Решение № 358 от 23.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000244 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 123454/27.12.2024 г., н а „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление гр. Козлодуй, п.к. 3320 срещу Решение № 1704/06.12.2024 г., по т.д. № 1895/2022 г., на СГС, ТО, VI-17 с., с коeто са отхвърлени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на „АДЕН ГРУП” ООД, ЕИК 201639907, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин 7“, бул. „Петър Дертлиев“, № 42, ет. 3, офис 19, да заплати следните суми: - 69400.00 лв., неустойка за забавено изпълнение на задължение по чл. 4.2. от приложение № 1 - общи условия, към Договор за изработка от 24.07.2017 г., дължима на осн. чл. 16.3. от приложение № 1 - общи условия; - 3450.73 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода 14.01.2022 г. - 11.07.2022 г.; - 69400.00 лв. неустойка за забавено изпълнение на задължение по чл. 5.1.2. от Договор за изработка от 24.07.2017 г., дължима на осн. чл. 16.3. от приложение № 1 - общи условия; - 3450.73 лв. обезщетение за забава върху главницата, за периода 14.01.2022 г. - 11.07.2022 г.; - 2109.15 лв., неустойка за забавено изпълнение на задължението по чл.

3.2.1. от Договор за изработка от 24.07.2017 г., дължима на осн. чл. 16.1. от приложение № 1 - общи условия, за периода 20.01.2018 г. - 13.11.2018 г.; 104.87 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода 14.01.2022 г. 11.07.2022 г.; - 2109.15 лв., неустойка за забавено изпълнение на задължение по чл. 3.2.1. от Договор за изработка от 24.07.2017 г., дължима на осн. чл. 16.1. от приложение № 1 - общи условия, за периода 20.01.2018 г. - 26.03.2018 г.; 104.87 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода 14.01.2022 г. 11.07.2022 г., на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

1

Въззивникът счита, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени протИ.речия на съдопроизводствените правила.

Сочи, че след като с Определение от 21.07.2023 г. съдът приел, че ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с протоколно определение от 18.10.2023 г. неправилно не е дал ход на делото, като приел, че за управителя на ответника са налице основанията по чл. 142, ал. 2 ГПК, без да съобрази, че представеният болничен лист не отговаря на изискванията на чл.

18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза и служебно подсетил ответника и му указал да заяви дали няма някакви искания във връзка с твърденията си за нередовно призоваване, като се абстрахира от липсата на искане от страна на ответника за възстановяване на срока, по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК и въпреки това допуснал 2 св. за установяване на обстоятелствата посочени в молба от 31.10.2023 г. Последната молба неправилно не била изпратена на ищеца за становище. Твърди, че с протоколно определение от 13.12 2023 г. било допуснато поредното процесуално нарушение като не били уважени доказателствени искания за ищеца и не били съобразени обстоятелствата в показанията на разпитаните свидетели, че на адреса ответникът няма служители. Поредното нарушение от страна на съда било допуснато с протоколно определение от 31.01.2024 г. като било прието, че извършеното връчване било нередовно и съдът неправилно бил приложил чл.

47 ГПК и процедура по размяна на книжа не била извършвана. Счита, че показанията на разпитаните свидетели не могат да опровергаят отбелязванията на служителя по призоваването, още повече, че производство по реда на чл. 193 ГПК не било откривано.

Излага оплаквания и по съществото на спора между страните, досежно възприетото от съда по дължимостта на претендираните от ищеца неустойки за забавено изпълнение. Счита, че при произнасянето си за погасяване на претенциите по давност съдът не е отчел факта, че искът е предявен след образувано и прекратено с указания заповедно производство по заявление от 18.07.2022 г. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на забава при изпълнение на задълженията от страна на ответника. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „АДЕН ГРУП” ООД, ЕИК 201639907 депозира отговор вх. № 36237/24.03.2025 г., в който счита, че оплакванията за допуснати процесуални нарушения от съда във връзка с размяната на книжа по делото, са неоснователни и необосновани. Излага доводи в подкрепа на възприетото в постановеното решение по съществото на претенциите за неустойка. Излага доводи и във връзка с възражението си за протИ.речие на неустойка с добрите нрави. Счита за неоснователни претенциите за обезщетение за забава.

Представя писмено доказателство и моли същото да бъде прието, тъй като се намирало в бивш служител на дружеството и едва сега успял да се снабди с него. По същество изразява становище за правилност на атакуваното решение и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални представители, поддържат жалба и отговора по наведените в тях оплаквания, доводи и съображения.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 2

67561/18.10.2022 г. на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД, ЕИК 106513772, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждането на „АДЕН ГРУП” ООД, ЕИК 201639907, да заплати посочените в исковата молба главници, първите две представляващи неустойка по чл. 16.3. от ОУ към Договор № 372000005/24.07.2017 г., третата и четвъртата представляващи неустойка по чл. 16.1. от ОУ към същия договор за неизпълнение на различни задължения по договора. Претендира се осъждане на ответника да заплати и индивидуализираните по период и размер, обезщетения за забава върху всяка главница, на осн. Чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството на изпълнител по Договор № 372000005/24.07.2017 г., с предмет „Проектиране, доставка и монтаж на нови шкафове на КРУ 6 kV, заменящи старите, намиращи се в помещения на ДГС – 5,6 GV, GW, GX“ и при уговорено възнаграждение в размер 694000.00 лв., без ДДС, не изпълнил в срок задълженията си по него.

