Решение № 4929 от 04.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4929 гр. Пловдив, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330105807 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба на П. К. против „Моят кредит” ООД, с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК и осъдителен иска по чл. 55, ал. 1, пред. първо ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит **г., в който било уговорено плащането на неустойка по чл. 12, ал. 4, при непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 12. Твърди, че клаузата е нищожна поради противоречие на закона и на добрите нрави, защото е загубила присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.

Иска се установяването на нищожността на клаузата и осъждането на ответника да върне сумата от 50 лева платена за неустойка.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. За първо о.с.з. постъпва становище чрез ССЕВ, с което не оспорва сключването на договора и плащането на сумата от 611.65 лева за неустойка.

С определение от о.с.з. от 03.11.2023 г. на основание чл. 214 ГПК е изменен размерът на предявения осъдителен иск на сумата от 611.65 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От писмените доказателства по делото се установява, че на **г. страните са 1 сключили индивидуален договор за заем с код **, по който ответникът, в качеството му на кредитор, е предоставил на ищеца сумата от 460.16 евро или левовата им равностойност, която е следвало да бъде върната в срок до 25.03.2021г. на 34 седмични вноски. Липсата на подпис за ищеца не променя извода, защото сключването на договора се признава с искова молба и няма въведени възражения от ответника.

В чл. 12 е уговорено, че заемополучателят се задължава в 3 дневен срок от сключването на договора да обезпечи кредита с физическо лице, което да сключи договор за встъпване в дълг или поръчителство. При неизпълнение на това задължение в чл. 12, ал. 4 е уговорена неустойка от 312.74 евро или 611.66 лева, дължима разсрочено с всяка вноска, съгласно погасителния план.

Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора, като при неизпълнение е предвидена неустойка от 611.66 лева.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на паричния заем, съобразно договореното. От съдържанието на клаузата по договора е видно, че размерът на уговорената неустойка представлява 67.96% от заемната сума, при срок за връщане от около 7 месеца, като още при самото сключване е включена в месечните вноски. Такава клауза противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят 2 определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Единствената функция на така уговорената неустойка е да дoведе до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в контраст с добрите нрави и не се толерира от закона.

Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

Относно иска по чл. 55 ЗЗД:

От представената в първото о.с.з. справка за извършени плащания се установява, че по договора са платени изцяло задълженията за главница, договорна лихва и неустойка, като последната е в размер на 611.65 лева. Плащането се признава от процесуалния представител на ответника в постъпилата молба, като това обстоятелство е отделено за безспорно.

При този предмет на иска, получаването на сумата се явява установено, с което ищецът е изпълнил доказателствената си тежест. Други обстоятелства по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД той не е длъжен да доказва. По този иск в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил плащането. (Решение № 9 от 3.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2016 г., IV г. о., ГК) Предвид установената нищожност на клаузата за неустойка, ответникът не доказва основание за получаване на сумата от 611.65 лева, поради което същата подлежи на връщане.

Ето защо искът по чл. 55 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 100 лева за платена държавна такса.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адвокат Р. Р. следва да бъде присъдена сумата от 800 лева за адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните П. Е. К., ЕГН ********** и „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на 3 управление – гр. София, бул. „ Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от сключения между тях индивидуален договор за заем с код: **от **г., е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „ Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, да заплати на П. Е. К., ЕГН **********, сумата от 611.65 лева– получена без основание за неустойка по сключения между страните индивидуален договор за заем с код: ** от **г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба на 27.04.2023 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, да заплати на П. Е. К., ЕГН **********, сумата от 100.00 лева- разноски за държавна такса по делото.

ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, да заплати на адв. Р. Н. Р., АК- **, личен № **, служебен адрес: гр. **, ул. ***№ **, сумата от 800.00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на П. Е. К. по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4