Разпореждане № 28746 от 04.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 28746 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110105537 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 66113/02.03.2026 г. о т И. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.

София, ул. „Ч* срещу „Б*" ООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Изгрев, ул. „Н*, представлявано от Б* и С*, в качеството им на Управители, с която се предявени обективно съединени искове с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит, сключен между „Б*" ООД, ЕИК * и И. В. В., с ЕГН **********.

2 . При условията на евентуалност, ако искът по чл.22 ДПК блъде уважен, осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който „Б*" ООД, ЕИК * да бъде осъден да заплати на И. В. В., с ЕГН ********** сумата от …., представляваща недължимо платена сума по договора за кредит.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от допълнителни услуги и неустойка за непредставяне на обезпечение се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-12 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената лихва, неустойка противоречи на добрите нрави и закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД. Твърди, че не е предоставил обезпечение.

Твърди, че сумата платена по договора е недължимо платена.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски.

1

Моли съда да бъде допусна назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на следните въпроси: 1) Каква е общата сума, която заемателят И. В. В. е заплатил по Договора за потребителски кредит? Съответно, вещото лице да посочи извършените плащания по какви компоненти са отнесени от страна на Заемодателя (главница, лихви, неустойки и други). 2) Включени ли са разходите за дължима неустойка по Договора за потребителски кредит към размера на годишния процент на разходите (ГПР)? В случай че тези разходи за дължима неустойка не са включени към посочения в договора размер на ГПР, то какъв би бил действителният размер на годишния процент на разходите ?

Моли съда да издаде съдебни удостоверения, за да разбере какви договори е сключил.

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: Погасителен план към Договор № 47626/05.04.2021 г.;

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва следната банкова сметка:

IBAN: *, BIC: STSABGSF, Банка: „ДСК” АД.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява адв. В*, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*;

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 вр. чл.32 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

Не е ясно каква е цената на иска по чл.22 ЗПК. Следва да се представи договор.

Не е ясно каква е цената на иска по чл.55 ЗЗД.

Не е ясен материалният интерес на двата иска.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ

2

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.

Не е ясна цената на двата иска. Липсва представен договор. Не е ясен материалният интерес на двата иска.

Следва да се остави без движение.

Предварителни въпроси

Въпреки, че исковете са установителни, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 66113/02.03.2026 г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, да отстрани нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, както и в същия срок да представи доказателства за това, както следва:

3

1. Да приложи Закона за въвеждане на еврото в България спрямо исковата молба и да посочи всички цени в евро.

2. Да посочи цената на иска по чл.22 ЗПК и по чл.55 ЗЗД 3. Да представи договора за паричен заем

4. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 4 % от цената на иска по чл.22 ЗПК и 4 % от цената на иска по чл.55 ЗЗД, но не по-малко от 25.56 евро,, в едноседмичен срок, считано от депозиране на експертизата. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

5. На основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулира точен, ясен и прецизен петитум, който да съответства на диспозитива на бъдещото решение и търсената защита като посочи за кой договор търси защита и за каква сума предявява осъдителен иск.

6. на основание чл.128, т.3 ГПК за представи препис от исковата молба и приложенията от нея за ответника или да да представи документ по чл.102з, ал.3 ГПК за такса за препеси в размер на 0.05 евро на страница.

Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

7.

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, за което да подадат декларация за гражданско и имуществено състояние по чл.83 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да 4 се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.