Така със забава било изпълнено задължението на ответника по чл. 4.2. от ОУ към договора, като договорите с подизпълнители били сключени съответно с 63 дни първите два – с „Електро Пуск“ ООД и „Комос“ ООД и с 83 дни този с „ПСС България“ ООД. С оглед на тази забава счита, че ответникът дължи уговорената в чл. 16.3. от ОУ договорна неустойка, която възлиза на сумата 69400.00 лв.

Още излага, че със забава било изпълнено и задължението на ответника по чл. 5.1.2. от договора, като входните данни били поискани на 21.11.2017 г. 109 дни след изтичане на определения срок. Счита, че за това неизпълнение е приложима също договорната неустойка по чл. 16.3. от ОУ и ответникът дължи сумата 69400.00 лв.

На следващо място твърди, че ответникът е изпълнил със забава и задължението си в чл. 3.2.1. от договора - да представи изготвен работен проект в сроковете и при условията на посочената разпоредба. Твърди, че макар изискуемият протокол да е получен от него на 19.10.2017 г., работните проекти за 6 енергоблок и за 5 енергоблок са представени на възложителя след изтичане на уговорения срок, а именно със закъснение 66 дни, първия и 297 дни - втория. От посоченото извежда, че ответникът дължи още две неустойки за забавеното изпълнение на това свое задължения, съобр. клаузата на чл.

16.1. от ОУ, които предвид достигането на уговорения максимален размер от 10 % възлизат на сумата от по 2109.15 лв. (изчислени като 10 % от цената за изготвяне на работен проект за един енергоблок – 21091.50 лв.). Твърди, че за дължимите неустойки е била изпратена покана от 13.01.2022 г., като ответникът не ги заплатил, поради което освен дължимите неустойки, дължи и обезщетение за забава.

Още сочи, че за събирането на дължимите суми било образувано ч.гр.д.

№ 43729/2022 г., на СРС, заявлението по което било отхвърлено и на ищеца били дадени указания за предявяване на иск, съобр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. На изложените обстоятелства, които били констатирани от Агенцията за ДФИ в Доклад от 20.09.2021 г., основава претенциите си.

По реда на чл. 367 ГПК, ответникът „Аден Груп“ ООД, депозира отговор вх. № 15364/09.02.2024 г., в който оспорва исковете като неоснователни. От своя страна излага, че уговорената в чл. 16.3. от ОУ неустойка се дължи само при пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, поети със сключения договор, но не и при тяхното забавено изпълнение, каквото се твърди да е допуснато в случая. Релевира възражение 3 за нищожност на клаузата на чл. 16.3. от ОУ, като счита, че същата протИ.речи на добрите нрави. Релевира и възражение за погасяване по давност на всички претендирани вземания за неустойка.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното Определение № 277/30.04.2025 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Предявените искове са правилно квалифицирани като такива с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Произнасянето съответства на заявените за разглеждане осъдителни претенции.

Постановеното решения е и допустимо.

Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материално-правни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в сезиращите жалби.

Съдът намира, че преди излагане на мотиви по предявените искове дължи произнасяне по оплакванията на въззивника за допуснати процесуални нарушения и преценка доколко същите рефлектират върху правилността на постановеното решение. Съдът намира, че такива процесуални нарушения не са допуснати. Първото оплакване на въззивника касае отлагане на делото, без представения от ответника болничен лист да отговаря на Наредбата за медицинската експертиза (обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г.). Вярно е, че представения от ответника болничен лист за представляващия го по закон, не съдържа удостоверяване, че лицето не може да се яви пред съда, след като е било редовно призовано и съдът е отложил производството, без да проведе първо съдебно заседание.

Отлагане на делото обаче се е налагало и по причина постъпилата молба, в която се съдържа изявление, че причината да не бъде подаден отговор е липсата на връчване на исковата молба.

Следващото оплакване на въззивника е, че съдът служебно подсетил ответника и му указал да заяви дали няма някакви искания във връзка с твърденията си за нередовно призоваване, като се абстрахира от липсата на искане от страна на ответника за възстановяване на срока, по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че дадените от съда указания са в съответствие със задължението му да съдейства и напътва страните, разписано в чл. 7 ГПК. Отделно от посоченото искане за възстановяване на срок по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК правилно не е било отправено, доколкото твърденията на ответника са за нарушения, опорочаващи процедурата по връчване на книжа. Хипотеза, в която срокът за отговор не е могъл да започне 4 да тече, поради което и недопустимо би било възстановяването на срок, който евентуално не е започнал да тече.