Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 274 от 10.10.2022, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 231/2022
Вид
Определение № 274
Подписан
10.10.2022
В сила
13.01.2023
Състав
ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 274 гр. Търговище, 10.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело № 20223500100231 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба по чл. 124 от ГПК.

Ищецът Д. К. от гр. Попово, представляван от сина си Д. Д. К., предявява иск против ТП на НОИ гр. Търговище, в който моли, съдът да признае за установено, че осигурителният му доход за периода от 01.01. 2000 г. до 22.11. 2021 г. е в размер на 86 015,58 лв. В исковата молба се посочва, че с разпореждане за отпускане на пенсия му е отчетен осигурителен доход за посочения период в размер на 68 372,42 лв., което е съществен елемент при изчисляване на пенсията и нейния размер. Към молбата има приложени писмени доказателства, сред които е разпореждането за отпускане на пенсия.

Съдът остави исковата молба без движение, защото установи, че в обстоятелствената й част се оспорва размерът на отпуснатата пенсия.

Установяването на осигурителния доход в производството по отпускане на пенсия става в административното производство, което приключва с разпореждането, от което не е доволен ищецът. С оглед на това, съдът даде срок ищецът да да уточни дали наистина води иск за установяване на осигурителен доход, което е установителен иск за факт, а не за правоотношение или всъщност атакува административния акт, с който му е определен този размер на пенсията. Съдът посочи, че това следва да се изясни и с оглед на обстоятелството, че установителни искове за факти са допустими само в изрично посочените в закона случаи, а настоящият не е такъв.

В изпълнение на разпореждането на съда, от пълномощника Д. К. постъпи молба в която потвърждава това, че води съдебното производство, за да се установи какъв действително е бил осигурителният доход на доверителя му –в случая баща му. Според него липсвало друго процесуално средство за защита. Като цяло разпореждането било правилно и затова нямало смисъл да се обжалва.

При така направеното уточнение и становището на ищеца, че с исковата 1 молба не се оспорва разпореждането за отпускане на пенсия и определяне на нейния размер, съдът намира, че искът е недопустим.

Както съдът посочи в самото си разпореждане за оставяне без движение, установителни искове за факти са допустими, само в изрично посочените от закона случаи, какъвто не е този по делото. Настоящият иск цели да се установи какъв е размерът на осигурителния доход на ищеца и това, че той е в размер на 86 015,58 лв.

Това не е право или правоотношение, а факт, който ще го ползва в производството по отпускане и определяне размера на индивидуалната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както е посочено и в самото разпореждане, то подлежи на обжалване по реда на чл. 117 от КСО. В същия, в ал. 1, т. 2, б.“а“ изрично е посочено, че разпорежданията се обжалват поради неправилно определен размер на пенсията, пред съответния ръководител на ТП на НОИ. Ако той не уважи жалбата, решението му може да се обжалва и пред съответния административен съд. В този случай, с всички процесуални средства ищецът би имал право да установи всички относими факти, свързани с осигурителния му доход, включително и за правилния размер.

Т.е. няма как ищецът да води самостоятелен иск за установяване на правилния размер на осигурителния доход. След като изрично е потвърдено за какво се води искът и това, че не се атакува разпореждането за отпускане на пенсия и нейният размер, искът е недопустим и производството следва да се прекрати.

По разноските. Съдът установи, че по делото не е внесена държавна такса. Съдът я определя на 40 лв., като за неоценяем иск. На основание чл. 77 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да я заплати.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА

ПРОЗИВОДСТВОТО

ПО

ДЕЛОТО поради недопустимост на иска.

ОСЪЖДА Д. Д. К. от {населено място}, ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище, сумата от 40 лв., държавна такса за водене на делото, на основание чл. 77 от ГПК.

Определението може да се обжалва, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, пред Апелативен съд – Варна.

Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________ 2