Решение № 236 от 29.11.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. гр.Мадан, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100262 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД против З. Р. Ч., с която е предявен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено в отношенията между страните, че по Договор за издаване на кредитна карта ** и Допълнително споразумение към договора от 01.06.2020 г., ответникът З. Р. Ч., ЕГН: ********** дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД главница 2374.56 лв. за периода от 05.01.2023 г. до 19.11.2023 г. , възнаградителна лихва в размер на 241.31 лв. за периода от 20.12.2018 г. до 08.10.2023 г. вкл. и мораторна лихва в размер на 3627.44 лв. за периода от 05.01.2020 г. до 19.11.2023 г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди ,че по силата на Договор за издаване на кредитна карта ** „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК * в качеството му на кредитор е отпуснала на З. Р. Ч., ЕГН: ********** - в качеството му на картодържател потребителски кредит под формата на кредитен лимит.

Първоначално разрешеният кредитен лимит е бил в размер на 2300 лв., съгласно чл. 3 от Договора. По силата на чл. 8.1. от Общите условия на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване и използване на кредитни карти VISA, които картодържателят е приел с процесния договор, страните са се уговорили банката-картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки извършвани с картата, както и задълженията на картодържателя във връзка с ползваната от него карта. На дата 01.06.2020 г. между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и З. Р. Ч., ЕГН: ********** било сключено Допълнително споразумение към договор за издаване и използване на кредитна карта ** за отсрочване на 1 задължението във връзка е настъпилата пандемия от COVID -19, като съгласно чл. 1 от същото страните се споразумяха, че за период от 6 месеца („Период на отсрочване“). Банката няма да начислява дължимата съгласно Общите условия по договора минимална месечна вноска по картата, считано от вноска за месец май 2020 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от допълнителното споразумение след изтичане на периода по чл. 1, банката възобновява начисляването на минимални месечни вноски по картата, които се посочват в съответните, издавани от банката месечни извлечения по картата и следва да се заплащат от картодържателя в сроковете, посочени в месечните извлечения, съгласно уговореното в Общите условия. Въпреки установените клаузи между страните от 05.01.2023 г. ответникът преустанови редовното заплащане на дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечения. Не бяха заплатени дължимите минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения, съответно от 05.01.2023 г. и от 05.02.2023 г. С оглед на това обстоятелство и на основание чл. 20.2. от Общите условия към процесния договор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД упражнило своето потестативно право по договора и обявило цялото задължение на З. Р. Ч., произтичащо от подписания Договор за издаване на кредитна карта **, за изцяло и предсрочно изискуемо. Това волеизявление на банката достигна до длъжника е писмено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, връчено на лично длъжника на дата 08.10.2023 г. чрез ЧСИ Тодор Витанов, района на действие ОС Смолян. С оглед на тези обстоятелства, предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния размер на кредита настъпи на 08.10.2023 г. - датата на връчване на кредитополучателя З.

Р. Ч. на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „Юробанк България“ АД. В доказателство на горното прилагам оформено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост по кредита и приложенията към него и разписка, удостоверяваща действията на връчител. Ищецът „Юробанк България“ АД претендира главница в размер на 2374.56 лева, представляваща непогасено вземане за главница по Договор за издаване на кредитна карта **, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда- 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. На основание чл.10.1. от Общите условия към Договора и Приложение към Общите условия, ищецът „Юробанк България“ АД претендира договорна (възнаградителна) лихва в размер на 241.31 лева, начислена за периода от 20.12.2018 г. - до 08.10.2023 г. На основание Приложение 1 към Общите условия на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване и използване на кредитни карти VISA, ищецът „Юробанк България“ АД претендира обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) в размер на 3627.44 лева, начислено за периода от 05.01.2023 г. до 19.11.2023 г. С оглед на обстоятелството, че вземането на банката стана изцяло предсрочно изискуемо и в изпълнение на чл. 20.2 от Общите условия към процесния договор за кредит „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД подало заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника. След преценка на компетентния районен съд, че са налице предпоставките за уважаване на заявлението, в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 412/2023 г. по описа на PC МАДАН. С този акт картодържателят З. Р.

2

Ч., бил осъден да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД дължимите от него суми по Договор за издаване на кредитна карта **, от които: неиздължена главница в размер на 2374.56 лв. за периода от 05.01.2023 г. до 19.11.2023 г. , възнаградителна лихва в размер на 241.31 лв. за периода от 20.12.2018 г. до 08.10.2023 г. вкл. и мораторна лихва в размер на 3627.44 лв. за периода от 05.01.2020 г. до 19.11.2023 г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от които 124.87 лв. платена държавна такса и 734.60 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Въз основа на молба по чл. 426, ал.

