща чужда помощ, като има изоставане в частност в двигателното развитие. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че нарушението се характеризира с множество смекчаващи обстоятелства, които обуславят негова по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в обжалваната му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради констатираното съществено процесуално нарушение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-010874/20.05.2025 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, в частта, с която на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на С. Ю. Т. е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6