Решение № 16 от 31.01.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Л., 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20214310200628 по описа за 2021 година

С наказателно постановление №21-0906-000488/21.06.2021 година на Николай Васков Недялков - началник на сектор ПП при ОД МВР Л., упълномощен с 259 з -340/22.02.2018 г., е наложена на Д. СТ. Д., ЕГН ********** от гр. Л. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ - глоба в размер на 250,00 лева, като е посочено, че при определяне на наказанието е взето предвид обяснение с вх. №906000-6263/09.06.2021 г., за това, че на 09.06.2021 г. в 12.00 часа в гр. Л., на бул. България като водач на л.а. Р.Е. с рег.

№ОВ **** ВН, държава България, при обстоятелства: гр. Л., бул. България срещу дом номер 56 с посока на движение към гр. Троян управлява л.а. Р.Е. с регистрационен номер ОВ **** ВН собственост на С.И. Д.а, ЕГН ********** от гр. Л., като на път отворен за обществено ползване, към момента на проверката няма сключен валиден и действащ договор за Задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Пътува сам в автомобила, с което е извършил:

1. Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка ГО на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д. СТ. Д., който го обжалва в срок и моли НП да бъде отменено като неправилно, недоказано и незаконосъобразно. Излага, че съставения АУАН не отговаря на действителната фактическа обстановка и на фактите посочени, в него, а наложеното наказание е неоснователно. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалваното НП.

Жалбоподателят, редовно призован за с.з., не се явява. За него се явява 1 процесуалният му представител адв. К. от ЛАК, която моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП. Сочи, че при издаването на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Излага, че нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, не забранява и на всяко друго лице, което не е собственик да сключи договор за ЗЗ ГО, както и че при издаването на НП АНО е дал правна квалификация без да се съобрази, че собственик на МПС е друго лице. Сочи, че закона действително е дал на водач на МПС възможност, да сключи такъв договор, но това не било вменено като задължение, още повече, че в случая жалбоподателят не бил и не можел да бъде субект на соченото нарушение. Моли съда да присъди направените по делото разноски.

Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР гр. Л., редовно призовани не изпращат представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.

П. и Х.В. И., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.06.2021 година бил съставен Акт с бл. №332231 за установяване на административно нарушение от св. Д.П. П. в присъствието на св. Х.В. И. срещу Д. СТ. Д., ЕГН ********** от гр. Л., за това, че на 09.06.2021 г. в 12.00 часа в гр. Л., на бул. България, при обстоятелства: гр. Л., бул. България срещу дом номер 56 с посока на движение към гр.

Троян управлява л.а. Р.Е. с регистрационен номер ОВ **** ВН собственост на С.И. Д.а, ЕГН ********** от гр. Л., като на път отворен за обществено ползване, към момента на проверката няма сключен валиден и действащ договор за Задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Пътува сам в автомобила, с което виновно е нарушил:

1. чл. 638, ал.3 от КЗ - лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за ЗЗ ГО на автомобилистите. С АУАН са иззети като доказателства – СУМПС №*********, к.т. № *******. В АУАН е вписано в графа възражения „нямам възражения“. В законоустановения три дневен срок жалбоподателят е депозирал в Сектор ПП при ОД на МВР Л. писмено обяснение с вх. №906000-6263/09.06.2021 г., в което е посочил, че действително застраховката е била изтекла на 06.06.2021 г., като застрахователят бил пропуснал да го уведоми за това обстоятелство. Посочил, е че жена му е собственик на л.а. по талон, и че същата като млад водач с малък стаж също не била съобразила да провери валидността на застраховката. Посочил е, че собственика на л.а. е негова законна съпруга, и че е сключил гр. брак преди закупуването на автовобила, което ги правило съсобственици. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е 2 процесуално допустима.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д.П. П. за когото не се спори, че към момента на съставяне на АУАН е изпълнява длъжността мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР Л.. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай Васков Недялков - началник на сектор ПП при ОД МВР Л.. От приобщените по реда на чл.

281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с №259 з -340/22.02.2018 г. на Директора на ОД на МВР Л., се установява, че административно - наказващия орган е определен за такъв.