1 ГПК и издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело срещу З. Р. Ч.. На длъжника му била връчена горецитираната заповед за изпълнение като срещу нея същият подал възражение в срок, с оглед на което в изпълнение на чл. 415 ГПК районният съд постановил разпореждане, с което на заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД било указано да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът счита, че при сключване на договора за кредит е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно който „договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят е еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.“. В случая Общите условия и Допълнително споразумение към договор за издаване и използване на кредитна карта VC295198 били изписани със шрифт по-малък от 12, което водило до недействителност на договора. Всички договорки между страните са уговорени изцяло в общите условия, в които било неясно какъв е размерът на кредитния лимит, каква е дължимата договорна лихва и как се определя.

Неясно било дали посочените комисионна за начисляване на стойността на закупувана стока/услуга представляват договорна лихва и дали ако представляват договорна лихва са включени в годишно посочената лихва 16,5% и какъв процент представляват от нея. Неспазването на тези изисквания нарушавали правата на потребителя да разбере смисъла на договора, който подписва дължимите суми по него и начинът на формирането им.

Задължителни реквизити на договора за кредит, при който кредита се предоставя под формата на овърдрафт били посочени в чл.12 от ЗПК. В настоящият случай в процесния договор не било спазено изискването на чл.

12, т. 7 от ЗПК за посочване на общия размер по кредита. По процесния договор не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1 т. 9 от ЗПК- лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който бил свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.

Предвид неспазването на чл. 11 ал. 1 т.9 от ЗПК не спазен се явявал и чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК за посочване на дължимия по договора ГПР и начина на формирането му. В общите условия и Приложение № 1 към тях бил посочен начина на формиране на ГПР и размера му - 18,9 %, но предвид неяснотата относно размерът на дължимите по договора договорни лихви неясно остава и 3 формирането на ГПР. Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9-10 ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен. С посочването в договора за кредит на обща стойност на плащанията кредиторът не е изпълнил изискването за посочване в договора на общата дължима сума от потребителя, изчислена към сключване на договора. Ответникът се позовава на § 1, 2 и 3 на ДР на ЗПК като сочи, че общата сума следва да включва общия размер на кредита (предоставената по договора сума - в случая 2300,00 лв.) и общите разходи по кредита (освен възнаградителната лихва, всички други такси, комисионни и възнаграждения, свързани е договора, известни на кредитора и които следва да се заплатят от потребителя, вкл. застрахователни премии, дължими като разход за допълнителна услуга, свързана е договора за кредит и задължителна при предоставянето му). При включването в ГПР на застрахователната премия, размера на разходите нараства. Договорената застрахователна премия била разход пряко свързан е кредита и на основание чл.19 ал.1 ЗПК следва да се включи в годишния процент на разходите. В противен случай се заобикаляли изискванията на закона за точно посочване финансовата тежест на кредита за длъжника, както и се заобикаля ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК за ГПР, не по-голям от петкратния размер на законната лихва, което води до недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК. Определеният в посочения договор ГПР е в размер на 31,73%, но без да са включени разходите за застрахователна премия в размер на 3024,00 лева, посочени в раздел "Параметри и условия" и т.2 от Условията по договора. При включването на тези разходи се установява, че ГПР е в по - голям размер от посочения в договора и надвишава законово установения по изричното предвиждане на чл.

19, ал. 5 във връзка с ал. 4 от ЗПК, съобразена с размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора. Счита, че договора за кредит е нищожен по изложените в отговора на исковата молба съображения, като потребителят дължал само чистата стойност на кредита, към която следвали да бъдат отнесени и направените от последния плащания. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със заповед № 155/24.11.2023 г. по ч.гр.д. № 412/2023 г. по описа на РС Мадан, издадена въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, е разпоредено от З. Р. Ч. да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, сума в общ размер на 6243.31 лева /шест хиляди двеста четиридесет и три лева и тридесет и една стотинки/, от които: 2374.56 лева /две хиляди триста седемдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ - главница по Договор за издаване на кредитна карта ** и допълнително споразумение от 01.06.2020 г.; възнаградителна лихва в размер на 241.31 лева /двеста четиридесет и един лева и тридесет и една стотинки/ за периода от 20.12.2018 г. до 08.10.2023 г.; мораторна лихва в размер на 3627.44 лева /три хиляди шестстотин двадесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ за периода от 05.01.2023 г. до 19.11.2023 г.; ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда- 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В законоустановения едномесечен срок от връчването на заповедта е постъпило 4 възражение по реда на чл. 414 от ГПК от длъжника, поради което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението. Настоящите искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, като е налице пълен идентитет между претендираните вземания по настоящото производство и по ч.гр.д. № 412/2023 г. по описа на РС Мадан.