Решение № 2083 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2083 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100509396 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Т. Н. И. срещу решение от 15.04.2025 г. по гр.д. №62579/2023 г. на Софийския районен съд, 155 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Телеспринт – 90“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на сумата от 17 000,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2007 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 153,50 лв., и сумата от 343,40 лв. и на основание чл.64 ал.1 ГПК /отм./ сумата от 3115,20 лв. – разноски по делото, по изпълнителен лист, издаден въз основа на решение от 25.09.2009 г. по гр.д. №3480/2007 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав, поради погасяване на вземането по давност, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е необосновано, незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че незаконосъобразно и в противоречия със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че по изп. дело са предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността след 2014 г., когато е постъпило последното плащане по запора. Поддържа, че изпратените запорни съобщения до банки от 29.05.2015 г. и липсата на последващи действия по вдигане на наложените запори не прекъсват давността. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявения отрицателен установителен иск за недължимост на процесните вземания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Телеспринт – 90“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен 1 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД относно давността в 2 принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие /в т.ч. и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл.426 ал.4 ГПК и чл.18 ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК /така решение №127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр.д. №2884/2021 г., III ГО/ .

По делото не е спорно, че по повод процесните вземания е издаден на 28.10.2010 г. в полза на „Телеспринт - 90“ ЕООД изп. лист по гр.д. №3480/2007 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав, въз основа на който на 18.11.2011 г. е образувано изп.д. №20108530400936 по описа на ЧСИ А.Д., рег. №853, като с молбата за образуване на изп. дело взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл.18 ал.1 ЗЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението.

Със запорни съобщения от 16.03.2011 г. до „МГ – Транспортерс“ ООД и до НПП – КАТ при ОД на МВР - Видин ЧСИ А.Д. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № BH – ******** – ВА, регистриран на името на длъжника. С писмо от 22.03.2011 г. „МГ – Транспортерс“ ООД е уведомило съдебния изпълнител, че признава вземането и е готов да го плаща.

Покана за доброволно изпълнение от 16.03.2011 г. е получена от длъжника на 21.03.2011 г., в която е съобщено за наложения запор върху лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № BH – ******** – ВА.

Въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в периода от 20.06.2011 г. до 25.04.2014 г. са постъпвали плащания по изпълнителното дело.

Плащанията, отразени в платежни нареждания от 20.10.2011 г., са за погасяване на публични задължения към НАП.

Със запорни съобщения от 29.09.2015 г. ЧСИ А.Д. е наложил запор върху банкови сметки на длъжника, като с писмо от 02.06.2015 г. на „Юробанк България“ АД, банката е уведомила съдебния изпълнител, че има открита сметка, по която няма наличност. С писмо от 03.06.2015 г. от „ОББ“ АД банката е уведомила съдебния изпълнител, че има открита сметка на името на длъжника, по която няма наличност.

С молба от 02.06.2017 г. взискателят „Телеспринт - 90“ ООД е поискал извършване на справка относно притежаваните от длъжника МПС, както и налагане на запор при установяване, че длъжникът притежава МПС.

С молба от 28.05.2019 г. взискателят „Телеспринт - 90“ ЕООД отново е поискал предприемане на изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на запор върху трудово 3 възнаграждение, върху банкови сметки, върху притежавани МПС, както и налагане на възбрана върху собствени на длъжника недвижими имоти. Поискал е повтаряне на неуспешно предприетите изпълнителни действия.

С молба от 21.05.2021 г. взискателят „Телеспринт - 90“ ЕООД отново е поискал предприемане на изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на запор върху трудово възнаграждение, върху банкови сметки, върху притежавани МПС, както и налагане на възбрана върху собствени на длъжника недвижими имоти. Поискал е повтаряне на неуспешно предприетите изпълнителни действия.

На 13.08.2021 г. молба е подал длъжника Т. Н. И., с която е искал прекратяване на воденото срещу него изпълнително дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна, ако вземането е установено със съдебно решение.

Съгласно трайната практика на ВКС /решение №37/24.02.2021 г. по гр.д. №1747/2020 г., ІV ГО, решение №93/17.05.2021 г. по гр.д. №2766/2020 г., ІV ГО и др./ перемпцията е без правно значение за давността. Когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, новата давност започва да тече от последното и прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.