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Така, между страните не е спорно, че със съставения АУАН на жалбоподателят е вменено административно нарушение по смисъла на чл. 638, ал.3 от КЗ, съгласно която разпоредба „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, като от словесното описание на нарушението е видно, че във вина на жалбоподателят е вменено това, че на процесната дата и част „управлява л.а., който не е негова собственост и за който към момента на проверката не е имало сключен, валиден и действащ договор за ЗЗ ГО“. В атакуваното наказателно постановление, вмененото нарушение е вече преквалифицирано – чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно, която разпоредба се ангажира отговорността на лице, което управлява МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение, но не е сключило договор за застраховка ГО на автомобилистите. Никъде в НП не е посочено, че неправилната правна квалификация е отстранена в НП по реда на чл. 53 ал.2 ЗАНН. С дадената нова правна квалификация на нарушението в НП, съдът намира, че АНО е допуснал противоречие между словесното описание на нарушението и посочената правна квалификация, тъй като АНО е направил същото словесно описание на нарушението, но за същите обстоятелства и факти посочени и в процесния акт е дал различна правна квалификация. По този начин АНО е допуснал нарушение в НП и на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочил обстоятелствата при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. От словесното описание на нарушението не става ясно и защо АНО е преквалифицирал нарушението, като в тази връзка липсват мотиви, защо след като в обстоятелствената част се твърди, че собственик на процесното МПС е друго лице, на жалбоподателят е наложено наказание, в качеството му на собственик на процесния л.а. Действително в диспозитивната част на НП е посочено, че наказанието е определено въз основа на обяснение с вх. №906000-6263/09.06.2021 г., от което е видно, че жалбоподателят е посочил, че е съсобственик на процесния л.а., но никъде в НП тази обстоятелства не са описани. Няма спор, че в хода на съдебното следствие жалбоподателят представи Удостоверение за сключен граждански брак №0000000001, видно от който същия е сключил граждански брак със собственика на процусния л.а. на 10.12.2016 г., но по делото АНО /което безспорно е негово задължение/ не ангажира доказателства от които да е видно на коя дата е придобит процесния ла., и дали това е станало преди сключване на брака. Съдът и не събра служебно доказателства в тази насока, тъй като подобни факти не са посочени в НП. В този смисъл липсват и доказателства за извършване на нарушение, което да се санкционира именно от нормата на чл.638, ал.1, т.1 във вр. с чл.461, ал.1, т.1 от КЗ.

На следващо място във връзка с приложението на нормата на чл. 53 ал.2 ЗАНН следва да се съобразят указанията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС, според което принципът на законоустановеността на административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни 3 административни санкции. Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ под съответно нарушената административнонаказателна норма. Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието. Изложеното в цитираното тълкувателно решение е доразвито и в практиката на по – голямата част от Административните съдилища по приложението на чл. 53, ал.2 ЗАНН, които приемат, че е недопустимо по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение (деянието с присъщите му признаци от обективна страна, място и дата на извършване) и посочената като нарушена в него правна норма, като с наказателното постановление се ангажира отговорността за нарушение, различно от първоначално посоченото в АУАН такова - с дадената му правна квалификация и описание от фактическа страна. Подобно противоречие обаче, съдът намира, че би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов АУАН, стига да не са изтекли преклузивните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН, каквато хипотеза в случая не е налице.

Съдът намира и че промяна на правната квалификация, посочена в АУАН, би била допустима само и единствено, ако фактическите обстоятелства описани в него биха съответствали на нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ ( която именно е посочена за нарушена в НП ). Такова съответствие обаче, както е посочено и по – горе, в конкретния случай не е налице. В самия АУАН е цитирана като релевантна с всички нейни признаци от обективна страна, нормата на чл.683, ал.3 от ЗДвП, която въздига в нарушение управлението на л.а. без сключен и действащ договор за ЗЗГО, каквото описание на нарушението е направено и в самия АУАН, същото словесно описание на нарушението е направил и АНО, издавайки процесното НП, като в него обаче същите фактически обстоятелства са подведени под на нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. От приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. удостоверение за сключен граждански брак е видно, че в случая още при започването на административнонаказателното производство със съставянето на АУАН, е посочена погрешна правна квалификация на нарушението, което съществено накърнява правото му защита на жалбоподателят. Впоследствие, с промяната на правната квалификация, жалбоподателят е поставен в положение да се брани срещу едно качествено ново нарушение, по което изложените факти, са напълно идентични с тези описани в АУАН, като единствено наказващия орган е дал правна квалификация напълно различна от тази, описана в АУАН. Тоест, с издаденото наказателно постановление е коригирана само правната квалификация на вмененото нарушение, като е приета и описана същата фактическа обстановка. Както вече бе посочено, подобно несъответствие между АУАН и НП, а и наличие на противоречие в самото НП между направеното словесно описание и посочената за нарушена правна норма, не може да бъде примирено. Следвало е административният орган да разпореди съставянето на нов АУАН, в който да бъде отразена коректно фактическата обстановка и поведението на жалбоподателят да бъде субсумирано под правилната правна норма.