Решение № 224 от 13.07.2018, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 224 гр. ВРАЦА, 13.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 27.06.2018 г., в състав:

Председател:

ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове:

РОСИЦА И.

МАРИЯ АДЖЕМОВА в присъствието на секретар

ИРЕНА МИТОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 262 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.И.И., в качеството й на пълномощник на А.Д.Л. и В.З.В., против Решение № 221/03.04.2018 г. по гр.д.№ 3506/2017 г. на Районен съд-Враца, с което са отхвърлени предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено, че ответниците С.А.П. и В.П.П. не са собственици на поземлен имот с идентификатор ***. по КККР на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр.Враца, местност "Ливадите", площ 1094 кв.м., трайно предназначение на територията : земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски отдих и труд /съгл.§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята при поливни условия: девета, с номер по предходен план 10050280 - план на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № 372/30.06.2009 г. на областния управител на Област Враца, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж с площ 34 кв.м., масивна второстепенна постройка на един етаж с площ от 18 кв.м. и всички подобрения в имота, при съседи:***; ***; ***.

В жалбата се поддържа,че решението е незаконосъобразно поради нарушения на материалния и процесуален закон, неправилно и необосновано. Навеждат се доводи, че районният съд неправилно е възприел изложената в исковата молба претенция, без да отчете, че в същата ищците са се позовавали на изтекла придобивна давност върху спорния за страните имот, която е продължила повече от 10 години и владението е било несмущавано, явно и постоянно. Посочва се, че наследодателите на ищците са установили самостоятелно владение върху имота въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от 08.11.1969г., но окончателен такъв не е бил сключен поради съществуваща възбрана за продажба на полски имоти, като е имало уговорка, че такъв ще се сключи след вдигането й в срок от два месеца, а същевременно купувачите могат да го владеят и да се позовават на давностно владение.

Крайната дата на това владение е установена от другия предварителен договор от 03.05.2007г., с който имота е бил предоставен на ответниците. Посочва се още, че окончателен договор с тях не е бил сключен поради факта, че продавачите не са имали документ за собственост, а купувачите не били изплатили пълната договорена цена. Същевременно, преди да са изтекли 10 години от този момент, към дата 04.10.2010г., ответниците се били снабдили с нотариален акт за собственост, придобита по давностно владение, преди такава да е била изтекла в тяхна полза. Прави се оплакване, че съдът не е кредитирал еднакво показанията на разпитаните по делото свидетели относно началото на владението, като е дял вяра на показанията на посочените от ответниците свидетели и е основал своите изводи на база техните показания, без да отчете противоречията в същите с показанията им, дадени в нотариалното производство, както и с писмените доказателства. Развиват се съображения, че след сключване на договора от 03.05.2007 г. ответниците са били допуснати в имота, но само в качеството им на държатели, а не на владелци, като в хода на делото не са установили и доказали двата елемента на possessio - animus § corpus. Изтъква се, че от събраните доказателства не е установен субективния елемент на владението и по-конкретно възприетата от районния съд промЯ. в намерението на ответниците да своят имота, считано от 2005 г., тъй като при такава промЯ. и възприемането на ответниците като собственици не би било необходимо да сключват предварителния договор за покупко-продажба от 03.05.2007 г. Излагат се теоретични разсъждения за възприетите от правната доктрина разлики между института на владението и този на държането, относими към презумпцията на чл.69 ЗС, като се посочва и съдебна практика. Твърди се, че действията на ответниците, свързани с фактическото ползване на имота в периода от 2005г. до 03.05.2007г. могат да се определят като съизволни и са били допуснати от ищците като търпими, но те не могат да служат за основание на владение, годно да породи правни последици. Разглеждат се трактовките в правната доктрина относно търпимите действия, които са позволени от закона, но извършващият ги няма никакви материални права, както и разликите между тях и държането, което се упражнява по силата на съгласие на собственика. Разглеждат се и трактовките относно института на добросъвестното и недобросъвестното владение, като се посочва, че придобилият владение върху недвижим имот въз основа на предварителен договор няма статута на добросъвестен владелец и районният съд е допуснал недопустимо смесване на установеното от ответниците владение, квалифицирайки го и като добросъвестно и като недобросъвестно такова. Заключава се, че предявените искови претенции са доказани и подлежат на уважаване, като се иска отмЯ. на обжалваното решение и присъждане на направените съдебни разноски.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемите С.А.П. и В.П.П., чрез пълномощника им адв.В.Л., са представили писмен отговор, в който оспорват основателността на жалбата Развиват се доводи по отделните пунктове на въззивната жалба, като се изтъква,че ищците не са доказали предявените искове. Същевременно ответниците считат, че чрез ангажираните от тях доказателства са установили по безспорен начин направеното защитно възражение за изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, която е била изтекла към датата на предявяване на исковата молба, дори да се приеме твърдението на ищците, че владението върху имота е установено считано от 03.05.2007г. Освен това се изтъква, че ищците при предявяване на исковете не са се позовавали на изтекла в тяхна полза придобивна давност, а съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно и позоваването на такава едва в писмената защита следва да се счита процесуално недопустимо. Посочва се, че анализът на доказателствата, направен от районния съд, е обстоен и пълен и решението не страда от пороците, за които се правят оплаквания в жалбата и които да дадат основание за неговата отмЯ.. Иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по правилността на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран от Д.З.В., А.Д.Л. и В.З.В. с иск за признаване за установено, че С.А.П. и В.П.П. не са собственици на поземлен имот с идентификатор ***. по КККР на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр.Враца, местност "Ливадите", площ 1094 кв.м., трайно предназначение на територията : земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски отдих и труд /съгл.§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята при поливни условия: девета, с номер по предходен план 10050280 - план на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № 372/30.06.2009 г. на областния управител на Област Враца, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж с площ 34 кв.м., масивна второстепенна постройка на един етаж с площ от 18 кв.м. и всички подобрения в имота, при съседи:***; ***; ***.

С исковата молба се прави и искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмЯ. на нотариален акт № 193, т.12, дело № 3395/10, вх.рег.№ 5458 от 04.10.2010 г. на СВ-Враца и № 111, т.ІІ, рег.№ 4982, дело № 245/2010 г. на нотариус № 026 на НК - Р.С., с който ответниците С.А.П. и В.П.П. са признати за собственици на процесния имот по давност.

Твърди се, че ищците, в качеството си на наследници на Д.Л.Ц. и Л.А.Ц., са собственици на спорния имот.

Посочва се, че този имот е закупен от наследодателите на ищците чрез договор от 08.11.1969 г. от предишния му собственик М.Т.В., която от своя страна е придобила собствеността по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 34, т.І, дело № 136/1964 г. Ищците твърдят, че в процеса на конкретизация на наследената недвижима собственост са констатирали, че за имота има издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка № 111, т.ІІ, рег.№ 4982, дело № 245/2010 г. на нотариус Р.С., с който ответниците са признати за собственици по давностно владение. Намират тези констатации за неверни, като сочат, че на 03.05.2007 г. с ответниците е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижимия имот и владението върху имота от страна на ответниците е било установено на същата дата съгласно чл.6 от договора, с оглед на което към датата на издаване на констативния нотариален акт - 04.10.2010 г. няма как имотът да е бил придобит от тях по давност. Освен това ищците считат, че ответниците не са били добросъвестни владелци на имота, тъй като не са изплатили уговорената в предварителния договор цена и не е сключена последваща сделка в нотариална форма. В исковата молба се твърди, че считано от 08.11.1969 г. до 03.05.2007 г. техните наследодатели Д.Л.Ц., Л.А.Ц.и А.Д.Л., а впоследствие и ищците като техни наследници в продължение на 38 години са упражнявали самостоятелно фактическа власт върху имота, владели са същия несмущавано и с ясното съзнание на собственици, без противопоставяне на трети лица. След 03.05.2007 г. са допуснали до владение ответниците като потенциални купувачи, но под условие, че изплатят посочената в договора цена, което не е сторено и до настоящия момент. С така изложените обстоятелства и със съображения относно нормативната уредба към датата на сключването на предварителния договор от наследодателите им и действието на издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт за собственост ищците обосновават правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците С.А.П. и В.П.П., които оспорват допустимостта и основателността на исковата претенция. Във връзка с възражението за недопустимост на предявените искове, ответниците посочват, че пред ВРС е образувано гр.д.№ 992/2017 по описа на същия съд по предявен от Д.З.В. иск с правно основание чл.108 ЗС за защита правото на собственост върху същия имот.

По същество на спора ответниците изтъкват, че са придобили по давност правото на собственост върху имота, като давностното владение са установили през пролетта на 2005 г. и до настоящия момент упражняват непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно владение. Оспорват изложените в исковата молба твърдения касателно наличието на неверни констатации в протокола за обстоятелствената проверка от 04.10.2010 г., владението на ищците след смъртта на наследодателите им, изплащане на посочената в предварителния договор цена. Правят възражения за извършени в имота подобрения, подробно описани по пера и стойност.

С Определение № 1978/16.10.2017 г., след запознаване с приложените към отговора заверени копия от искова молба и съдебно разпореждане и след извършена служебна проверка, районният съдия е констатирал, че преди образуване на гр.д № 3506/2017 г. в Районен съд-Враца е депозирана искова молба вх.№ 2975/01.03.2017 г. , с която Д.В.З. е предявил иск с правно основание чл.108 ЗС против същите ответници С.А.П. и В.П.П., по която е образувано гр.д.№ 992/2017 г. по описа на РС-Враца. При тези констатации първоинстанционният съд е приел, че възражението за недопустимост на иска е основателно по отношение на ищеца Д.В.З., тъй като по отношение на него не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за защита правото му на собственост и на основание чл.126, ал.1 ГПК е прекратил производството по отношение на този ищец. По отношение на останалите двама ищци - А.Д.Л. и В.З.В. съдът е приел, че сънаследниците са обикновени другари в процеса, при което исковата претенция е допустима. Производството е продължило да се движи в частта относно исковите претенции на А.Д.Л. и В.З.В..